Ахмед Хикмет: Доволен съм от това, които свършихме в Академик (Свищов)
Академик (Свищов) и старши треньора му Ахмед Хикмет се разделиха след последния кръг от есенния полусезон на Северозападната Трета лига.
Младият наставник анализира пред Sportal.bg работата на отбора през уречения период.
„Не постигнахме единомислие с ръководството. Тръгнах си като треньор, който отстоява вижданията си в името на доброто на отбора. Разделихме се като нормални хора. Доволен съм от това, които свършихме. Не виня и не упреквам никого, но честата смяна на треньорите не е добра практика, защото обърква футболистите. Именно с това се сблъсках, когато поех отбора. Момчетата трябваше бързо да се приспособят към моите изисквания. В хода на работата ни, ги успокоявах в разговори. Около десетина от тях бързо превключиха. Те са искащи състезатели, с амбиции и разгърнаха потенциала си. Това им усърдие допринесе за последвалия интерес към тях, от отбори от по-високо ниво. Моите разбирания са да играем агресивно, с преса, както в защита, така и атака. Бързо да пренасяме играта в половината на противника. Нападателите ни се справиха много добре. От тях започваше защитата ни, когато съперника тръгваше в атака. Получаваше се – в някои мачове нямаше дори един удар към нашата врата. Тези десетина футболисти, които отличих, се вписаха много добре. Проблемите ни дойдоха в двубоите срещу отборите с по-богат опит. Те не ни надиграха, излъгаха ни. Съставът на Академик (Свищов) е от млади момчета. Нормално е да бъркат, грешки на растежа. След това анализирахме и положителното е, че не повтаряха грешките. Не допуснахме амплитуди, характерни за младите – редуване на силни с посредствени игри. Никой не ни надигра. Загубените точки са в резултат на грешки на младостта. Момчетата не са виновни. Това е моя отговорност. Всеки мач беше тежко изпитание за нас. Винаги обаче излизахме на терена като фаворит. В състава, освен амбицираните хора, искащи да се научат, имаше и друга група, в чийто членове видях нежелание. Те пречат на искащите да се развиват и живуркат на гърба на футбола. Не са моят тип хора за работа. Имаше и юноши, които демонстрираха амбиции и желание да се интегрират в отбора. Заслужиха мястото си в него и минутите, които изиграха на терена. Няма как да ме убедят, че бъдещето е в бавния, неповратливия, а не в младия, амбициозния, бързия и смелия състезател. В заключение ще подчертая, че работихме не ден за ден, а в перспектива, с мисълта да развиваме, да надграждаме, да правим футболисти. Благодаря на всички, с които вършихме всичко това. Пожелавам успех на Академик (Свищов). Весели празници на всички“.