Бивша звезда на Нефтохимик: Станах голмайстор на "А" група и ме пожела клуб от Италия
Бившият нападател на Нефтохимик Антон Спасов е сред най-известните футболисти на "шейховете". През сезон 1997/1998 г. той става голмайстор на "А" група, финиширайки със 17 гола заедно с Бончо Генчев от ЦСКА. В днешно време Спасов учи талантите от Бургас на футбол. Намираме някогашния голаджия от Казанлък с помощта на популярния фен Кирил Евтимов. Ето какво сподели Антон Спасов пред
Sportal.bg
:- С какво се занимаваш в момента?
- Работя в една частна футболна школа в Бургас. Казва се "Бургас Спорт". Аз съм главен треньор и шеф на школата. Продължавам да съм във футбола, не съм някъде встрани. Като условия, като потенциал от страна на децата, които тренират при нас, всичко е добре.- Има ли млади таланти, които скоро могат да радват феновете?
- Децата имат качества и поле за развитие, не говоря само при нас. Като гледам обаче по отборите, ми е малко болно, когато говорим за юноши. Мисля, че трябва да имаме малко повече доверие в младите футболисти.- Може ли да разкажеш за твоите изяви по терените на Бургас?
- Имах удоволствието да играя и за Черноморец, и за Нефтохимик. В началото изкарах година и половина в Черноморец, след което преминах в Нефтохимик, където за моя радост попаднах в един великолепен отбор. Направих една много силна година, в която станах голмайстор на "А" група. Имах удоволствието да играя и за двата бургаски отбора, които са емблематични за българския футбол. Емблематични са за времето си, защото в момента го караме само на име.- Има ли нещо, за което съжаляваш от годините си на футболист?
- Няма такова нещо. Да играеш пред 20 000 зрители всеки мач, не може да се опише. Това трябва да се усети, трябва да си присъствал на стадиона - дали като футболист, или като зрител. Наистина емоцията е незабравима! В Нефтохимик бяхме страхотен колектив. Трябва да се усети… Спомени! Приятни спомени.- Имаше ли оферта за теб от чужбина?
- Да, в годината, когато станах голмайстор на шампионата, имаше оферта от италиански клуб. Но не се стигна до трансфер, не можаха да се разберат за трансферната сума. Клубовете не се разбраха. Не мога да кажа дали щях да се реализирам в Италия, защото не съм бил там. Ако бях излязъл навън тогава, щеше да е още една крачка в моята кариера, но не се стигна до нея. Не съжалявам обаче. За мен беше голямо удоволствие да съм част от отбора на Нефтохимик.- Контузиите попречиха ли на кариерата ти?
- Да, така се случи. Получих една контузия, която не беше кой знае какво, но след това получих усложнения, които повлияха по-нататък. Дори в момента си страдам от тези усложения, които получих след операция.- С кой от отбора ти беше най-приятно на терена?
- Не бих отличил специално някой. Всеки един в Нефтохимик по онова време беше добър футболист и за мен е било удоволствие да съм част от този отбор.- Има ли причина да стоиш далеч от клуба в днешно време?
- Имах удоволствието да бъда старши треньор на Нефтохимик заедно с моя съотборник и съгражданин Станимир Димитров. Бяхме треньори на отбора, за наша радост успяхме да вкараме Нефтохимик в "А" група, но се разделихме по причини, които са ясни за бургаското общество - финансови, отборът изпитваше трудности. След това получих оферта от други мои бивши съотборници - от Милен и Чиликов, да поема школата "Бургас Спорт". Като се захвана с нещо, което всичко си му е наред, си върша лоялно работата. Лоялен човек съм. Поставил съм си някакви цели, които искам да изпълня.- На какво се дължи кризата в Черноморец и Нефтохимик? Трибуните не се пълнят.
- Някой може да приеме моите думи лично, но не ги чувствам тези отбори, като отборите, които бяха навремето. Играл съм и в двата отбора, работил съм и в двата отбора. Знаем през какво са минали двата клуба, колко пъти са фалирали, започвали са от нулата, отново и отново… Това говори за безидейност. Би трябвало да следваш цели, които да се случват поетапно. Не се работи ден за ден. Дай днес да сме добре, пък утре да не се знае какво ще се случи. Трябва да се погледне в дългосрочен план, тогава може би нещо ще се случи поне с един от двата клуба. Не виждам някаква перспектива, за съжаление. Не говоря само от финансова гледна точка, защото все пак разполагат с някакви финансови средства. Просто се гледа само за днешния ден. Когато феновете видят, че се работи малко по-целенасочено, те биха припознали един отбор на Бургас.- Синът ти върви по твоите стъпки. Няколко думи за него?
- Да, в момента е в U19 на Берое. От три-четири години е в Стара Загора. Не съм баща с болни амбиции, доверил съм се на треньорите, които работят с него, те отговарят за неговото развитие. Разбира се, зависи си и от него самия. Това важи за всички млади футболисти. Рядко разговаряме на футболна тема с него в интерес на истината, не му говоря постоянно на главата, не му налагам вижданията си, не съм му треньор. Повечето ми съвети към него са за живота, който го очаква. Футболът в живота е до едно време.- Кой е най-силният ти двубой?
- Имам много мачове, много приятни спомени. Винаги обаче на прима виста ми излиза мачът с Литекс, когато ги победихме с 3:2 в Бургас. Херо беше треньор на Литекс, беше му първият мач срещу Нефтохимик. Поведохме 2:0, Литекс изравни 2:2, накрая направихме 3:2, аз вкарах два гола тогава. Емоционален мач! Стадионът, естествено, беше пълен.- Какво си пожелаваш в разгара на лятото?
- Здраве да има. Здрави ли сме, с всичко можем да се оправим.