Направи ли Бербатов голяма услуга на БФС? Ще управлява ли Михайлов още 3 години без Конгрес?

На 8 септември 2021 година Софийски градски съд разпореди на БФС да свика извънреден конгрес и насрочи датата 12 октомври 2021 година за неговото провеждане. СГС се произнесе, че решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдът се мотивира, че 189 (б.а. бяха 191, но два оттеглиха своите подписи) клуба искат свикване на конгрес, те представляват повече от 1/3 от редовните членове на Българския футболен съюз и по закон извънреден конгрес трябва да се проведе.

Позицията на БФС бе, че има нередовност в документацията на 35 клуба, които не отговарят на изискванията и не са в съответствие със закона. Така остават 156 и не е налице минималната бройка от 177 клуба за свикване на конгрес по този параграф.

Въпреки това СГС го насрочи.

От решението на съда възникват два въпроса, които са от огромно значение за бъдещето на българския футбол, а именно:

Защо СГС свика извънреден конгрес въпреки твърденията на БФС?

Какви юридически стъпки може да предприеме БФС и в частност Борислав Михайлов във връзка с оспорване на нередовна документация на 35 клуба?

Започваме с първия и наблягаме на важното уточнение, че СГС се е произнесъл по охранително производство.

Т.е. съдията по делото гледа следното:

“Подписали ли са се 189 клуба? Да.”“Тези клубове членове ли са на БФС? Да.”“Представляват ли повече от 1/3 от членовете на БФС? Да.”По устав трябва ли да се свика извънреден конгрес?. Да.”

“Тогава насрочвам извънреден конгрес и с това правомощията на съда по охранителното производство се изчерпват.”

Това значи, че съдията не следи в това производство дали подписите са събрани по надлежния ред, или не.

Въпреки че СГС свика извънреден конгрес, казусът изобщо не е приключил и към този момент всичко е изцяло в ръцете на Изпълкома на БФС.

С настояване за свикване на извънреден конгрес по този начин, Димитър Бербатов, без да иска, дава правна възможност на Борислав Михайлов и юристите му не само да бламират Извънредния конгрес, но и отваря широко вратата пред настоящия президент да остане на своя пост още 3 години без конгрес - стига да има желание за това.

Какви правни действия може да предприеме БФС след решението на СГС?

Футболният съюз има право да заведе 35 дела за доказване на тезата си, че документацията на 35-те клуба не е в съответствие със закона. Те трябва да се водят по местна подсъдност на въпросните отбори. Т.е. из цяла България.

Тъй като БФС по закон е длъжен да се съобрази с решението на СГС, на 12 октомври трябва да организира извънреден конгрес. При откриването му Борислав Михайлов съвсем спокойно може да удевоми делегатите, че конгресът е свикан неправомерно и поради тази причина се водят 35 дела, след което да го разпусне.

Въпросните дела най-вероятно ще продължат между две и три години. Ако съдът се произнесе в ущърб на БФС, ще трябва да бъде организиран нов извънреден конгрес. Ако отсъди в полза на съюза, извънредният конгрес отпада като вариант.

Казусът става още по-сложен и деликатен с това, че ако се стигне до дела, не е много ясно какво ще се случи дори с насрочения за 18 март 2022 г. редовен конгрес - дали ще се състои, или Борислав Михайлов ще остане на своя пост в следващите две-три години, докато съдът не се произнесе окончателно по тях.

Така че действията на Димитър Бербатов дават две опции на настоящия президент и Изпълком на БФС. Едната е да не завеждат дела и да проведат извънреден конгрес на 12 октомври 2021 година. Другата, която ще доведе до огромна каша целия български футбол, е да се атакува редовността за свикване на Общи събрания, както и автентичността на подписите на 35-те клуба, представени в съда. При втория вариант под сериозен въпрос са и извънредният, и редовният конгрес. Дори те да се състоят, след известен период от време решенията им може да се окажат незаконосъобразни и да бъдат отменени.