Марко Ремер: България не беше аутсайдер през 1994 г.
Световният вицешампион с Германия Марко Ремер даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е роден е в Източна Германия преди падането на Берлинската стена, но стана голяма звезда след обединението на Федералната република. Юноша е на "железните" - отборът на Унион (Берлин), в който имаше и българска следа.
Неговият връх в кариерата е с Бундестима в началото на новия век. На световното първенство в Южна Корея и Япония през 2002 година Ремер стигна с Германия до финал, но там водената от вездесъщия Роналдо Бразилия ликува с пета световна титла. Два пъти Ремер спечели Купата на Германия като един от лидерите на другия берлински тим - Херта. Определено най-силните му години бяха в началото на новото хилядолетие, когато се смяташе за един от най-солидните защитници в страната.
- Хер Ремер, често играете за ветераните на Германия. Липсва ли ви Бундестимът?
- Винаги е чест да облека националната фланелка. Няма значение, че е в мачове за ветерани. А и те дават възможност да се срещна със стари колеги и със съперници. Сега между нас царува приятелството. Разказваме истории един на друг. Турнирите за ветерани са нещо много хубаво и с удоволствие откликвам на поканите.- Къде най-много обичате да играете?
- Едно от любимите ми места е снежното световно в Ароза. Въздухът там е уникално чист. При над 2000 метра надморска височина е не само необичайно, но и много приятно.- Колко пъти сте ходил?
- От десет турнира съм пропуснал само един.- Да поговорим за вашата кариера. Започнал сте в Унион (Берлин). Знаете ли, че този отбор имаше особено значение за българския футбол?
- Помня, че там играеха ваши футболисти. Но най-голямата фигура беше треньорът Георги Василев, когото наричаха Генерала. Той успя да изведе отбора до финал за Купата на Германия срещу Шалке. Жалко, че Унион загуби, но със сигурност това са едни от най-големите времена на този берлински клуб.- Гледахте ли финала?
- Разбира се. Въпреки че Унион не спечели, благодарение на финала се класира за Купата на УЕФА. Там се представи силно. И така реално се показа се на света.- Каква е оценката ви за дебютния сезон на Унион в Бундеслигата?
- Първо много се радвам, че миналата година Унион влезе в Бундеслигата. А след това и се представи успешно. Целта преди началото на сезона беше оставане в елита. И в хода на сезона в нито един момент Унион не постави под съмнение оставането си.- Вие сте роден в Източен Берлин. Как изглеждаха мачовете, когато като юноши се срещахте срещу отбори от Федерална Република Германия?
- Даже не мога да си спомня дали в онези времена въобще съм играл срещу отбори от Западна Германия. Нашите двубои бяха срещу съперници от Полша, Унгария, България. - И никога не сте бил в Западен Берлин? - Не. Имахме си нашата лига и никой не говореше да се срещаме помежду си.- Винаги ли сте бил защитник?
- Когато започвах с футбола, първо бях халф. Играх и отляво, и отдясно. Треньорът Ханс Майер търсеше бързи футболисти за отбраната. А аз бях един от най-бързите и той ме преквалифицира.- Дебютът ви в Бундеслигата е през 1997 година с екипа на Ханза. По това време в германското първенство имаше много българи. Помните ли някои от тях?
- Един от тях ми е голям приятел - Красимир Балъков. След като спряхме да играем футбол, редовно ходим на Палма де Майорка за надпревари по голф. Срещали сме се и при турнири за ветерани. Балъков беше изключителен футболист. Невероятно техничен. Беше удоволствие да го наблюдаваш.- Кой печели по-често на голф?
- Равни сме.- Как се запалихте по голфа? Защо много големи футболисти след края на кариерата си започват да играят този спорт? Какво му е толкова интересното за вас?
- Позволява ти да дишаш чист въздух. Разхождаш се по красиви поляни. Да, топката е много по-малка от футболната, но…. Мисля, че голфът и въобще глобално спортът е едно отлично лекарство срещу стреса. Футболът е отборен спорт. Той не може да функционира, ако не сте задружни. Там успехът е на всички. Голфът е индивидуален спорт. Там си сам на терена и от теб зависи всичко. Коренно различно от футбола е, но пък е успокояващо.- Спомняте ли си един славен за България двубой - четвъртфиналът на световното в САЩ срещу Германия?
- Разбира се, че го гледах. За нас определено не беше добър мач.- Какво означава за световния шампион Германия да отпадне от България?
- Тогава България реално не беше аутсайдер. Имаше страхотен отбор. Сигурно в нашия тим е имало доза на подценяване. Такива мачове е имало в историята на световни шампионати. На мондиал Германия е губила от Австрия например. Случват се подобни сценарии. Но ако говоря така, означава, че пренебрегвам вашия успех. А пак ще повторя - България имаше много, много силен отбор. Германия беше фаворит, но загуби.- Кои играчи харесвахте от българския тим?
- За Красимир вече говорихме. Няма да забравя Христо Стоичков. Други имена обаче не мога да назова без помощ. Съжалявам.- В кариерата си сте се изправял срещу Димитър Бербатов в Бундеслигата.
