Българската традиция Алекс Николов и Матей Казийски

19-годишната и 38-годишната звезди на Чивитанова и Тренто в Суперлигата: "В Италия израстваш и се научаваш да се справяш с напрежението"

Първият път, когато Матей спечели Скудетото в Италия, Александър Николов дори не е бил в първи клас. Беше 2008 година в този отбор на Радо Стойчев той забиваше заедно с Владо Николов, бащата на Алекс. Силно мотивиран да продължи традицията на семейните традиции и победи в нашия шампионат в неделя Николов беше сред архитектите на победата на Лубе срещу Верона (б.р. между другото треньор е самия Стойчев).

"Не знам дали съм очаквал да имам тези резултати", споделя 19-годишният състезател. "Разбира се, че съм щастлив. В началото на шампионата аз трябваше да получавам помощ при посрещане, но сега мисля, че мога да помагам на отбора. Но това е само резултат от работата, която вършим във фитнеса всяка седмица. Наистина много работа", казва той с усмивка.

"Вярвам, че Лубе е страхотен отбор, въпреки че са се подмладили много тази година. Мисля, че отборът показва, че може да остане на нивото на най-добрите като Перуджа и Тренто".

Започвайки от резервната скамейка в началото на сезона, Николов намира все повече и повече място на игрището като титуляр, който иска да поема отговорност и често "вика топката" от своя разпределител Де Чеко.

"Ако играеш на този пост, няма друг начин да се докажеш освен, че трябва да искаш да ти дадат топката в ключовите моменти на мача“, продължава Александър с тон на човек, който има ясна представа за своето настояще и преди всичко за бъдещето си.

УВЕРЕНОСТТА

"Трябва да си сигурен в себе си, в това как си на терена, за да се опиташ да вдъхнеш увереност на съотборниците си."

Той не си е дал срокове за първия си сезон в Италия, но знае, че иска да стигне далеч.

"Откакто започнах сезона с Лубе, се чувам с баща си почти всеки ден. Говорим си за волейбол, но и за други теми. Той често е критичен към мен за това как съм се представил на терена и смятам, че е прав да го прави. Той не винаги казва нещо конкретно, но и каквото и да казва го прави не само като баща на син, но и от треньор на играч. Радвам се, че ми казва тези неща”.

Като дете младият Николов следва Матей Казийски.

"Не знам дали може ли да се каже, че той беше отправна точка за мен. Със сигурност говорим за най-големия играч, който България е имала. Той беше конкретният пример, че може да се постигне - да печели в италианското първенство и то в продължение на много години. Нормално е всеки млад български играч да се опитва да му подражава”.

ПРИМЕРЪТ

А Матей продължава да бъде пример и днес, на 38 години. На неговата възраст той току-що смени поста си на терена за Тренто и то с добри резултати. Вижте само мача в неделя вечерта в Монца - 3:0, MVP с 19 точки и разкошните 57% в атака.

"Никога ли не спирам да се уча? Не знам дали това е точната дума. Да кажем, че сега си спомням какво правих преди много години", споделя Матей "В края на миналия сезон бях говорил с Анджело (б.р. треньорът Лоренцети) Бях изразил желанието си пред него да сменя поста си в отбора. Беше ми казал, че това е възможност, тъй като възнамеряваше да продължи с модела с трима посрещачи. Така се случи, че на полето бях изключен от посрещането и се чувствах комфортно с това, което правя. Много по-фокусиран съм само върху атаката. Това се случва, защото в отбора има двама посрещачи, които привличат много вниманието на противниковия блок и аз съм "по-свободен"."

"За работата? Както казваше един от моите треньори преди години: „Всеки работи, но не всеки израства, защото зависи и от качеството, което влагате в индивидуалните тренировки и волята, която имате да правите нещата."

"Щастлив съм от това как работим в Тренто, мисля, че сме добър отбор. Имаме както обикновено някои проблеми със синхронизацията, но мисля, че с работата ще ги разрешим."

Вижда ли, че има сходна историята на младия Николов? „На пръв поглед със сигурност има някои прилики. Той е изключителен талант, който се прояви много бързо. Вярвам, че има всичко, за да направи още по-големи скокове от мен. Мисля, че най-трудното нещо в италианския шампионат е да поддържаш напрежението в себе си всяка седмица от сезона и то не само технически. Това в крайна сметка те кара да израстваш."

Джан Лука Пазини, La Gazzetta dello Sport