Треньорът на Национал (U17): Пожелавам си повече реализирани млади момчета в българския футбол

"Аз се казвам Александър Стоянов и съм треньор във ФК Национал. Това е 5-а година, която започвам тук в клуба. Възпитаник съм на Националната спортна академия „Васил Левски“ и за този период, в който работя за Национал, съм се занимавал с 9-годишни, 11-годишни, след това съм бил помощник на U15. От 2 години съм наставник на момчетата до 17 години, водя Елитната група – миналата година набор 2004-2005, тази година – 2005-2006.

Преди Национал работех в град Своге. Там се занимавах със старша възраст, но това беше за период от 1 година. След това попаднах в Национал по препоръка на мой колега, който работеше тук в клуба, направих среща с директора на школата и така стартирах работа. Има отбори във всички възрасти, тук се работи по утвърдена методика, това, което имаме като план, се изпълнява. Опитваме да развиваме децата, в по-малките възрасти изключително се набляга на техническа работа и колегите се грижат за децата да бъдат с перфектни технически качества. Друго, което е хубаво в нашата школа, е че имаме свобода да работим с момчетата по начин, по който преценим. Да, при големите възрасти резултатите са важни, те са за самочувствие, но резултатите не са водещо нещо. Резултатите не са най-важното. Предимно за самочувствие и не толкова самоцел. Важна е играта, важно е какво те показват, как се развиват и чак след това идва налице резултатът.

Те са различни, индивидуално на всеки трябва да се обръща внимание. Работата трябва да бъде с различна насоченост към тях, разговори провеждам с всички почти непрекъснато, защото има различни проблеми. Опитваме се да ги решаваме по този начин – с повече разговори. Момчетата са по-големи и се опитвам да стигна до тях, от време на време да скъсяваме дистанция, но трябва да има ясна представа, че те са играчи и че те имат задължения тук. Мисля, че на този етап се справяме добре. А в Елитната група – за момента по мое мнение имаме колебливи резултати, но смятам, че сформирайки отбора 2005-2006, той тепърва ще започва да набира скорост и резултатите (игрово и в точков актив) ще се видят скоро.

В личен план за мен е хубаво, ласкае ме, че втора поредна година имат доверие към мен и водя Елитна група до 17. Тази година водя и мачовете за Купата на България до 18 години и много се радвам, защото за мен това не е било самоцел, не съм го искал. Просто се е случило в периода на моята работа тук и пак казвам – може само да ме ласкае и благодаря за доверието на директора на школата, на ръководството. Най-важното нещо, на което се опитвам да науча момчетата, е да изградим в тях силен характер. За мен това е много важно. Моето желание, когато излизаме срещу който и да е противник, е да играем за победа. Без значение какво е името на опонента, моята визия за нашето представяне е, че ние трябва да бъдем агресивни във фаза защита, да играем комбинативен и разнообразен футбол в атака и да побеждаваме. Кога се получава, кога не – това е футбол, противникът също иска да победи. Играем здрави мачове, но най-важното и водещото е да изграждаме в тях силни характери и да не се предават при какъвто и да е резултат.

При нас има приемственост между треньорите. Във всеки набор ние работим треньор, помощник-треньор, същевременно кондиционен треньор и треньор на вратарите. Структурата е доста добре оформена. Смея да твърдя, че при нас има приемственост. По-опитните треньори помагат на по-младите колеги, които тепърва започват да се занимават с професията. В оперативки винаги всеки може да коментира належащите въпроси и по този начин по-неопитните придобиват самочувствие, повече опит и знания за играта и така могат да се развиват. А относно другия въпрос за развитието на младите футболисти и тяхната реализация в мъжкия футбол... За мен истината е някъде посредата, защото ние като школи сме длъжни да помагаме на момчетата, длъжни сме да правим всичко за тяхното развитие – така виждам аз моята роля като треньор поне, че аз съм тук, за да помагам и да направя всичко възможно те да се развият. В мъжките отбори дали има достатъчно доверие към юношите или няма, трябва да кажат представителите на мъжките отбори, защото ние всички заедно трябва да направим така, че тези момчета да имат една успешна реализация в мъжкия футбол. Така че е някъде посредата, всички трябва да си поемем отговорността и да се подобряваме колкото се може повече.

Ние сме длъжни да се усъвършенстваме и да искаме от нас повече. Аз често казвам на момчетата, че не съм най-добрият треньор, но съм тук, за да им помагам и смея да твърдя, че го правя винаги на всяка тренировка. Това според мен трябва да изисква всеки един човек, който работи в детско-юношеския футбол – да помага на момчетата, да работи за тяхното развитие, да се самоусъвършенстваме като треньори, като ръководни кадри и т.н. И чак тогава, когато ние вдигаме нивото в нашата професия, тогава момчетата ще вдигат тяхното ниво и ще бъдат по-подготвени. А къде се къса нишката – аз не съм част от мъжкия футбол, но за мен трябва да им малко повече доверие към тези млади момчета. Защото с 1-2 мача те не могат да покажат своя пълен потенциал. Трябва им време, все пак те правят голям преход от юношески футбол към мъжки футбол. Ние се опитваме да ги подготвим да бъдат грамотни футболисти и силни характери, но в същото време трябва да им се подаде ръка от мъжкия отбор, за да могат да се реализират успешно.

Аз лично започнах да се занимавам с треньорство, за да бъда от полза на юношите. Честно казано, моите лични цели съм ги поставил на втори план и за мен ще бъде удоволствие да виждам момчетата до 17 да имат хубави и големи победи (със силна игра) и да постигат запомнящи се успехи в Елитната U17. Момчетата, които играят за Купата, там се надявам да стигнем колкото се може по-далече в турнира. Победите досега им дадоха доста самочувствие – ние победихме в I кръг ЦСКА, след това Миньор и Спартак (Пловдив). Очакваме следващия кръг с ентусиазъм и с нетърпение, защото това е поле за изява. Сигурен съм, че всеки от тях има в главата си мечта да спечели Купата. Докъде ще стигнем, ще покаже бъдещето.

Пожелавам си повече реализирани футболисти. Аз не мисля за класирания, за купи, за медали. Пожелавам си повече реализирани млади момчета в българския футбол, а и в чужбина, защото виждам, че идващите набори, които са от 2003-2004-2005-2006 имат потенциал, който за мен могат да се реализират у нас и извън България. И по този начин да се вдигне нивото на българския футбол и националните отбори. Така че за мен успех ще бъде да има реализирани футболисти от нашата школа."