Треньорските грешки, които "убиха" Левски
“Левски се би сам”. Това заяви собственикът на “сините” Наско Сираков след вчерашното поражение с 0:2 от ЦСКА - София. Какво точно визира голмайстор №1 в историята на родния гранд, можем само да гадаем. Но цялостната ситуация преди и по време на двубоя говори, че, генерално погледнато, думите на Сираков са абсолютно верни, защото тимът влезе крайно неподготвен в срещата и логично я загуби.
Двата отбора бяха разклатени след поражения срещу Локомотив (Пловдив) и Лудогорец през седмицата. Това нямаше как да не се отрази на нагласата за дербито и през първото полувреме ясно си пролича каква е тя.
Основната цел на “сини” и “червени” бе да не загубят, за да избегнат евентуални по-сериозни сътресения не само в съблекалнята, но и по високите етажи на клуба. А ако някак стигнат до победата - ще е добре дошло, един бонус, който временно ще даде спокойствие на спечелилия.
За разлика от Николай Костов, който нямаше представа как да постигне целта, този път Ел Маестро направи най-простите и същевременно печеливши ходове. Заложи на сигурна игра в отбрана и чакаше противникът да сбърка. И той сбърка. При дерби пред 30 000 зрители, където напрежението е голямо, а двата отбора се фокусират предимно в борба, единоборства и изритани дълги топки, бе ясно, че натоварването към вратарите ще е сериозно дори без кой знае какви удари към тях. В подобна обстановка е далеч по-вероятно младите Пламен Андреев/Иван Андонов да допуснат първата фатална грешка предвид опита и формата на Густаво Бусато. Така се и случи, а индикациите за това дойдоха още през първата част. “Червените” дочакаха своя момент, Хайнц вкара в 61-ата минута след гаф на дебютанта Андонов, съперникът се обърка, последва втори гол за ЦСКА - София и като по чудо не се стигна до разгром в мач, който спокойно можеше да завърши и 0:0.
От другата страна имаше треньор, който даде знак с изказването си преди дербито, че нещо в менталната подготовка на отбора не е както трябва. На пресконференцията преди мача той говори повече за Лудогорец, отколкото за предстоящия сблъсък - разградчани били комплексирали двата гранда, но въпреки това “орлите” разбрали и усетили силата на Левски. Да, вярно е, че “сините” изиграха великолепно първо полувреме срещу 12-кратния шампион на България, но когато си загубил с 1:5, е меко казано странно да се хвалиш със силно представяне.
Другата по-любопитна реплика на Костов беше, че след тежкото поражение в Разград клубът няма да допусне грешките от миналото - големи драми и необмислени кардинални промени под емоция.
Предварително се знаеше, че Левски ще излезе срещу ЦСКА - София без трима титуляри - Асен Митков, Фабио Лима и Марин Петков. Предвид късата резервна скамейка и липсата на равностойни заместници, бе изключително важно подборът на треньора за неделното дерби да е ако не съвършен, то максимално близо до перфектния, за да не се стигне до поражение.
А Костов направи точно обратното. Допусна груба грешка при избора на титуляр за най-важния пост - вратарския. Няма как да налагаш цял сезон 19-годишния Пламен Андреев, да му гласуваш доверие след поредица от неубедителни изяви, и в най-значимия за феновете и клуба шампионатен двубой да се откажеш от него за сметка на 20-годишен абсолютен дебютант. За да сториш това, трябва да имаш две причини - контузия или убеденост, че Андонов е с качествата на Буфон.
Другото е самоубийство и Костов си направи харакири пред максимално голяма аудитория. С решението си той не само хвърли сериозна сянка на съмнение дали може да работи под голямо напрежение, но постави в риск кариерите на Андреев и Андонов. Да, първият допуска грешки, но пък има всички заложби да стане класен голкипър. Развитието му много напомня на младите Димитър Иванков и Георги Петков - двама от най-добрите вратари в историята на България, които разкриха големия си потенциал чак след 25-ата година, а преди нея редуваха класни изяви със сериозни гафове.
Добрият страж се калява в битки като тези с ЦСКА - София и смелият треньор не би трябвало да се отклонява от избрания път под натиск на хорското мнение и материали в медиите. Ако пък си решил, че Андонов заслужава повече титулярното място, дай му шанс първо срещу Пирин и Етър, след което го хвърли в мач като вчерашния.
Една крайна оценка, че Левски е нямало да загуби с Пламен Андреев едва ли е най-обективната, но е сигурно, че появата му на терена щеше да е най-логичното и правилно решение. Единствената му алтернатива точно за този мач бе Николай Михайлов, а не Иван Андонов.
Именно тук трябва да се търси и един от проблемите с физическата подготовка на отбора. Когато имаш вратар, който е несигурен в своите действия, това се предава на футболистите пред него. Те се натоварват допълнително и психически, и физически.
Бранителите не знаят дали техният страж ще излезе навреме при дълга топка и тичат повече. Внимават да комбинират с него и се опитват да му връщат само “на чисто”, а това коства допълнителна концентрация и излишна загуба на енергия. Умората се натрупва и в определен момент отборът рухва.
Проблемът бе видим още в двубоите срещу Славия и Лудогорец с Пламен Андреев, когато тимът свършваше въздуха след 60-ата минута, а липсата на равностойни смени не променяше статуквото дори при извършване на 5 рокади. Какво оставаше за мач, в който психическото натоварване е доста по-сериозно, отборът е без трима титуляри, а ти решаваш да заложиш на абсолютен дебютант при избора си за най-важния и същевременно неблагодарен пост във футбола.