Магически светлини, бури и изчерпани провизии: как приключи мисия Neverest Ocean Row

След 115 дни Стефан и Максим Иванови изпълниха успешно мисията си да прекосят Атлантическия океан с лодка. Във вторник те пристигнаха в Барбадос, като по време на предизвикателството си изминаха 8230 км (4444 морски мили).

"Дневник" представя последната част от кратките разкази на двамата българи, публикувани от тях във "Фейсбук".

Ден 101

В редки нощи преминаваме през флуоресцентен планктон, който наподобява безброй светулки, пръснати по водната повърхност, засилващи блясъка си, когато ги раздвижиш. В безоблачните нощи гребането през този планктон поражда чувството за пилотиране на космически кораб, заобиколен от звезди. Кълбета от огън се образуват по върховете на греблата, а лодката оставя опашка от искри. Магия!

Ден 102

Настигна ни една от най-бързите риби в океана - огромен марлин с дължина 3-4 метра ! Докато се спускаше по вълната пред нас със скорост 13км/час (7 възела), този вид риби могат да достигнат до 36 км/час (20 възела)! Първоначално мислехме, че е акула, но преглеждайки заснетото видео под водата, го видяхме в пълния му размер и красота!

Ден 105

Запасите ни от храна са почти изчерпани, въпреки че океанът беше щедър и ни дари 11 големи риби! Вече сме прекарали 94 дни на вода, докато бяхме планирали експедицията да отнеме 60 - 90 дни.

Давид с малката си ветроходна яхта "Айлин от Авока" (и екипаж от двама - котка и куче) тръгват днес от Френска Гвиана за среща с нас в средата на Атлантика! Нашият наземен екип е уредил той да ни снабди с храна и нов IridiumGO телефон. Така ще можем да продължим да публикуваме снимки и да се насладим на последния етап от пътуването ни - пристигане в Барбадос!

Ден 106

Прекарахме по-голямата част от нощта в гръмотевични бури, избягвайки светкавици - в началото на гребната седалка, после, когато светкавиците се приближиха твърде близо, от кабината - използвайки за първи път устройството за дистанционно управление на автопилота Raymarine, което Shiptechnics ни изпрати и инсталирахме в Ланзероте! Прикрепихме гръмоотвода-самоделка, към резервната метална антена и "заземихме" във водата.

Ден 110

За първи път виждаме човек и платноходка, откакто напуснахме Ланзероте преди 88 дни. Това е Давид и неговата лодка Elieen of Avoca, който дойде с кучето и котката си от Френска Гвиана, за да ни донесе храна и нов IridiumGO - отново сме онлайн!

Очевидно повечето други моряци стоят далеч от oкеана поради сезона на ураганите, ограниченията наложени покрай коронавируса, затворените яхтени пристанища и др. Шапка сваляме на Davide за смелостта и за успешната доставка на нашите провизии при предизвикателни метеорологични условия!

Ден 111

Ако в се случи да се озовете на спасителен сал дни поред в океана и видите птица да лети до вас, не започвайте да скачате от радост, защото все още би могло да сте на стотици мили от сушата. Виждали сме птици през цялото време на океанския преход и дори видяхме двойка, когато бяхме точно в средата на Атлантическия океан!

Преди няколко дни обаче за първи път една от тях кацна на лодката. Нарекохме я Едуардо, тъй като вероятно идваше от Бразилия - по това време на 1500 км на юг от нас. Едуардо беше любопитно и безстрашно врабче. Той разгледа всяка част от лодката (включително и кабината) и се катереше на ръцете и главите ни. Остана да почива при нас няколко часа, подари ни няколко изпражнения за късмет и отлетя.

Ден, два по-късно две други врабчета кацнаха на лодката. Очевидно, че Тина и Чочо са лудо влюбени, тъй като стояха близо един до друг, търкаха се един в друг и си разменяха целувки с човки през повечето време. Въпреки това, изглеждаха мъртво уморени, тъй като очите им често се затваряха и не докоснаха водата и трохите, които им бяхме предложили.

За разлика от Едуардо, те останаха през нощта - сгушени на няколко сантиметра от подвижната гребна седалка. Не ги притесняваше, че ръцете ни, държащи веслата, се люлееха над главите им или че лодката постоянно бе блъскана от вълните.

На сутринта открихме Тина преобърната настрани, скована и неподвижна - умряла сигурно от умора. Положихме я във водата и още преди да потъне, една риба я грабна и завлече надолу. Чочо остана кацнал на кабината за един час, след което излетя, гмурна се във водата и също изчезна.

Ден 112

Безкрайни гребни нощи под лунна светлина пораждат мисли за живота и съзерцаване на близкото и далечно бъдеще.

Ден 113

По-малко от 100 морски мили (185 км) до Барбадос! Вече се качихме до 13-ия паралел и имайки предвид прогнозата, не би трябвало да имаме проблеми да акостираме на това мъничко парче земя в океана.

Ден 114

Земя! Виждамe земя за първи път от 3 месеца! Барбадос, пристигаме!

Ден 115

Българската океанска гребна лодка NEVEREST пристигна благополучно в Барбадос (Карибски острови) в 12:00ч местно време днес, 6-ти октомври, 2020 г., след като премина 4444 морски мили (8230 км) за 105 дни в океана. Лодката прави една спирка за още 9 дни на остров Ланзероте, (Канарски острови), за да могат гребците Максим Иванов и Стефан Иванов, да ремонтират автопилотната система и течовете в няколко складови помещения на плавателния съд, който са построили сами за целта на експедицията.

Когато отплават на 14 юни 2020г. от Портимао, Португалия, Макс е само на 16 години и 293 дни, което го прави ,,Най-младия океански гребец в света успешно прекосил океан" според официалния регистър на океански гребни експедиции на Ocean Rowing Society.

Това плаване е "Първата океанска гребна експедиция за България." Това е и "Първото прекосяване на Атлантическия океан с гребна лодка от изток на запад през сезона на ураганите (юли - октомври)."