- Вярно е.- Какво мислите за него като централен нападател?
- Добър беше, но срещу мен нямаше никакъв шанс.- А срещу кой нападател имахте проблеми?
- Бих посочил Джоване Елбер. Той беше завършен нападател. Все едно беше навсякъде на терена. Трудно ми беше също и срещу Улф Кирстен. Разбира се, няма как да пропусне бразилеца Роналдо. Също така и Тиери Анри, който се разбираше без поглед със Зинедин Зидан.- Играл сте за Германия на Евро 2000 и Мондиал 2002. Какво е чувството да носиш националната фланелка?
- Още от времето, когато като дете започнах да играя футбол, се роди мечтата ми за този момент. Пораснах с тази мисъл и успях да я осъществя. Първата ми цел беше да стигна до Оберлигата на ГДР. Там изиграх 14 мача. А дванайсет години по-късно бях на финалите на световно първенство. Това е най-високият форум, до който можеш да стигнеш.- Кой беше конкурентът ви за титулярното място?
- Много силни футболисти - Томас Линке и Кристиян Вьорнс. Тогава като млад и гладен за слава влизаше Кристоф Метцелдер. Конкуренцията беше наистина голяма.- Защо Германия се провали на европейското през 2000 година, отпадайки в групата?
- Натрупахме много горчив опит на този турнир. Това беше първият ми голям форум и безкрайно много се радвах, че отивам. Оказа се, че там отборът ни беше разделен на прекалено много групи. На такива турнири най-важното е да се отиде като колектив. Само тогава машината функционира. Само че на европейското всеки гледаше собствения си интерес и собствената групичка. И накрая отпаднахме още в груповата фаза.- И след две години стигнахте финал на мондиал…
- Там беше коренно различно. Треньор вече бе Руди Фьолер и той вярваше в нашите възможности. А така ни накара и ние да повярваме. Там вече играехме и живеехме като истински отбор. Нямаше никакво значение кой е титуляр и кой е резерва. Всеки подкрепяше останалите с цялото си сърце. Това ни помогна да спечелим много мачове и да стигнем толкова далеч в първенството.- Специалисти твърдят, че вратарят Оливер Кан едва ли не сам е класирал Германия на финала. Съгласен ли сте?
- Със сигурност мога да кажа - Оли направи фантастичен турнир. Но и ние се стараехме да му помагаме на полето пред него.- И дойде финалът срещу Бразилия. Двата отбора бяха равностойни. Защо Бразилия ви победи?
- Защото от малкото си положения вкара два гола. Някои критикуват Кан, че въпреки контузията на ръката си, игра. Никой от нас обаче не го упреква. Германия игра силен мач срещу много, много класен съперник. И ние имахме шансове да вкараме, но не ги реализирахме. Те го направиха.- Победата със 7:1 над Бразилия в Белу Оризонте през 2014 година добро отмъщение ли е?
- О, много добро даже! Много по-добро, отколкото 2:0 или 3:0.- Това ли е най-големият мач на Германия на световни първенства?
- Не мога да съм категоричен за цялата история. Германия е изиграла много велики двубои. В този мач срещу Бразилия обаче всичко функционираше. Доколкото си спомням, между 20-ата и 50-ата минута вкарахме четири гола. Направо изхвърлихме бразилците от терена. Даже по едно време ми стана малко мъчно за тях. Ясно ми е какво са чувствали. Опитваш се да се върнеш в мача, а получаваш трети, четвърти, пети гол… Резултатът стана много голям, но и беше напълно заслужен.- Защитник сте, но имате четири гола за националния отбор. Срещу кого ги вкарахте? А и как така толкова често се разписвахте?
- По мое време бях националният защитник с най-много голове в Бундестима. Вярно е. За три си спомням със сигурност, за четвъртия не съм сигурен. Най-важният ми е срещу Украйна в баража за световното.- Този двубой ли беше най-трудният от психологическа гледна за вас?
- Да, точно този бараж срещу Украйна в Дортмунд адски опасен, защото беше жизненоважно да се класираме за световното първенство.- След 2004 година, когато България за последно се класира на голямо първенство, а Германия се провали, се направиха промени в немския футбол. И до 2018-а бяхте поне на полуфинал. Какво направихте? Каква е рецептата?
- Основите за тези успехи бяха положени преди 2004 година. Много се засили работата с подрастващите. Сега англичаните са тръгнали по този път. Преди те само купуваха чужденци и на практика забравиха за своите школи. В последно време обаче разбраха грешката си и все повече млади английски таланти стават звезди. А това означава и добър национален тим. Всяка държава, която разбере колко е важна работата с младите, ще има успехи.- Когато беше национален треньор, Красимир Балъков държеше да се започне такава програма. Говорил ли сте с него на тази тема?
