Стефан и Максим Иванови: Човек израства извън зоната си на комфорт

"Нека всеки да намери своя Еверест. Името на лодката е Neverest, което за нас означава да не си почиваш, докато не се качиш на своя Еверест и посланието ми е човек да открие нещо ново".

Така накратко звучеше посланието на Стефан Иванов, преди заедно със сина си Максим да започнат опита си да прекосят Атлантическия океан с лодка, която двамата бяха построили сами. След 105 дни гребане и девет дни заради принудителното спиране в началото мисията им завърши успешно и те изкачиха своя Еверест.

Двамата българи планираха да гребат 6000 км от Портимао, Португалия до бреговете на Бразилия и да завършат изпитанието за 60 до 90 дни. В крайна сметка мисия "Неверест" приключи с изминати 8230 км (4444 морски мили), а крайната точка беше променяна няколко пъти (Венецуела, Френска Гвиана, Тринидад и Тобаго), преди да финишират в Барбадос.

След края на опита Стефан Иванов и 17-годишният му син разказаха пред "Дневник" за вълнението, трудностите, впечатленията и уроците от предизвикателството, което целеше да насочи вниманието към важността на донорството.

Какви емоции преминаваха през вас, когато видяхте сушата?

- Стефан Иванов: Все още сме в екстаз. Когато видяхме земя за първи път, просто се радвахме, че скоро ще се видим с любимите хора. Вече бяхме свикнали с режима. Можехме да се движим още дни, седмици, ако трябва и месеци. Не бяхме накрая на силите си. Имахме не само храна и вода, а и сили. Имахме и психическата нагласа да плаваме, колкото трябва. Когато видяхме земя, не смятахме, че най-после идва спасението, а по-скоро, че идва моментът, в който ще бъдем отново с близките си.

Кои бяха основните предизвикателства по време на плаването?

- Стефан Иванов: Най-очевидно беше физическото предизвикателство. Това безкрайно дълго гребане. Гребеш шест пъти на ден по два часа, всеки ден от седмица, месеца и тези 105 дни. Изчислихме, че всеки от нас е направил над 1 милион загребвания по време на плаването.

Другото очевидно предизвикателство бяха големите вълни, силният вятър, бурите. Тъй като не сме плавали в океана преди, не знаехме колко големи ще са вълните и колко опасно ще стане в бурите.

Когато покрай нас минаваха тропически бури и ураган, нещата наистина започнаха да стават предизвикателни и страшни. Лодката се мяташе като див кон. Понеже ти трябва да не изпаднеш от нея, огромна част от времето при бурите трябваше да прекараме в каютата. Ти си затворен в една кибритена кутия и все едно я използват гиганти да играят футбол с нея, като я подритват наляво-надясно в тези вълни. Само че не я преобръщат. Първо, защото с основната си тежест е на дъното и трудно се обръща, и второ, тя е вързана с 80-метрово въже, в чийто край има парашут - т.нар. паракотва, или морска котва. В тази връзка хем смятаме, че сме горе-долу в сигурно положение, хем не знаем дали това ще трае до момента, в който бурята ще стане прекалено силна.

Преди и след с Максим Иванов, който отслабна с 14 кг по време на мисията

Друго предизвикателство беше да се справим с всички неща, които се чупеха по време на плаването. Трябваше на ръка да пробиваме дупки. Имахме проблеми и със соларните панели. Морската вода корозира кабелите на три от четирите соларни панела и останахме без електрическа енергия. Имахме колкото да функционират комуникационните уреди. Нямахме енергия за десалинатора, който ни даваше чиста вода, нямахме енергия и за автопилота, който ни помагаше в управлението.

Не бяха непреодолими предизвикателства, а просто неща, с които трябва да се справим, иначе нямаше да можем да завършим плаването.

Какво ви изненада най-много по пътя?

- Стефан Иванов: Изненада ни най-много променливото време. Всички модели за прогнози, които следяхме, в един момент се оказаха неверни. До такава степен, че се прогнозира вятър на юг, но получаваш вятър на запад. В рамките на около месец и половина се лутахме в Междутропичната конвергентна зона, която е зоната между северните и южните пасати. В нея би трябвало да има безветрие, но всъщност няма безветрие, а има едни въртеливи движения на ветровете, които те бутат не в посоката, в която искаш да движиш през повечето време. Самите течения, които тези ветрове създаваха, са като едни въртележки. За една такава малка лодка, задвижвана само от един гребец, е много трудно да пребори.

