Защо в Ирландия няма футбол
Страната разполага с добър национален отбор, но клубовете тънат в посредственост
Рой Кийн, Рей Хаутън, Джон Олдридж, Лиъм Брейди, Дон Гивънс, Роби Кийн...Ирландия винаги е имала силни футболисти, които правят фурор в шампионата на Англия. В последните 20 години националният ирландски отбор игра на три световни и едно европейско първенство - повече, отколкото България например за същия период. Ирландците могат да си позволят да наемат един от най-скъпите треньори в света - Джовани Трапатони. Запалянковците в Дъблин, Корк, Лимерик и Дрогхеда обаче не познават вкуса на големия клубен футбол. За разлика от островните си съседи от Англия и Шотландия, чиито тимове стигат до най-високо ниво в Европа, ирландският клубен футбол тъне в посредственост. С посещаемост от по най-много 4-5 хил. зрители местните тимове Бохемиънс, Слиго Роувърс, Корк Сити и Галуей Юнайтед дори не смеят да мечтаят за влизане в Шампионската лига - нещо, което вече се удаде на българския Левски, а ЦСКА и Литекс поне играха веднъж в групите на турнира за Купата на УЕФА.
Как е възможно страна, в която се харчат милиарди евро за спорт, да има толкова слаб клубен футбол? От една страна, за ирландците много по-важни се явяват специфичните национални спортове като гаелически футбол и хърлинг например, които не се играят никъде другаде в Европа. Конфликтът с разделянето на Ирландия на две части през 20-те години кара жителите на останалата независима република да насочват децата си към местните дисциплини, вместо към популярния в Англия "сокър". Асоциацията на ирландските спортове GAA е една от най-влиятелните и масови организации в страната, а до средата на 70-те години на членовете й е било забранено въобще да се занимават с европейски футбол или ръгби. GAA е собственик на най-голямото спортно съоръжение в Ирландия - стадион "Крок парк", трети по капацитет в Европа след "Камп Ноу" и "Уембли". Допреди четири години на него беше абсолютно забранено да се играе футбол и само ремонтът на футболния стадион "Лансдаун Роуд" принуди GAA да направи компромис. Единственото изключение преди това е било през 1972 г. за боксовия мач между Мохамед Али и Алвин Люис.
Въпреки всичко футболът е сред най-масовите спортове в Ирландия, а асоциацията в Дъблин хвърля чудовищни суми за игрища под път и над път, популяризиране на играта сред младите и дамската част от населението. Професионалният футбол обаче е на много ниско ниво, и всеки талант предпочита да отиде да играе в Англия или Шотландия вместо да си троши краката в местната лига. Преди няколко години клубните шефове направиха опит да вдигнат поне малко заплатите за да задържат някои от по-добрите състезатели, но това им изигра лош номер. С 65% от бюджетите си за заплати на играчи отборите започнаха да губят пари като бесни. През 2008 г. "Делойт" съобщи, че Бохемианс има годишна загуба от 1.4 млн. евро, Корк Сити е на минус с 1 млн, а Слиго Роувърс се е разминал само със 180 000. "По-атрактивен футбол, но на каква цена?", коментира тогава пресата в Дъблин.
Въпросът защо клубният футбол на Ирландия гасне в талаша се коментира често в страната. Всеки уикенд 300 000 души гледат мачовете в различните спортове от GAA, докато брандът на професионалния футбол е безвъзвратно съсипан. Дори когато Шелбърн, Бохемианс и Корк Сити успяват да изиграят по няколко мача на низово ниво в евротурнирите, това не вълнува никого. Парадоксално, при положение че в момента Ирландия отчита рекорден брой младежи, които играят футбол. Докато през 70-те и 80-те години Шамрок Роувърс е имал средна посещаемост от по 20 000 души на мач, днес присъствието е съвсем камерно. "Най-често се случва един фен на Шамрок да ви каже, че подкрепя и Лийдс например", обяснява Патрик Конъли, привърженик на тима.
Ирландците масово си падат по Селтик който е създаден от техни сънародници в Шотландия и ползва ирландска символика и цветове. Без достатъчно публика, реклами и спонсори местните клубове обаче кретат едва-едва. Покрай деловите отношения на Шамрок Роувърс с футбола в Норвегия много от запалянковците в Ирландия се питат как скандинавците успяха да вредят Розенборг за продължително участие в същия турнир. Докато в ирландския клубен футбол няма марки, няма приходи, май няма и бъдеще.