Миланов: Най-тежко ми беше срещу Хамрун - лежах болен и не можех да помогна

Полузащитникът на Левски Георги Миланов даде специално интервю пред клубния сайт в последните дни на 2022 година. Той направи равносметка на полусезона и каза кои са най-добрите и някои от лошите моменти за отбора.  

"Като цяло годината беше изключително трудна за нашия клуб, на моменти беше и доста успешна. Първата част на годината беше успешна, после имаше лек спад. Всички го очаквахме, но не очаквахме да бъде толкова дълъг. Горд съм с отбора. Направихме изключителна година от към победи. Купата е може би един от най-ценните трофеи. Годината беше и положителна, но на моменти не чак толкова. Заедно с феновете, които показаха любовта си не само когато побеждаваме, а и когато губим. Не престанаха да ни подкрепят докрая", каза Миланов.

Той се върна и към последните два мача с Лудогорец. "Те бяха на високо ниво от футболна гледна точка. И двата отбора играха на високо ниво. Няма как да стигнах емоциите, защото ме боли от загубата за Купата. От шампионите сме далеч, но ще дадем всичко най-добро, за да покажем най-доброто си лице. Случиха се някои неща от съдийска гледна точка, които няма как да ги коментирам. Показахме, че игрово сме по-добри от най-добрия отбор в последните години. Аз бях разочарован на 4 декември. Много ме болеше и не обелих почти дума до пристигането в София. Не бе уместно да говорим каквото и да било, защото беше последен мач за годината", допълни той. 

"Мисля, че в момента феновете ни обединяват. Старши треньорът играе една от най-главните роли. Той ни вдъхва увереност и при победи, и при загуби. Тежко беше времето без победи. Левски е на друго ниво в разбирателство от феновете. Не се беше случвало през последните години Левски да не побеждава, а да сме като едно цяло. Благодаря на феновете, че показаха обичта си. След нито един лош резултат те не престанаха да вярват в нас. Само с тези положителни емоции и сплотеност Левски ще върви нагоре. По другия начин няма как да станат нещата, защото толкова години се изливаха пари в клуба, но нещата не се получаваха", каза Миланов.

"Най-големият ми момент е трофеят, който беше срещу ЦСКА. Тази купа всички много я желаехме. Когато дойдох в Левски никой не можеше да си мечтае за трофей. Нещата бяха тежки. Аз съм малко по-луд и казах, че ще спечеля трофей с Левски. Това беше един от най-значимите ми трофеи от емоционална гледна точка ще остане в моето съзнание. Най-голямата ми болка беше, че не успях да помогна срещу Хамрун. Това е най-тежкият момент. Да стоиш болен на леглото и не можеш да помогнеш - най-тежкия момент. Човек се учи докато е жив. Може би от загубите в последния месец, месец и нещо без победа ни направиха по-силни", допълни футболистът.

"Преди да дойда в Левски бях без отбор година. Тогава разбрах, че футболът ми липсва. Малко хора знаят, че съм фен на Левски. Не исках да го коментирам предварително. Исках да се докажа в Левски и да покажа на какво съм способен. Не съм юноша на Левски, може би моя хъс и реших да опитам и да дам всичко от себе си. Исках да ме запомнят, че съм и добър човек. Обичта на хората към мен и това да пеят името ми, е най-голямата победа. Сега мотивацията ми е Левски да отиде на по-високо ниво и да направим по-добри мачове. Аз съм човек, който обича да побеждава", каза Миланов.

"Вече сбъднах една мечта - да дойда в най-трудния момент и да спечеля трофей. Това беше сън за мен. Мечтата ми е да направим по-силен отбор и да видя отбора на първо място в таблицата. Това ще отнеме повече време и постоянство, но с треньор Станимир Стоилов и с тази публика, всичко е възможно. Гладът за трофеи е най-голямата ми мотивация, за да успявам", каза той.

"Винаги коментираме след мачове колко важни са феновете. Левски като клуб е на друго ниво откъм разбирателство на феновете. Клубът върви напред. Тези положителни емоции ще изкарат клуба там, където му е мястото. Коментираме си колко важна е подкрепата и сме изключително благодарни. Като цяло имаме изключителна подкрепа. Емоционалния момент е, когато не побеждаваш и въпреки лошия резултат те подкрепят", заяви още Георги Миланов.