Легенда на Черно море: Митко Илиев и Васко Панайотов играят добре, но не ги викат в националния
Един от топ нападателите в клубната история на Черно море е безспорно Рафи Рафиев. Юноша е на Лудогорец и заедно със Захари Минчев са две от най-изявените имена на многократния шампион на България . За Лудогорец именитият голмайстор има 67 мача и 26 гола, а голямата си кариера прави с екипа на Черно море и за 12 години във 303 мача отбелязва 80 гола. Има и един сезон за градския съперник Спартак (Варна) с 26 срещи и 6 гола. Има 4 срещи и 3 гола за националния отбор на България. Пред Sportal.bg изявеният голмайстор се върна към най-хубавите моменти във кариерата си.
Как започна кариерата Ви в Лудогорец и какви са първите ви спомени?
Разград по това време бе малко градче, в което и да се случат неща, всеки ги научава. С добра физика и желание за пробив още в първи курс на Механотехникума започнах да тренирам в юношите на Лудогорец през 1971. Преминах през отделните възрастови формации и ще Ви кажа нещо много интересно. За един ден изиграх два мача, вторият беше срещу Доростол, а за възстановяване изядох...две двойки кебапчета. Такива бяха стимулантите навремето. Вече в четвърти курс ме включиха в мъжкия отбор на Лудогорец в "Б" група. Спомням си и първия лагер в Трявна за около 20 дни. Правихме обща функционална и физическа подготовка, кросове също. И сега гледам много играчи как получават бързо схващания на краката, контузии и то масово. Аз не си спомням някога да ми се е схващал кракът в моята кариера. Това е така, защото много играчи и предимно чужденци идват без подготовка, трябва да наваксват, а тези натоварвания се правят заедно с отбора, преди началото на сезона, а не индивидуално по средата на първенството, което е много грешно.
След това преминахте в Черно море, където прекарахте и най-хубавите си години. По какъв начин се случи това?
Започнах да бележа голове за Лудогорец още на 17-18 години години и мълвата за моите умения се е разнесла, като най-настоятелни бяха Славия и Черно море. Идваха по това време да ме гледат големите треньори на Черно море Иван Моканов и Атанас Аврамов (Кафето) - откривателят на млади таланти и така се озовах във Варна преди да навърша 19. Да попаднеш в големия тим на Черно море сред толкова талантливи юноши си беше лукс. Започнах да играя като център нападател с ветерани като бате Чечи Богомилов - най-добрият играч с глава, който ме научи на тънкостите как да отскачам, със Здравко Митев. Така се осъществи интеграцията ми, аз за тези 12 години с екипа на Черно море, забележете, играл сме заедно с момчетата поне 6-7 сезона. За това време се придобива много добър синхрон.
В този контекст по това време нямаше такова преминаване на играчи, със съотборниците си играхте няколко сезона, познавахте се отлично.
Точно така. И не само това, нямаше чужденци, във всеки отбор имаше много класни български играчи. Та аз в Черно море съм играл с футболисти, които имат поне 100 мача в "А "група и още толкова в "Б". С Тошко Марев, Георги Жеков и Иван Иванов може би най-много съм играл, защото те имаха едно завидно дълголетие, но сега, като се замисля, съм бил съотборник на играчи от три поколения. Имам 80 отбелязани гола само от игра за Черно море за 12 години и още много за Купата на страната ,където не се води статистика. Имахме и разногласия, но колективът преобладаваше. Страхотни момчета имах за съотборници - Андреев Мирона, Диамандиев, Кондов, Дончев, Ганев, Радев, Йорданов, Керековски, Барона Атанасов, Янчо Богомилов... С трима вратари от различни поколения съм играл - Манолов, Костов и Попов. В отбора ми викаха "Рафи, ти центъра не преминавай, само в наказателното поле "... Действах на широк периметър, имах дълга крачка и усет за пласиране и бързина при контраатака.
Играхте и за градския съперник Спартак (Варна).
Да, така се случи, но преди това си спомням за един гол, един от най-красивите и важни за победа над Спартак с 2:1 на "Тича" за Купата на страната. Мачът вървеше към равенство. Тогава крилото Страшников проби отдясно и центрира. Топката бе далеч от мен, обърнах се интуитивно и със страхотна задна ножица я забих пред погледа на чудесния иначе вратар Зафиров. През 1987 година решиха да ме освободят. Може би са решили, че вече съм ветеран, искат да подмладяват отбора. Иван Василев - Катила, страхотен човек и треньор, ми се обади и ми каза да не ходя тренировка, защото ръководството е решило да ме освободи. Спести ми гнева, който таях. Горчив за мене момент. Не ми стана никак добре. Такива бяха наложените смехотворни правила от ръководството след 30 да те считат за ветеран, едва ли не за ненужен. От Спартак ме потърсиха и изкарах един чудесен сезон в "А" група с играчи като националите Живко Господинов и Стефан Найденов, Пламен Казаков... Между другото, Спартак по това време имаше и превес в дербитата.
