Анчелоти: Направих грешка с Баджо и после я поправих със Зидан

Наставникът на Реал Мадрид Карло Анчелоти сподели за своя голяма грешка от началния етап на треньорската си кариера, а именно отказа си да привлече Роберто Баджо заради тактическата си консервативност. Той обаче добави, че на по-късен етап е проумял своята грешка и затова не я е повторил с друга голяма звезда - Зинедин Зидан, и вместо това се е приспособил в името на отбора.

“Когато започнах в треньорската професия, не бях такъв, какъвто съм сега. Имах една схема, която научих в Милан на Ариго Саки: 4-4-2. Ето защо, когато бях начело на Парма, аз се отказах от възможността да водя Роберто Баджо. Причината беше, че той искаше да играе като “десетка”. Аз обаче му заявих: “Не, аз не играя с “десетка”. Той беше сред най-добрите футболисти в света в онзи момент, а аз отказах да го тренирам, защото исках да играя с двама централни нападатели. Днес бих му казал: “Баджо, ела в Парма и някак си ще оправим положението”. Вместо това тогава му рекох: “Слушай, Роберто, няма място за теб” и така той отиде в Болоня”, сподели той в свое интервю пред “Таймс”.

“Това беше една грешка и се опитах да я поправя, когато станах треньор на Ювентус. Там разполагах със Зинедин Зидан, който също беше “десетка”. Дали да го сложа отдясно или отляво? Беше невъзможно. Зидан беше най-важният играч на тима ми и трябваше да бъде “десетка”, така че се налагаше аз да се адаптирам. Оттам нататък винаги съм взимал предвид характеристиките на футболистите при съставянето на схемата на игра”, продължи Анчелоти, като разказа и една конкретна любопитна случка именно със Зизу.

“Веднъж Зидан закъсняваше, а всички ние го чакахме в автобуса. Затова казах на шофьора: “Стига толкова, тръгваме”. Него обаче го беше шубе и не помръдна. Тогава Паоло Монтеро слезе автобуса, за да поговори с мен. Казах му: “Тръгваме, после ще говорим”, ала той ми отвърна: “Не разбираш, без Зизу няма да стигнем доникъде”. Точно тогава си мислиш: “Добре, тук трябва да се вслушаш”. Затова изчакахме. Мислиш ли, че те слушат, ако крещиш? Напротив, колкото повече крещиш, толкова по-малко те слушат”, разказа опитният наставник.

По отношение на хладнокръвния си подход по време на мачовете той каза следното: “Ключовият момент е, че имам голяма страст, но не съм вманиачен. Не съм обсебен от работата ми. Харесваше ми много да бъда футболист, а сега и треньор, но не се влудявам от това. Вместо това съм спокоен. Странно е, защото преди мачовете обикновено съм много изнервен. Два-три часа преди началото не се чувствам добре. Имам ускорен сърдечен ритъм и започвам да имам лоши помисли: “Ще ни вкарат, какво ще правим…” Когато водим подготовка, опитвам се да заспя, но не мога. Но веднага щом прозвучи първият съдийски сигнал, аз се успокоявам. Започва двубоят и вече нямам страх. С началото на мача страхът е заменен от оптимизъм. Всичко ще бъде наред. Да, знам, доста странно. Пулсът ми преминава от 120 на 90 удара в минута. Без значение дали мачът върви добре, или не, аз запазвам самообладание. В пресконференциите също имам самоконтрол. Това е, защото не съм вманиачен”.

Според него това се дължи на неговия баща, както и на трудното му детство. “Баща ми беше такъв: много спокоен и мълчалив, никога не се безпокоеше, нито се оплакваше. Семейството ми ме научи на това: да контролирам емоциите си. Татко ми беше фермер. Живеехме аз, той, майка ми, дядо ми, баба ми и сестра ми. Бяхме шестима, а нямахме никакви пари. За мен те не са важни, защото съм израснал без такива. Никога не съм чул нито баща ми, нито майка ми да говорят за пари. Нито съм ги чувал да показват неуважение към дядо ми или баба ми. Имаше много добра атмосфера в семейството, но също така и много проблеми, защото нямахме пари”, допълни Анчелоти.