Георгиу: Предизвикателство е да си треньор на Оборище

Младият специалист Кириякос Георгиу, който е треньор на третодивизионния Оборище, коментира целите пред тима и представянето през миналата година. Ето какво сподели наставникът за „Вяранюз“.

Как се чувстваш като наставник на отбора на Оборище?

Да си треньор на „Оборище” е предизвикателство. Аз поех отбора през декември 2020 г. От тогава до днес се чувствам спокоен. Имам отлична работна комуникация с моя шеф и моите футболисти. Естествено винаги е имало и ще има проблемни периоди, неуспехи и затруднения и през цялото време позитивната психология ме е извела от тези периоди до победния път. За сметка на това, успешните периоди, победите, радостните емоции са далеч повече. Наясно съм, че е предизвикателство да се работи с мен от страна на президента и футболистите.

Доволен ли си от представянето на отбора през есента? Кои са причините отборът да не е на върха на таблицата?

Цялата 2022г. бе изключително трудна за „Оборище” поради много причини и фактори. Буквално всичко, което можеше да се обърка, се обърка. И точно това беше голям стимул за мен. В крайна сметка успяхме да излезем с усмивка и приятни спомени от тази футболна година – с труд, смелост и доза късмет. През есента не можех да разчитам на едни от най-добрите ми футболисти. Стенислав Георгиев – Дзенгата разкъса колянна връзка във втория кръг срещу втория отбор на ЦСКА. Мартин Попов напусна терена със счупена Илиачна кост на мача срещу Гранит. Владимир Каптиев, един от най-опитните футболисти в групата, се контузи докато тренирал сам във фитнеса и още е извън терените. Тези дълги контузии ни извадиха от равновесие, наложи ми се да използвам втория ми вратар като полеви при победа над втория отбор на Левски. Имахме и нещастни моменти, които, ако не бяха се случили, със сигурност щяхме да сме в тройката и да дишаме по-спокойно. Надежда Доброславци ни изравниха с дузпа в 96-та минута, Рилски Спортист ни изравниха у дома в 92-та минута, а като гости при 0-0 изпуснахме дузпа. Това са едни ценни 7 точки изпуснати при силни игри. Но, както споменах и по-горе, ние намерихме път през проблемите с позитивизъм и завършихме сезона с победи. Така правейки равносметка мога да кажа, че съм доволен, като добавям и всички други проблеми , които не мога да спомена. От друга страна съжалявам за изпуснатите моменти, но това е играта, това е магията на футбола.

Как премина зимната подготовка на отбора? Какви са очакванията ти за остатъка от първенството. Възможно ли е отборът на Оборище напролет да бъде от водещите в групата?

Започнахме подготовка на 19-ти януари, месец преди първенството. Спрямо нашите ограничени възможности сме направили нашата селекция, процес, който е дълъг и постоянно отворен за двете посоки. Иска ми се да влезнем в 5-цата. Това, естествено, е много трудна задача и не зависи само от нас. Моята цел е да направя така, че все повече млади играчи да получат игрови опит и да се наложат в мъжкия ни тим, така че, ако някой ден дойдат по-добри времена да ни трябва съвсем малко за следващата стъпка.

Кои отбори от ЮЗ трета лига ще атакуват влизане във втора лига?

Има много сериозни отбори в нашата лига. Отбори с традиции, възможности и конкретни цели. Моето виждане е, че спорът ще се реши между Вихрен и Марек. Със сигурност ще се намеси в играта и Чавдар. В крайна сметка клубът с по-сплотен колектив от силни единици и подкрепен от по-добри условия, традиции и организация ще спечели промоцията.

Какво мислиш за програмата на ЗС на БФС относно разделянето на 2 групи, тези от 1-5 място да се борят за влизане в по-горната лига? Старата програма -1 група и първенство есен-пролет -не беше ли по-добра?

Не съм аз човекът, който ще даде оценка на формата. Това е първенството и всички сме го приели такъв, какъвто е. Със сигурност като за първи път е стресиращ за всички ни, но е предизвикателство. С една грешна стъпка целият ти труд може да отиде на вятъра. Обратното, един проблясък, една победа, няма да ти помогне с нищо.

Възможно ли е Оборище под ваше ръководство да стане член на 2-ра професионална лига?