В края на кариерата си преминахте в турския Галатасарай. Как се случи това?
Преди това изкарах още един сезон в "Б" група с Лудогорец. Станах голмайстор, но дойде възродителния процес и голямото изселване с родителите и близки. Получих оферта от най-популярния турски тим. Гледали са ме, знаят качествата ми. Сключих договор, дадоха ми два апартамента и солидна за времето си сума. Изкарахме предсезонната подготовка в Германия, бях преотстъпен за кратко в Коджаелиспорт още на първия мач скъсах кръстни връзки. Голямо нещастие, защото бях готов да докажа какво мога. Отказах се от апартаментите от морална гледна точка и години по-късно, когато организирахме мач на ветераните с Галатасарай, президентът на клуба ми каза, че моята постъпка е невероятна да се откажа от подарените апартаменти в Истанбул, нещо, което със сигурност днес е немислимо.
Като бивш национален играч какво бихте казал за днешния национален отбор и как би могло да се гледа с по-добро око към него и да има поводи за по-голям оптимизъм?
Аз имам 4 мача и 3 гола за националния отбор. Играл съм за младежкия и олимпийски отбор при Данко Роев и Янко Динков. В националния отбор винаги попадаха най-добрите. Имаше силни играчи във водещите отбори, нещо, което не виждам днес. Ето, гледам срещи, в които има по трима, четирима български футболисти в два отбора. Кого да избера? Играчи като Митко Илиев, Васко Панайотов и най-вече Ивайло Чочев играят добре, но не ги викат. В Черно море също има добри български играчи, но нито един от тях не взе участие в квалификациите срещу Черна Гора и Унгария. Не искам да бъда разбран погрешно. Националният селекционер извика едно младо и талантливи момче, което е собственост на Лудогорец и играе в моя бивш тим Спартак Иван Йорданов. Не е нормално да се вика играч от последния в класирането. Освен, че е млад на него му липсва и самочувствие от тежката ситуация, в която се намира отборът. Защото това е все пак национален отбор и критики не се пестят. И тук е мястото да спомена нещо много важно. Един играч трябва да носи у себе си манталитет на победител, дори да не спечели, да има силен характер. Трябва да е отдаден на спорта.Та аз се изключвах и се фокусирах върху играта, не обръщах внимание на нищо, както се казва, бях "перде " и не се съобразявах със странични фактори. Но някак си тези неща се заличиха в съвременния живот.
Черно море сякаш дава тон с налагане на български играчи и юноши на клуба?
Желанието ми е да има повече отбори, които да следват примера на Черно море. Клубът доказва, че и с български футболисти може да играе решаваща роля в шампионата. Нали искаме да имаме и силен национален отбор. И сега е мястото да спомена Илиан Илиев. Неслучайно днес той е най-добрият треньор. Няма още успех, но специалистите виждат неговата работа и я оценяват. Истински черноморец. Далновидна политика - с по-малък брой, но класни чужденци, качествени юноши и български играчи Черно море е фактор. При Илиан Илиев се осъществиха и най-добрите изходящи трансфери през последните години с Мартин Минчев, Илиев-младши, Родриго Енрике и Патрик Андраде.
Прогнозирайте полуфиналния сблъсък между два от тимовете, в които сте играл най-много - Лудогорец и Черно море?
Преди 11 години, когато за първи път Лудогорец влезе в "А " група, ме попитаха кой ще стане шампион на страната. Аз отговорих Черно море. Не познах, а Лудогорец наложи 11-годишна хегемония. Е, сега казвам, че Лудогорец ще спечели Купата, надявайки се, че този път Черно море ще изненада специалистите. Желанието ми е Лудогорец да стане шампион, Черно море носител на Купата на страната.
Какво бихте казали за финал на нашия футболен разговор?
Най-вече да сме здрави, благодаря на теб и екипа за това, че не сте ме забравили. Да има оптимизъм и за клубния футбол и на национални ниво, но той трябва да бъде провокиран и с усилена и професионална работа, за да имаме и самочувствието да говорим само положителни неща! Аз наскоро изживявах един приятен момент. На 4 март Черно море чества 110 години, а в същия ден навърших 67 години. Под аплаузите на публиката и рефрена "Рафи гол! Рафи гол" се върнах към незабравими мигове. Така че най-голямата награда, която получих, е любовта на привържениците!