Тези изненади с времето продължиха дълго и заради това закъсняхме толкова с приключването на експедицията. По някой път в рамките на един и същи ден времето се променя по пет-шест пъти на ден. Минава облак, обръща се на 180 градуса и втори път ни изкъпва.

Какво ви мотивираше да продължавате и да останете фокусирани до финала?

- Стефан Иванов: Ние бяхме в състояние в режим на оцеляване, в който не чувствахме много болка в тялото, въпреки че го преработвахме от гребане. Ръцете бяха претрити от греблата, а задните части бяха изранени от седлата. В това състояние тези неща не ги забелязваш и се фокусираш върху това, да се движиш в правилната посока, да не се поддаваш на вятъра и вълните да преобръщат лодката.

И понеже имаш на всеки два часа почивка, това все пак дава достатъчно време на организма да поеме глътка въздух. Учудващо, след като се чувстваш пребит от гребане, след два часа всичко започва наново и си достатъчно свеж да гребеш отново.

- Максим Иванов: Първоначално ме мотивираше просто интересът, исках да разбера повече за океана и какво е чувството да си там, изолиран за толкова много дни. Също ми беше интересно видя човек да страда, да усетя как е да ти е топло за дни наред без почивка. Оказа се, че не е приятно, но така се изгражда характер. По-нататък свикваш и дори не ти трябва мотивация. Просто беше супер приятно да те болят ръцете и краката, но това все пак е част от живота и в него има такива аспекти.

Кой момент от изпитанието ви е най-скъп?

- Стефан Иванов: Може би рождените си дни. Прекарахме великолепни рождени дни като в приказка. Те са един след друг на 24 и 25 септември. Още в първите минути хванахме най-голямата риба на куката - рибата махи-махи, която беше 1 метър дълга. Имахме най-спокойния ден при пълно безветрие. Тези два дни бяха и най-горещите, нямаше нито едно облаче на небето сутрин. Следобедите имахме невероятни дъждове със силен вятър, който те кара да чувстваш, че си в прегръдките на природата.

От какво значение беше това, че плавахте заедно?

- Максим Иванов: Винаги съм се разбирал много с баща си. Това приключение тества колко се разбираме, но не сме имали нито един спор за над 100 дни. Мисля, че е защото бяхме и двамата въвлечени в това, трябваше двамата да оживеем и просто зависехме един от друг. Ако нещо ми се случи, неговият живот става много по-труден. Нашият отбор беше перфектен. И двамата взаимно си помагахме много и нещата се наредиха перфектно.

Видяхте ли следи от замърсяване в океана?

- Стефан Иванов: Почти никакво. Видяхме шамандура, една топка, дъска за сърф. Може във водата да е имало микропластмаса, но да не сме разбрали.

Какви уроци ви даде предизвикателството?

- Стефан Иванов: За мен урокът е нещо, в което вярвам дълбоко още от много дълго време, че човек израства извън зоната на комфорта. Това беше урок, който отново научавах по време на плаването. Израства силата на духа и мускулите на такива екстремни натоварвания, бури, ветрове и вълни. Ставаш по-смел, по-спокоен, по-силен.

- Максим Иванов: Един от по-големите уроци беше това, колко е важна нагласата на човек. Осъзнах, че нашата психическа нагласа е перфектна за такова предизвикателство. Бяхме супер позитивни. Идеята беше просто да се забавляваме и да преживеем това нещо заедно. Ако човек с лоша нагласа влезе в такова предизвикателство, би му било много трудно, ако не и невъзможно.

Какво послание искате да оставите с прекосяването на Атлантическия океан?

- Стефан Иванов: Искаме да предизвикаме хората да излязат от зоната си на комфорт и да преследват смели мечти, смели проекти, смели начинания. Да вярват в успеха и да работят със собствени сили и постоянство, а и с помощта на свои приятели. Съдбата често помага на тези, които поемат по-големи предизвикателства, така че не трябва да се страхуват от тях.

- Максим Иванов: Хората не трябва да се страхуват да взимат такива решения и да мечтаят за големи приключения и постижения. Този страх въобще не е нужен. С един остър ум и добро планиране наистина всичко е възможно.

Следвай ни: