Симеон Николов: Пожелавам си да се класираме на Олимпийски игри

Рано или късно очаквах повиквателна за състава на "лъвовете", коментира един от най-младите национали в историята на мъжкия ни волейбол

16-годишният разпределител и младежки национал Симеон Николов вече е част от мъжкия национален отбор на България за олимпийската квалификация в Китай. Така волейболистът на Левски София стана едни от най-младите състезатели, включени в състава на „лъвовете“ във волейболната ни история.

Симеон Николов ще се изявява рамо до рамо с брат си Александър Николов, като двамата таланти са изпълнени с оптимизъм и вдъхват надежди за едно ново лице на държавния ни тим. В интервю за Viasport.bg младият волейболист заяви, че е очаквал това да се случи, макар и не точно сега, и ще даде всичко от себе си да оправдае доверието на селекционера Пламен Константинов, както и да помогне на отбора в трудните битки за Игрите в Париж.

Очаквана ли беше тази повиквателна?

Точно тази година не очаквах, че ще бъда повикан в мъжкия национален отбор. Много се радвам, че Пламен Константинов ми гласува доверие и със сигурност ще дам всичко от себе си. Знам, че всеки мач и всяка минута на игрището ще бъде плюс за мен и ще трупам опит, който ще ми помага за бъдещето.

От кой научи за повиквателната?

Бях в Италия с отбора на Лубе, беше по време на обяда, когато Стефан Чолаков ми звънна и каза, че се присъединявам към мъжете . Много се зарадвах, даже си прекъснах обяда (смее се). На следващия ден се прибрах, тренирах два пъти с Левски и в сряда вече бях вече тук в залата.

На кого съобщи първо за това?

Аз всъщност не казах на никого, освен на хората до мен. Няколко минути след това ми звъна баща ми, каза ми, че имам повиквателна за националния отбор и от тогава не съм казвал на никого.

Какви бяха реакциите на околните?

Когато това се случи бях с двамата ми съотборници в Лубе и си говорихме точно за мъжкия национален отбор. Те бяха много изненадани, даже шашнати. Аз не толкова. Не очаквах точно тази година, но рано или късно очаквах да бъда повикан. Затова не бях изцяло впечатлен от това.

От Лубе поздравиха ли те?

Беше последния ми ден от престоя ми в Италия, а и разбрах от Стефан Чолаков, че не трябва да казвам. Те всъщност не знаеха. Иначе след това, те като разбраха ме поздравиха.

Изкара няколко дни с тренировки в Лубе, как се почувства в такъв волейболен гранд?

Там е съвсем различно нивото. Не само като волейбол технически, но и организационно. В Лубе всичко се прави на най-високо ниво. Приеха ме, както биха приели всеки един свой играч, въпреки, че не съм официално там. Обръщаха ми много внимание и треньорите, и състезателите. Тъй като  в момента там са по-младите, другите са в националните отбори, приеха ме точно като техен съотборник.

А ти имаше ли притеснения как ще бъдеш приет?

Не. Никога не се притеснявам, дали някой ще ме хареса, или не. Отивам там и съм себе си. Ако не ме харесат, значи там може би не е моето място.

А тук имаш ли притеснения в мъжкия национален отбор?

Не. Със сигурност брат ми ми дава спокойствие и в играта и със съотборниците. Но и без него, мога да кажа, че ще се оправя. Не съм се притеснявал никога да се социализирам най-вече със съотборници.

Може ли да се каже, че си човек, който не се влияе от хорски мнения?

Категорично не се влияя. За мен няма значение какво мислят другите хора за моята личност. Ако е някаква градивна критика, тогава бих послушал и ще ми е интересно да я чуя. Но ако са просто някакви коментари, не ми е много зор да ги чета, или да ги слушам.

Как преживя европейското?

Може би като всеки един волейболист - българин, или човек, който се интересува от този спорт, тъй като беше във Варна, имах доста високи очаквания. Смятах, че поне може да стигнем до полуфинал. Очаквах, че групата ще се развие по друг начин. Но каквото било- било. Сега вече съм тук. Ако мога да помогна по какъвто и да било начин за олимпийската квалификация ще го направя и ще дам максимума от себе си.

Но сега ни смятат за аутсайдер, какво мислиш?

Категорично. Ние винаги сме били аутсайдери срещу такива силни отбори, особено в последните години. Но това няма значение, както какво мислят  другите. Важното е какво ние показваме срещу силните отбори. Групата в Китай е много равностойна. Трябва да дадем всичко от нас, защото имаме много потенциал. И това го видях сега и в залата. Само пет тренировки направих с тима, но виждам какви възможности има този отбор, стига да го покаже.

Да завършим с едно пожелание.

Пожелавам си да се класираме на Олимпийски игри, колкото и да звучи нереалистично и невъзможно. Все пак това си е пожелание. Също така да сме здрави и да успея да помогна на отбора.