Няма да празнувам с много хора, да не стане като с Григор Димитров

В забързаното си ежедневие Ивайло Маринов отдели време, за да поговори с „Меридиан Мач“ за славната си кариера, за настоящото трудно положение у нас заради коронавируса и за надеждите си за бъдещето.

- Ивайло, как ще отпразнуваш 60-годишния си юбилей? Ще събереш ли много гости в твоето заведение край морето?

- А-а, не… Спазвам всички противоепидемични мерки. Няма да празнувам с много хора сега. Да не кажат, че новото огнище на заразата е тръгнало от празненството на Ивайло Маринов. Да не стане като с турнира, на който участваше Григор Димитров и с купона след него. Сега ще го отбележа само в тесен семеен кръг. По-нататък, като се пооправи положението с коронавируса, ще събера повече хора. Защото искам да поканя кмета на Варна, който много ми помага, министъра на спорта и още много приятели.

- Какво те прави най-щастлив в момента, а и като погледнеш назад през тези 60 години?

- Много голямо щастие ми е внучката Ивайла от дъщеря ми Неда, кръстена на мен. На три години е, скоро и на нея ще честваме рожден ден. Иначе в кариерата ми не може да бъде друго най-голямото постижение, освен олимпийската титла. Много съм благодарен, че ме допуснаха до Сеул, защото и това можеше да не се случи.

- Казвал си, че докато не си се бил качил в самолета за Сеул и ти самия не си бил сигурен, че ще участваш…

- Така беше. Знаете, че преди това две години не ме пускаха в чужбина. Къде от страх да не избягам, къде заради други интереси… Но добре, че до мен през цялото време бе съпругата ми Пенка, с която тогава още не се бяхме оженили. Тя ме остави в спорта, аз бях обезверен и ни виждах светлина в тунела. Тя обаче постоянно ми повтаряше: И твоят ден ще дойде. Караше ме да тренирам, когато на мен въобще не ми беше до тренировки. Но този ден дойде и станах олимпийски шампион.

- През 1989-а във Варна бе организиран страхотен бенефис за теб, за който в твоя чест дойде сборен отбор на Европа. Това обаче не бе краят на твоята кариера, която продължи чак до 1995-а…

- В края на 1990-а Николай Джелатов напусна треньорския пост и на негово място дойде Мишо Таков. Той тепърва прохождаше в треньорството, имаше нужда от моята помощ. Дойде във Варна, за да ме помоли да се върна в националния и да му помогна. Така от началото на 1991-а пак обратно бях в отбора и станах по-късно за четвърти път европейски шампион в Гьотеборг.

- Не те допуснаха обаче до олимпиадата в Барселона 1992 заради правилото, че боксьори, навършилите 32 години преди старта на Игрите, нямат право да участват…

- Касаеше се за 12 дни. Аз навърших 32 на 16 юли, а олимпиадата започна на 25 юли. Писахме писма и до АИБА, и до МОК, но те бяха непреклонни, какво да се прави.

- Можеше да станеш професионалист в САЩ и да подпишеш със сегашния мениджър на Кобрата Ивайло Гоцев, но в последния момент отказваш договора, защо?

- Не ме устройваха доста неща в договора. Той беше 5-годишен, но можех да се прибирам само по един пън в годината в България. Исках семейството ми да е до мен, но в договора това го нямаше. Освен това имаше и други неща, които не ми допаднаха.

- Имаш купища медали и трофеи, къде държиш всички тези отличия?

- Повечето са у дома, но една част дарих за експозиция в Юнашкия салон. Доста медали и грамоти, пояси и бронзовото ми отличие от олимпиадата в Москва 1980 са там и варненци, както и гостите на града могат да ги видят.

- С какво се занимават синовете ти?

- Севдалин е треньор в моя клуб „Ивайло Маринов“, а Огнян е в Германия.

Това е Ивайло Маринов

Роден: 13 юли 1960 годинаРодно място: ВарнаВ България се състезава само за Черно море.В края на кариерата си две години е състезател на Партизан Белград, а после и на германския Аален

УСПЕХИ

Олимпийски шампион от Сеул 1988Бронзов олимпийски медалист от Москва 1980Световен шампион от Мюнхен 1982Носител на Световната купа от Монреал 1981Бронз от Световната купа в Рим 1983Европейски шампион от Тампере 1981Европейски шампион от Варна 1983Европейски шампион от Атина 1989Европейски шампион от Гьотеборг 1991Европейски вицешампион от Будапеща 1985Балкански шампион за 1985 г.Девет пъти шампион на България: 1980, 1981, 1985, 1986, 1987, 1988, 1989, 1990, 1992В кариерата си е изиграл 296 срещи и има едва 16 загубиБоксьор №1 на България за ХХ векСпортист №1 на Варна за ХХ векПочетен гражданин на Варна

ГЕОРГИ ПЕХЛИВАНОВ, "Меридиан Мач"