Бербатов си припомни трансфера си в Юнайтед, тренировките с Роналдо и купата с Тотнъм

Бившият голмайстор на Манчестър Юнайтед и Тотнъм Димитър Бербатов даде обширно интервю пред „Телеграф“, в което си припомни периодите си в двата английски клуба, а също така обсъди настоящата ситуация на „Олд Трафорд“.

За трансфера си в Манчестър Юнайтед и отказа си да премине в Манчестър Сити

В Тотнъм имах страхотно поле за изява и след забележителен сезон започнах да привличам интерес от някои от най-добрите клубове в света. Идвам от България, която е малка страна. Затова винаги си бях мечтаел да изкача свой собствен връх, а той беше именно Манчестър Юнайтед. Знаех, че този влак ще мине само веднъж в живота ми, така че не исках да го изпусна. Беше трудно да кажа „сбогом“ на Тотнъм и бях наясно, че щях да разочаровам доста хора, но понякога в живота трябва да взимаш решения.

От Манчестър Сити искаха да подпишат с мен в последния ден на трансферния пазар. Казах на агента ми: „Майната им, отиваме в Юнайтед!“ Заради историята, престижа, играчите, мениджърът и фланелката. Нямах никакви съмнения, че „Олд Трафорд“ беше правилният избор. При пристигането ми на летището бях шокиран, защото, особено за мен, беше смущаващо да изляза от самолета и изведнъж да видя сър Алекс. Мислех си: „Какво да кажа? Как да се обръщам към него? Дали ще изглеждам нелепо?“ Всички тези въпроси ми се въртяха в главата, но той беше страхотен. Заведе ни на „Карингтън“, като возенето в колата му беше като научна фантастика. Дори не знаех какво да щажа. Това беше един перфектен ден. Изтощителен, но перфектен, защото бях се трудел толкова усърдно, за да стигна дотам.

За звездните си съотборници в Манчестър Юнайтед

Лесно е да отлича Роналдо, но истината е, че всички бяха за пример. В Манчестър Юнайтед всички бяха капитани на своите позиции: Ван дер Сар, Фърдинанд, Видич, Невил, Гигс, Скоулс, Рууни, Тевес… В момента, в който стъпвахме на терена, можех да видя страха в очите на опонентите ни. Това бяха големи победители с големи егота. Това ме накара да бъда психически силен, защото тренировките бяха много тежки. В тренировъчните мачове всички искахме да спечелим. Борихме се, имаше шпагати, понякога се карахме. Но всички преследвахме една и съща цел: победата. Роналдо беше чудесен професионалист. Прекарахме една година заедно, като той започна да прави скокове в развитието си. Тренираше като животно, опитвайки се да дава максимума от себе си, за да бъде най-добрият. Беше приятно да виждам тази отдаденост отблизо. Не помня той някога да е пропуснал дори една тренировка.

За най-добрия си момент в Манчестър Юнайтед

Мнозина биха казали, че най-хубавият ми гол е задната ножица срещу Ливърпул. Той много ми харесва, разбира се. Това беше специално и красиво попадение, и то в значим мач. Въпреки това със сигурност отиграването, което е останало в паметта ми, беше асистенцията, която дадох на Кристиано Роналдо от аутлинията срещу Уест Хам. Това е едно от любимите ми отигравания заради импровизацията. Свърших трудната работа, за да може мой съотборник да я довърши.

За спечелената Купа на лигата с Тотнъм

Все още имам плакат в офиса си с купата, която спечелихме срещу Челси. Това беше черешката на тортата. Този успех на „Уембли“ беше специален, защото бяхме аутсайдери срещу състав на Челси, включващ Дрогба, Лампард, Тери и компания. Но това беше нашият момент, а аз успях да оставя моята следа с гол, който никога няма да забравя.

За настоящата ситуация в Манчестър Юнайтед

Оказа се предизвикателство да се намери заместник на Фъргюсън. Все още не е намерен такъв, а изминаха 11 години. Бяха спечелени няколко трофея, но не и този от Премиър лийг от 2013 година насам, а това е твърде дълго. Отборът трябва да се бори за титлата с Манчестър Сити. Важно е клубът да намери институционална стабилност, с която да покаже на останалите, че има проект. Сега Джим Ратклиф ще има всекидневни отговорности. Надявам се той да донесе постоянство на клуба, както и футболистите да заемат своите роли.

Всеки мениджър, който заема пейката на „Олд Трафорд“, ще бъде съден в зависимост от резултатите, просто е. Тен Хаг първо спечели Карабао Къп, а през миналия сезон и ФА Къп. Мисля, че този успех му даде допълнително време, за да покаже, че е подходящият човек и че може да се подобри. Въпреки това, ако не успее да го направи, не класира тима за Шампионската лига и не се докаже, ще бъде много трудно да оправдаем оставането му.

Твърдо вярвам, че Рашфорд може да стане лидер на този състав. Изглежда сякаш той е в Манчестър Юнайтед от цяла вечност, но хората забравят, че е само на 26 години. Той все още има много за учене. Той е лидер, но понякога не го показва. Постоянството включва и това.

За завръщането си на „Олд Трафорд“ в благотворителен мач и за стила си на игра

Това беше емоционално. Харесва ми да се връщам на „Олд Трафорд“, да се виждам с приятели, да се смея, да нося фланелката, да се наслаждавам на феновете и отново да усещам мириса на окосена трева. Надявам се, че и в двата отбора (Манчестър Юнайтед и Тотнъм – б.р.) си спомнят как винаги се опитвах да ги забавлявам. Винаги ми е била такава идеята. Харесваше ми да се забавлявам, да правя асистенции, да играя красиво и да бележа голове. Футболът е спектакъл, а не страдание, въпреки че понякога има ужасни мачове. Винаги съм се опитвал да играя различно и да импровизирам. Когато правех нещо на терена, бях мотивиран от възгласите „уау“ от трибуните.