Защо те могат, а ние не можем?
Написах заглавието и ми прозвуча малко като въпроса на Ростислав към Иван към края на филма "Вчера". Само че там питането е драматично, а тук трябва да е преди всичко критично. Критиката е към всички политици и управници, които сума години не направиха нищо, за да има някъде в България стадион като този в Тирана.
Колко правителства, министри, кметове и хора с пари във футбола се изредиха, 33 години от демократичните промени, а съоръжение като "Еър Албания" нямаме. Стадион за 85 милиона евро, който е собственост на местната федерация, носи името на авиокомпания, предложила най-много пари, и построен върху държавна земя на мястото на някогашния "Кемал Стафа". При нас една цяла козирка на "Васил Левски" не се намери да изгради някой.
Казват, че когато в началото на 80-те години играем тук световна квалификация с албанците, на почти всяко кръстовище имало бункер, като от всеки един се показвали мъже в еднакви сиви униформи. Четири десетилетия по-късно Рома спечели европейски трофей в Тирана, докато у нас стадионите буренясват, рушат се или се строят в неясни срокове. Някои са незавършени, други недоизпипани, трети окрадени, четвърти са още на фаза "проект", пети са позамазани с една боя и седалки за 30 години, а шести просто си плесенясват.
Ако например едно варненче е започнало първи клас във времето покрай разрушаването на стадион "Юрий Гагарин", то това някогашно дете отдавна е преброило до 12 на своя абитуриентски бал и се е впуснало по стръмните житейски пътеки. Но стадион още няма. Говорим за Варна, не за Долно Нанадолнище. А на стадиона в Тирана - подземен паркинг, два етажа с изцяло покрити трибуни, асансьори, ресторанти, диско клуб, магазини, VIP секция, модерно табло, съблекалня за децата, които гонят топките… Картинка.
Филип Друмчев, Тирана