Аз вярвам, че всичко е възможно в точното време с позитивни хора и благоприятни обстоятелства. Не сме готови в момента за такива планове. Имаме далеч по-важни задачи да решаваме.

Какво да очакват феновете от ръководения от вас отбор напролет?

Да очакват един отбор от млади български футболисти, които искат да се развият. От нашия отбор последните 2 години 6 футболиста взеха трансфер на по-горно ниво. Това е атестат на нашата работа. Надявам се час по-скоро да се върнем на нашия любим „Орчо Войвода”, където духът е друг.

Клубът не е достатъчно финансово обезпечен, а често участвате в благотворителни мероприятия. Как успявате?

Клубът съществува благодарение на няколко човека и институции. Това е кмета на гр. Панагюрище г-н Никола Белишки, който инвестира много – не само във футбола, а и въобще за спорта в града. Нашият генерален спонсор „Асарел Медет”. Нашият спонсор „Бунай АД”. Специално място сред тях има нашият президент г-н Илия Анчев, който милее за „Оборище”.

Винаги съм казвал, че футболът е култура и трябва да има пряка връзка с обществото. Благотворителните мероприятия нямат общо с финансовото състояние на клуба. Не е нужно да си богат, за да помогнеш, достатъчно е да си човек. До днес сме организирали 5 благотворителни каузи, като се опитвам да създам традиция, всеки септември да се организира кауза в помощ на учениците на града.

Как работите с президента на клуба Илия Анчев?

Убеден съм, че много малко хора знаят колко много милее за отбора този човек. През годините е приел много критики и нападки, със сигурност е направил и неточности. Обаче аз помня каква радост изпита, когато влязохме във 2 лига през паметната 2015 г. Аз виждам какво удоволствие изпитва на всяка една победа и как наистина тежко преживява неуспехите ни. Аз съм от малкото хора, които знаят колко лични средства дава за клуба и отбора. Той е шеф, не винаги е лесно да се работи с него, особено като знаем каква е неговата професия. С мен с държи с голямо уважение, разбиране и благодарност. Същото получава и от мен. По този начин ние преминаваме заедно и съпричастно през проблемите и накрая сме щастливи. Нека не забравяме, че аз съм единствения треньор, който е останал толкова дълго в този клуб, 2 години е много време, продължаваме и съм убеден , че когато се разделят пътищата ни, ще сме останали със същите уважение, разбиране и благодарност.

Кога си роден, от кога се занимаваш с футбол, какъв лиценз притежаваш, къде си бил треньор, с кои треньори си работил и какви цели имаш в професията…

Благодаря за въпроса. Роден съм в Атина през 1987г. Дойдох в България за да следвам в НСА като получих дипломи за бакалавър и магистър в областта на футбол. Наложи ми се една година да се адаптирам и да уча българския език. Въпреки това моите ми дипломи са с отлична оценка. Притежавам УЕФА лиценз А придобит от БФС през 2014г. Никога не съм бил футболист. Имал съм късмета да се срещна и работя с много важни за мен професионалисти. На първо място Валерий Дамянов, който ме вкара във футболните среди. Бях негов помощник във втора лига в отборите на Несебър (2009г.) и Спортист Своге (2010-2012). Също така и в „Оборище” който вкарахме във втора лига през 2015г. Друг важен човек за мен е Бруно Акрапович с когото работих 2 години в първа лига печелейки 2 купи и суперкупа. Бил съм помощник треньор и на Неделчо Матушев в Спартак Варна. Като старши треньор започнах през 2013 г. като бях в много млада възраст в култовия отбор на „Витоша” Долна Диканя , който успях да спася и да оставя в трета лига. След това дадохме лиценза на славния „Миньор” Перник. Бил съм старши треньор на „Спартак” Варна. Имам и двугодишен опит в школата на „Локомотив” Пловдив с U17 и U19 в елитните групи.Моята главна цел аз съм я постигнал. Планувах да стана треньор и го постигнах. За момче, което не е играло футбол, това изглежда като Еверест. Аз се катеря, слизам, падам, ставам и продължавам по пътя си, наслаждавайки се. Затова всички трудности, неприятностите и неуспехите ги подминавам с усмивка защото те са временни и са част от играта и процеса. Аз съм щастлив човек с това, което постигам и тези дребни неща не ме докосват. Постоянно уча, анализирам и търся начин да се развия.