Младен Стоев: В родния футбол липсват търпение и уважение, школата на Септември е един голям колектив и затова имаме такива успехи

Младен Стоев е бивш футболист, който през годините играе за тимове като Локомотив (София), Локомотив (Мездра), ПФК Спортист (Своге), Спартак (Варна), Миньор (Перник) и други. В момента той е треньор в школата на Септември, където ръководи тима до 17 години. Стоев сподели впечатленията си от Елитните групи, проблемите в българския футбол и потърси решения поне на част от тях в интервюто, което даде специално за „Лигата на талантите“.

Работя в ПФК Септември (София) от около 6 години. Децата от моя отбор влизат в такава възраст, в която трябва да се направи преходът от детско-юношески към мъжки футбол. Нашият клуб има втори отбор, който се състезава в аматьорския футбол (Трета лига). Това се направи с ясната идея преходът да е една идея по-лек. За мен U17 си остава най-сериозната Елитна група, в която се изправят най-добрите на тази възраст. Без да oмаловажавам останалите, но при U15 са още в ранна детска възраст. Тук вече почти са оформени като играчи, естествено има какво да се работи и да се надгражда. При U19 най-добрите тренират и играят с мъжете. Така че конкуренцията при нашата Елитна група е на едно прилично ниво.

В нашата школа всички сме на мнение, че трябва да се развиват качествени играчи, които впоследствие защо да не са и гръбнакът на националния отбор. Отношението, което предоставяме и търпението най-вече към младите играчи – това е един голям плюс за всеки един подрастващ футболист. Смея да твърдя, че тук работят доста качествени специалисти. Може би наистина това, което липсва в другите школи, е търпението, за което споменах. Липсата на търпение не касае само младите играчи, наблюдава се и при треньорите и е нещо като заложена черта на българина – народопсихология. Винаги бягаме в двете крайности и трудно намираме баланс, без значение в какво поприще. В нашия клуб имат огромно търпение и към треньори, и към играчи, което за мен е изключително ценно, ако искаш да градиш нещо съществено.

Доста от нашите момчета вече играят професионален футбол и тепърва ще се виждат плодовете на нашата школа. Това, което ни прави толкова успешни, е отношението и доверието, което си имаме един към друг. Изключително уважение имаме помежду ни като треньорски състав, оставени сме на спокойствие от хората, които ръководят клуба. Това отношение и това доверие смятам, че успешно предаваме и на отборите, които водим. Това за мен е водещо – да има колектив. Децата усещат, че ние сме един юмрук от към треньорски състав, това им го предаваме и може би на това се дължат успехите ни. Вече втора година съм с този отбор и непрекъснато надграждаме. Успях да убедя играчите да са отдадени на това, което правят. В нашия спорт е изключително важно да живееш за футбола, а не с него и помежду другото да идваш на тренировка. Това трябва да е приоритет номер едно и хората, които искат да се развият, трябва да търпят много лишения. Всяко нещо в този живот има цена. 

Отборът се развива във възходяща линия – и колективно, и като индивидуалности. Аз не мога да скрия, че тези деца ме правят много щастлив. Много са отдадени и сплотени. Естествено, като всеки колектив и ние сме имали трудни моменти и проблеми. Вървим във възходяща линия и това е благодарение на факта, че тези деца повярваха, че всичко се случва на тренировъчното игрище и тези 23 часа до следващата тренировка са изключително важни. Целите пред нашия отбор са високи, на фона и на това, че школата ни е в топ 3 на България. Първото и най-важното нещо е да направим качествени хора. Мисля, че сме на прав път в това отношение. Второто нещо е да разбират какво да трябва да бъде отношението към футбола и също така апетитът идва с яденето – близо сме до първата позиция. Ако имаме възможност, ще атакуваме и нея.

Няма полза от мачове, които завършват 16:0. Нито единият печели и научава нещо, нито другият. Първият си е изгубил деня, защото класите не съответстват, а вторият е подтиснат до такава степен, че губи увереност занапред. Това е неприятно, защото говорим за Елитни групи. При нас са твърде малко качествените сблъсъци, в които се изправят горе-долу равностойни тимове. Доста малко е за една календарна година да се изиграят около 10 стойностни мача без да искам да обиждам никого. Конкуренцията поражда качеството. Докато в България не се случи тази категоризация на школите, която съществува в Унгария, докато не се направи една нормална инфраструктура, докато не се случи да имаме пълен контрол върху нашите играчи, защото сега свършваме тренировка и следващите 23 часа не знаем какво правят. Докато държавата и Министерството на спорта не обърнат внимание да има точни и ясни правила за всичко, да няма компромиси и да има добро финансиране, дотогава нищо няма да се подобри. Едва когато се обърне внимание на тези неща, тогава можем да изкараме един качествен „продукт“. Разбира се, слагам го в кавички, защото това са нашите деца. За съжаление, през годините виждаме тотално абдикирала образователна система, спортът стана повече комерсиален. Всички тези такси, които събираме от децата в един момент ни карат да се чувстваме с вързани ръце, защото всяко едно дете, което тренира (не говоря за нашия отбор, защото нямаме такси), но в повечето клубове треньорът се чувства задължен да прави реверанс и компромис към даденото дете, защото си плаща таксите и може да не вземе заплата. Докато живеем в държавата на компромисите, без значение в коя сфера, качество трудно можем да изкараме.

По темата за чужденците – аз бях правил една равносметка и бях избрал един непретенциозен отбор от средата на таблицата в efbet Лига. Той има 12 чужденци – от тях играят 4-5, а останалите 7 са резерви. Ако всички те взимат по грубо казано 1000 евро, това са 7000 евро. Ако ги обърнем в годишен разход на клуба – около 80 и няколко хил. евро. За тези пари можем да направим един такъв терен, ресторант, в който децата заедно да се хранят или пък фитнес зала, в която да доусъвършенстват уменията си. Вместо да инвестираме в нашите играчи, ние даваме тези средства на хора, които не са и мечтали, че ще изкарват пари от футбола. В крайна сметка всичко е интереси и бизнес, мениджърите до голяма степен изопачиха нещата. Всеки иска по най-лесния начин да вземе няколко чужденци, да ги продаде, да изкара лесни пари, а не осъзнаваме, че това може да бъде вложено в наши кадри. Тези хора, които са били тук без абсолютно никаква принадлежност към клуб и държава, стават и си тръгват, съдят отборите и се стига до един порочен кръг. Нямам нищо против чужденците, стига да са качествени. Да дойде някой, да научи тези млади футболисти, но в процентно съотношение може би са 5-10% тези чужденци в последните години, които са минали през България и са оставили трайна следа.

Пожелавам си да станем по-търпеливи и по-добри един към друг. Говоря генерално за хората – без значение в школата на Левски, нашата, тази на ЦСКА или друга. Да показваме повече уважение един към друг. Това, което сме положили като основи, ме прави много щастлив и изпитвам удоволствие от това, което правя. Пожелавам си да продължаваме да имаме доверие в школата ни, да работим единно и да помагаме на децата, както и те на нас. Пожелавам си малко повече време от всички президенти – дайте малко повече време на младите играчи и треньори. Много се подценяваме като нация. Дано намерим баланс и все повече наши кадри да растат и да заиграят на високо ниво.