Италия загуби една от най-големите си футболни легенди

Великият италиански футболист Луиджи Рива днес е починал на 79-годишна възраст в болницата „Броцу“ в Каляри, съобщават местните медии.

По-рано излязоха информации, че Джиджи Рива вчера е бил приет в лечебното заведение, след като се почувствал зле в своя дом. Първоначалните данни бяха, че състоянието му се е подобрило и че е било стабилно, въпреки че му предстоеше сърдечна операция през следващите няколко дни. Тази вечер обаче някогашният играч е получил рецидив, който е довел до неговата кончина.

Роденият в Леджуно играч започва в професионалния футбол в Леяно, но прекарва там само един сезон, тъй като през 1963 година е привлечен от Каляри, където остава до края на кариерата си през 1977-а, вкарвайки рекордните за клуба 205 гола в 374 мача. Трикратният голмайстор в Серия "А" и турнира за Купата на Италия също така има сериозна заслуга за единственото Скудето в историята на „рособлу“, което печели през сезон 1969/70. Освен това Рива е водещият голов реализатор в историята на Италия със своите 35 попадения в 42 срещи за националния отбор. Със „Скуадра Адзура“ той печели европейската титла през 1968 година, а също така играе финал на Мондиал 1970.

Популярният италиански журналист Джани Брера му дава прякора Rombo di Tuono (Шума на гръмотевицата) заради внушителната сила на неговия удар и ефективността му пред гола. Самият Брера го посочва за най-добрия нападател в света в началото на 70-те години на миналия век заедно със сънародника му Роберто Бонисеня. Предвид предпочитанието си да играе само с левия крак Рива започва на позицията ляво крило, но постепенно се превръща в централен нападател. Той така и не печели „Златната топка“, но се нарежда втори след сънародника си Джани Ривера в анкетата на „Франс Футбол“ през 1969-а, а година по-късно става трети след Герд Мюлер и Боби Мур.

След края на футболната си кариера Рива остава свързан с Каляри. Още през сезон 1977/78 той влиза в треньорския щаб на тима като помощник на треньора Марио Тидия. Шума на гръмотевицата бързо се издига в клубната йерархия и още през 1979 година вече е мениджър на клуба, служейки като връзка между състава и ръководството. Заради лошите си взаимоотношения с треньора Алваро Амаруги той подава оставка от Борда на директорите през 1983 година, но се завръща няколко месеца по-късно с цялата спортно-техническа власт. През 1985-а идва ред на това Рива да стане президент на Каляри, но се задържа на поста само една година.

След като си тръгва от „рособлу“, той заема няколко мениджърски позиции в националния отбор на Италия между 1990 и 2013 година, като в този период „адзурите“ стават световни шампиони през 2006-а, играят още един финал на Мондиал през 1994-та, както и два европейски финала през 2000-а и 2012-а. От края на 2019-а досега той беше почетен президент на Каляри.

Веднага след новината за неговата кончина дойдоха съболезнования от редица италиански клубове, начело с Каляри, като в предстоящия кръг в местния футбол всички мачове ще стартират с минута мълчание в памет на славния голмайстор.