С тъга за Ферарио Спасов…
Един от най-свестните хора в българския футбол си отиде. Ей така, няма го. Убит, след футболен мач. Ферарио Спасов. Винаги скромен, точен, ведър, отзивчив. Един великолепен човек и добър футболен специалист, който вече не е между нас.
Интервюирах го през зимата в Турция. Случи се така, че станахме свидетели на пристигането на отбора на Монтана в Анталия. Всички бяха много уморени. Ама много. Тепърва им предстоеше настаняване в хотел, но въпреки това Феро поздрави, поговорихме. Да направим едно интервю тези дни, питах, очаквайки неохотен отговор. Усмихна се, няма проблем, каза, нали затова сте тук, това ви е работата. Великолепен човек.
После стана дума за съвременния футбол, за едно време в Литекс, за финала с Велбъжд в "Надежда", за преждевременната раздяла с ЦСКА и т.н. Де факто Феро изгради шампионския отбор на ЦСКА през 2004 година, започна сезона с 8 поредни победи, играчите и публиката се забавляваха - Стойко Сакалиев подаде с глава на Христо Янев от фаул, последва удар, който за малко да строши горната греда на вратата откъм сектор "Б" на "Армията".
Навремето, когато водеше ЦСКА, пред "7 дни спорт" беше казал култовото: "Искам отборът да играе като Рамщайн". В Турция го питах коя песен му идва наум, когато говорим за българския футбол. Сравни го песимистично с една "малко осъвременена чалга".
Което пък ме подсеща за един друг въпрос - какво трябва да стане, по дяволите, за да се завърши АМ "Хемус"? Американците ще пратят отново хора на Луната, а "Хемус" продължава да се строи... И не му се вижда краят. Догодина ще станат 50 години. Едни 400 километра... Тъжна работа!
Тъжно е много и че такъв пич като Ферарио Спасов вече не е сред нас. "Няма как да сме The Show Must Go On на Queen. Шоуто продължава, когато има артисти", каза ми той. Супер човек! Такива като него са от изчезващ вид. Шоуто продължава. С един артист по-малко.