Донарума и Райола трябва да разберат, че никой не е по-голям от клуба

Темата с новия договор на Джанлуиджи Донарума е една от най-дискутираните в Милан през последните няколко месеца. Контрактът изтича след по-малко от 3 месеца - на 30 юни, но вратарят все още не е приел нито една от офертите на ръководството. Тактиката на играча и на неговия агент Мино Райола да бъдат извивани ръцете на директорите навежда на мисълта, че двамата се държат така сякаш Донарума е по-голям от Милан. Във футбола обаче един от най-известните принципи е този, че нито един играч не е по-голям от своя клуб.

Във всички водещи италиански издания се тиражира информацията, че Райола настоява за заплата в размер на 10-12 млн. евро годишно, както и за откупна клауза при липса на класиране в Шампионската лига. Подобно възнаграждение би направило Донарума най-скъпоплатеният футболист на “Дявола”, като би прибирал повече пари дори от звездата Златан Ибрахимович, който “се задоволява” със 7 млн. евро на сезон. С тези свои искания обаче агентът и неговият клиент пренебрегват две важни неща.

Първото е, че 22-годишният играч не е постигнал почти никакви успехи в досегашната си кариера, за да претендира за толкова голяма заплата. От 2015-а насам той има само една спечелена Суперкупа на Италия, като дори не е участвал нито веднъж в ШЛ. Голяма част от футболистите, участвали в този турнир в няколко негови издания с екипа на някой от топ клубовете в Европа, дори не могат да си мечтаят за подобна заплата.

Второто е, че Милан от няколко години насам се намира в деликатна финансова ситуация. Дори и да иска, клубът не може да си позволи да плаща толкова голямо възнаграждение на нито един от футболистите си. Ръководството прави всичко възможно да държи заплатите на играчите на умерено ниво и да избягва да плаща големи трансферни суми. Именно това е една от основните причини на “Джузепе Меаца” да залагат на проект, изграден предимно върху млади таланти.

Самият технически директор Паоло Малдини преди няколко дни призна, че прави всичко възможно да задържи Донарума, но всичко зависи от играча и неговите представители. “Да не бъдеш обвързан с един клуб завинаги е избор, който човек прави и поддържа с времето. Понякога това доставя удовлетворение, а друг път - не. Аз знам какви средства ми е предоставил клубът, но за да постигнеш сделка, са нужни две доволни страни”, коментира клубната легенда преди мача с Парма.

Младият страж нееднократно е заявявал своята привързаност към клуба и желанието си да играе в него още дълго. Забавянето на новия му договор от негова страна обаче говори друго. Именно това събуди недоумение у великия защитник на “росонерите” Алесандро Костакурта, който призова италианския вратар вместо да целува червено-черната фланелка, най-после да подпише ново споразумение с гранда от Милано.

Мнозина смятат, че цялата тази ситуация се дължи на лошото влияние на Райола върху футболиста. Ако това е така, нека Донарума да направи избор: или да пренебрегне своя агент и да покаже с действия, че наистина обича клуба, или да избере парите и да потърси късмета си в друг отбор. Той обаче трябва да има предвид, че в момента всеки от топ клубовете в Европа си има поне силен един вратар, на когото може да разчита, и затова никой от тях не си търси нов такъв.

Джиджо не бива да забравя, че именно Милан му даде шанс едва на 16-годишна възраст да бъде основен титуляр в един от най-славните отбори в света. Много са малко тимовете, които налагат 16-годишни футболисти в своя състав. Нещо повече, за шест години “росонерите” нито веднъж не се усъмниха в своя играч и той беше твърд титуляр при петима различни треньори. Така той натрупа повече от 200 мача с екипа на “Дявола”, а е само на 22 години. Вратарят разполага с потенциала да се превърне в клубна икона от ранга на Франко Барези и Малдини, но със своето поведение, окуражавано от Райола, Донарума само си навлича гнева на феновете на отбора.