Цветанов пред Sportal.bg: Оставих сърцето си в Локо (Пд) и съм готов за корейското предизвикателство
Момчил Цветанов напуска България, за да се впусне в нова авантюра. Бившият футболист на Локомотив (Пловдив) заминава за Южна Корея, където ще подсили тима на Гангуон. От Пловдив "Малкия шивач" си тръгва със статут на клубна легенда след спечелените две Купи на България, както и една Суперкупа на страната. Пред Sportal.bg Цветанов сподели с какви чувства напуска Локомотив и с какви амбиции заминава толкова далеч.
Кога заминаваш за Южна Корея и как се стигна до трансфера ти в Южна Корея? - Трансферът се случи много изненадващо за мен. Първо бях подготвен за Турция, имах много предложения и реални оферти, но моят агент, на когото искам да благодаря - Димитър Атанасов, направи немислимото този трансфер да се осъществи. Стана много изненадващо. Докато бях вкъщи и чаках развой за Турция, той ми се обади и ми каза: "Продаден си". Попитах го: "Къде?", а той ми отговори: "Ще видиш, когато дойдеш в офиса ми. Пали колата и ела в София". Когато седнах на масата, ми даде договора. Вече бях запознат за коя страна и за отбора. Бях супер щастлив. Името ти беше свързвано с турски клубове. Можеш ли да разкриеш имената им? - Да, няма какво да крия. Коджаелиспор беше единият отбор. Умраниеспор беше другият и Еюпспор. Това са трите отбора, от които имах реални оферти, но до моето привличане не се стигна по една или друга причина. Когато се затваря една врата, се отваря друга. В моя случай беше за Южна Корея. Още един път казвам, че съм адски щастлив от този трансфер, защото е различен трансфер. Отивам в друга страна, друга култура, ще бъда далече от България. Изключително съм щастлив, че отивам там. Отивам с отворено сърце. Какви са амбициите ти с отбора на Гангуон? - Нямам търпение да отида и да започна да тренирам с новите ми съотборници, да се запозная с тях. Да науча няколко нови думи, защото знаеш, че езикът там е доста специфичен. Да се приспособя по-бързо, защото там в момента вървят мачове. Само от мен зависи представянето ми, но моята амбиция е да помогна на отбора да върви по-нагоре и да си преследва целите.
Над 8000 километра ще те разделят със семейството ти. Как ще се отрази на теб тази липса? - Жена ми и малкият ще пътуват с мен. Заради това се забавиха визите, защото се издава семейна виза. Мерките са доста сериозни. Трябваше да замина много по-рано и да проведа някаква нормална подготовка с тях. Ще ми липсват много приятелите ми. Оставям адски много приятели. Оставям близки и роднини, но пък това е моят шанс да отида и да се развия още повече като футболист. Успя ли да се запознаеш донякъде с историята на клуба, в който ще играеш? Също така имаш ли набюдения за футбола в Южна Корея? - Да, гледах им два мача онлайн. Горе-долу имам някаква представа. Играят в схема 3-5-2, каквато играехме тук в Локомотив. Няма да ми бъде чужда постройката на игра, докато темпото на игра не е толкова високо. Оставят празни пространства, няма грубости, изключително колегиални са на терена. Мисля, че ще ми допадне техният футбол. Осъзнаваш ли, че ще има сериозен сблъсък на култури с пристигането ти в Южна Корея? - Това си говорихме и с жена ми, че в началото сигурно ще има културен шок. Това е хубаво, защото ще мога да видя различна култура, ще мога да се запозная с техния начин на живот. Ще мога да опитам нови ястия, да видя как живеят те. Дори си говорих с един приятел, че там слънцето, когато изгрява, е различно. За мен това е голям опит и богатство да бъда там. Не ме притеснява нещо. Напротив - отивам супер амбициран, супер готов. Усещам се отвътре, че съм готов да направя тази крачка. Всичко зависи от мен. Нека само да съм здрав. От другата страна напускаш Локомотив. Отбор, в който феновете те боготворят и за който се превърна в легенда със спечелването на двете Купи на страната и Суперкупата. С какви чувства напускаш Локомотив? - Тежко ми е, няма какво да се залъгваме. Искам да благодаря на всеки един, който беше част от отбора. На хората, които си тръгнаха, треньори, футболисти, ръководители, които са си тръгнали и които са дошли. Всеки ми е подал ръка, за което им благодаря. Много голямо благодаря на тези футболисти. Те са първо големи като хора, големи като личности и са много гостоприемни. Приеха ме по много хубав начин. Единствено и само ще си спомням тези хубави моменти.