- Истината е, че в последните няколко години не сме се виждали. Така че няма как да е ставало дума. Работата с подрастващите е и въпрос на финанси. Футболният съюз трябва да е готов да помага на клубовете, да инвестира в базите. В Германия беше направен център за юноши, който функционира отлично. Това трябва да е съвместна цел и всички да я искат. Само така може да се задвижи желаният печеливш модел.- Какво се случи с Бундестима на световното в Русия?
- За мен беше малко комичен мондиал като игра на фаворитите. Те си мислеха, че ще побеждават само с имената си. Имаше отпуснатост, подценяване. От отбора на Йоаким Льов се усещаше някаква измамна увереност, че мачовете ще се печелят само с името.- Германия триумфира с Купата на конфедерациите година по-рано с по-млади футболисти. Защо те не играха на световното?
- Точно това имах предвид. В отбора се изявяваха прекалено много футболисти, които се чувстваха сигурни за мястото си. Трябваше да има натиск отдолу. Сега се надявам Льов да си е взел поука. И тези, които в момента са национали, да не са сигурни за мястото си на финалите на европейското. Трябва все повече млади и гладни за успехи футболисти да идват. А както се вижда Германия има много таланти.- Какви са очакванията ви от европейското?
- На първо място сме в много интересна група. Световният шампион Франция, европейският Португалия…- Може и България да се класира в нея чрез бараж.
- Вярно ли? Окей. Със сигурност ще е много интересна група. Германия отново спечели уважението от феновете. Загубихме някои мачове на свой терен, защото играхме слабо. Но като гости се представихме силно и надделяхме. Сега е рано да се каже кой ще е в оптимална форма. А и при такава група не можеш да се чувстваш сигурен, че ще излезеш.- Какво мислите за Лигата на нациите? В нея Германия отпадна от първа урна.
- Не мисля, че е успешен проект. Ясно бе, че целта е да се сменят контролите с официални мачове. Но според мен турнирът дойде в повече. Има световно, има европейско първенство. Опасявам се, че при това раздуване на календара може да има обратен ефект и да доведе до известна отегчителност за отборите и феновете.- Работите като футболен агент. Каква е ролята на тази професия в днешния футбол?
- Много широк кръг задачи включва дейността на агента. Младите футболисти имат нужда от постоянни съвети и помощ. Първата работа е да ги насочиш правилно към професионалния спорт. Това е трудна задача. Много пъти е нужно агентът да говори с родителите на играча. Твърде често се получава така, че те си мислят как пътят вече е извървян щом детето им влязло в Бундеслигата след успешна кариера при юношите. Но не … не са влезли. Тази важна стъпка има нужда от подготовка. Мениджърът непрекъснато трябва да води разговори в тази посока.- С колко футболисти работите?
- В момента имам 15 до 17 играчи. Това е добра бройка. Важно е на всички да обръщаш нужното внимание и не е лесно, но се справям.- Млади ли са?
- Повечето да. Сега трябва да влизат в Бундеслигата.- Работите ли с български агенти?
- Не.- В момента вече е нормално един класен футболист да струва 100 милиона евро. Какво мислите за тези цени?
- Въпрос на демонстрация на финансова мощ. Твърде много трябва да е направил някой, за да му се искат такива пари. Например няма как Неймар да струва 222 милиона евро. Някои отбори като Ливърпул правят умна трансферна политика. И техните скъпи звезди са и най-важните. Според мен обаче днешният трансферен пазар е цирк. Надявам се скоро да се нормализира.- С кого ви е по-лесно да работите – с треньори или с играчи?
- С играчи. Определено е така. Опитът ми с футболисти е много по-голям.- Може ли Бундеслигата скоро да стигне нивото на Примера дивисион или Висшата лига?
- Какво ще рече ниво? Бундеслигата вече е също толкова гледана по света. Има много интерес, много напрежение, драми. Вярно е, че Байерн продължава да е шампион, но в последните години имаше до конкуренция до самия финал. Международните запалянковци харесват германския футбол. Време е отборите да се подсилят още с една идея, за да могат постоянно да са на полуфинали и финали в евротурнирите. Не трябва само Байерн да е там.- И последен въпрос – защо мениджър, а не треньор?
- Отдавна съм решил за себе си този въпрос. Имам треньорска диплома. Първо взех Б лиценз, после и А лиценз. Роден съм в Берлин, там продължавам и да живея. Ако реша да работя като треньор, трябва да започна с подрастващите. Това не се случи досега и вече съм закъснял. Трябва да призная, че съм имал предложения от различни клубове по въпроса, но не ми се видяха достатъчно интересни. И се заех смело с мениджърството. А в момента от позицията вече на моя опит твърдя, че добрите агенти са много ценни, защото немалко футболисти са лошо съветвани от различни персони. И вследствие повечето млади играчи се интересуват само къде ще вземат повече. Моето мнение е, че талантите не трябва първо да гледат парите. Много по-важно е къде ще е най-доброто място за кариерно развитие. Аз се опитвам това да ги науча и тази мисия ми доставя удоволствие. Надявам се, че момчетата, които са ми се доверили, до 2-3 години да направят голямата крачка. И тогава ще бъде много горд.