Заедно с теб и Мартин Луков напусна клуба. Той пък замина за Саудитска Арабия. Смяташ ли, че напускането ви може да се отрази негативно на Локомотив, имайки предвид, че бяхте част от гръбнака на отбора? - Още доста футболисти си заминаха. Най-вече от защитния вал футболисти. Те бяха основата и оттам се градеше гръбнакът. Мачове се печелят отпред, но титли се печелят отзад, когато не допускаш голове. Да се надяваме, че няма да се усети тази липса. Има много добри футболисти. На моето място е Конър. Едно добро момче, което показва стабилност. И на тренировки виждам, че има потенциал да ме замести подобаващо. На вратата знаете, че е Илко Пиргов. Човекът Паяк, аз така го наричам. Взеха и нов вратар от Германия. Отзад мисля, че трябва още малко време да се сработи защитата, защото първенството чука на вратата. Предстои много тежък мач, може би един от най-важните за Локомотив да прескочи този втори кръг, който и собственикът е заложил като цел. Пожелавам успех на треньорския щаб, на моите бивши колеги, защото няма да им бъде лесен мачът. Сигурен съм, че със себераздаване и с тази игра, която показахме през последната година, дори да покажат 50% от това, ще се поздравят с успех.
През последния сезон не успяхте да защитите Купата, но пък завършихте на второ място. Ти как оценяваш изминалата кампания? - Второто място аз го сравнявам с първо - със злато. С по-малък бюджет, с много по-малко футболисти на резервната скамейка показахме, че можем да бъдем конкурентоспособни на ЦСКА, Лудогорец и Арда. Виждате с какви резервни скамейки разполагат. Когото и да пуснат, няма да сбъркат. С постоянство показахме, че можем да се противопоставим на всеки един отбор. Не виждам някой за нещо да съжалява в съблекалнята, фенове и така нататък. Изживях незабравими мигове. Отпадането от Лудогорец за Купата аз си го сравнявам все едно сме били на финал. Този отбор вървеше само нагоре и достигна апогея си. В какви отношения с щаб, футболисти и фенове напускаш Локомотив? - С изключително позитивни чувства си тръгвам оттук. Оставям много приятели. Бях си отворил сърцето дотолкова, че жена ми понякога ме питаше: "Защо отиваш толкова рано на стадиона?". Казвах ѝ, че ми хубаво да идвам тук по-рано. Чувствам си го като мой дом. Това мисля, че казва достатъчно красноречиво какво е Локомотив за мен. На феновете искам да кажа, че те са магията на Пловдив. Темата Бруно Акрапович! В твое интервю беше казал, че Локомотив е жив и без него. Той обаче беше човекът, който те привлече в отбора и намери точното ти място в онзи състав. Разкажи ни малко повече за отношенията ти с него раздялата ви. - Тръгна си много ненадейно. Докато тренирахме и се готвихме за шампионатен мач, на следващия ден прочетохме, че е станал треньор на ЦСКА. В едно съобщение му написах, че му благодаря за абсолютно всичко. Никога не съм имал пререкания с него или някакви дрязги. Благодаря му за това, че ме взе в този отбор, че ми намери мястото, където много други треньори не успяха да го намерят. Тук изживях втората си младост. Преди година ти зарадва "черно-бял" Пловдив с точното ти изпълнение от дузпа във вратата на ЦСКА-София във финала за Купата. Как запази такова самообладание? - Бях толкова самоуверен и спокоен, като вървях към дузпата. Единствената ми мисъл беше да вкарам топката във вратата. Бях много, много спокоен. Само това си спомням. Бях супер самоуверен в себе си, че ще реализирам гола.
Добрите ти изяви с фланелката на Локомотив ти спечелиха повиквателна за националния отбор на България. Какво изпита, когато научи, че си повикан в представителния ни тим? - Удовлетворение! Някак си падна една тежест от гърба ми. Едно бреме, което носих много време. Това ми беше мечта, защото това е най-високото стъпало за всеки един български играч. Наистина съм благодарен на Локомотив, че тук успях да се спечеля място сред избраниците на г-н Петров.
Можеш ли да ни кажеш като човек отвътре как протичат лагерите на националния отбор? - Не съм бил преди и не мога да сравнявам. Това, което виждам от шест мача, в които сме заедно, е, че атмосферата е изключителна и само позитивна. Няма групички, няма разделения между футболистите. Всички сме единни, само усмивки има. Това и иска треньорът. Да сме позитивни, да си говорим и да се подкрепяме. Мога да кажа, че националният отбор тръгва леко напред. Много трудни мачове ни се паднаха още от началото, но пък ние не можем да си избираме мачовете, защото не сме такава европейска сила, която може да си каже: "Днес ще се спестя, но ще бием". Виждате, че се противопоставихме на силните отбори и играхме много добре. С Франция, с Русия, с Италия, със Словакия. Направихме едни много, много добри мачове. Как оценяш работата на националния селекционер Ясен Петров? - Не съм аз човекът, който може да му дава някаква оценка на работата. Много съм му благодарен, че видя нещо в мен, което други селекционери не успяха да видят. Изключително благодарен съм му. Това, което върши, го оценявам и се надявам другите хора да го оценяват
На въпрос в кои млади футболисти вижда бъдещето на българския футбол Цветанов отговори така: - Виждам бъдещето на българския футбол в Илиан Илиев-младши, на когото искам да честитя трансфера в Аполон. Също така Кирил Десподов, Вальо Антов, Наумов и Доминик Янков.