Цветан Соколов: В Италия започнах от нулата
С много енергия и желание за игра Цветан Соколов помогна на България да се класира на финалите на Световната лига по волейбол в Полша. 205-сантиметровият нападател от село Ресилово замести достойно контузения капитан на тима Владо Николов. 21-годишният диагонал говори пред "7 дни спорт" за първите си стъпки във волейбола, за отговорността да носиш националната фланелка и за живота в Италия.
- Включихте се отлично в мачовете от Световната лига. На какво се дължи формата ви?
- Причината е, че не играх много през последния сезон в Тренто. Освен това имам огромно желание да играя за националния тим и да покажа всичко, на което съм способен. Струва ми се, доказах, че може да се разчита на мен. Всичко това много ме радва.- Това, че бяхте резерва в Тренто, сега се оказва предимство, защото другите са изморени и им личи...
- То и аз съм леко изморен, защото в клубния ми отбор тренираме много, но това е от полза за мен. Предпочитам да се натоварвам повече, за да се чувствам по-сигурен в мачовете. Подготовката в Тренто е наистина перфектна и това се вижда от представянето ми в националния отбор.- Преди време президентът на Марек Иво Константинов заяви, че правата ви са на 100% в Тренто, но при условие че сте титуляр от следващия сезон. Това означава ли, че ще ви преотстъпят някъде?
- Абсолютно всичко зависи от мен. Трябва да докажа, че може да ми се вярва в напечените моменти. Времето ще покаже, но аз се надявам да остана в Тренто и да играя по-често.Моята прогноза е, че ще се утвърдя като титуляр
- Има ли волейболист, на когото се възхищавате?
- Моят идол е Владимир Николов и винаги съм се стремял да играя като него. Той се раздава във всеки момент и аз се опитвам да правя същото на игрището. В момента съм рамо до рамо с него в националния отбор, което е прекрасно.- Владо съветва ли ви?
- Да, разбира се, и аз се вслушвам, защото той е врял и кипял във волейбола. Много ми помага, за което му благодаря.- На финала в Серия А1 обаче вашият Тренто победи неговия Кунео...
- Да, успяхме да спечелим, след като през първия ми сезон в Италия загубихме мача за титлата именно от тях. Във финала тази година излязохме с мисълта, че няма как да загубим.- Как изглежда един ваш ден в Тренто?
- Когато няма мач, сутрин ставам за тренировка, след това обяд, кратка почивка и пак тренировка. Мисля само за волейбол, но то и не остава много време за друго.- Харесва ли ви в Тренто?
- Градът е много красив. Голямо впечатление ми прави колко спокойни са местните.Където ни видят, ни заговарят
Много са дружелюбни и когато идват в залата, са като юмрук. С хората покрай нас никога не сме имали проблеми за абсолютно нищо.- Президентът на тима Диего Мосна много държеше да ви има в състава си, въпреки че това му струваше доста проблеми и дела.
- Той имаше огромно желание да ме привлече. Мосна направи много неща за мен и делата, които спечелихме (срещу италианската федерация срещу правилото за чужденците в отборите от Серия А1 - б.р.), са негова заслуга. Така че на него дължа много, защото получих възможност да играя в Италия.- Как ви промени Италия?
- Промени се абсолютно всичко. Волейболът, с който се сблъсках там, е много различен от този в България. Разбрах, че започвам от нулата, защото трябваше да науча някои нови неща. Беше много трудно, но лека-полека всичко си дойде по местата.- Научихте ли италиански език?
- В началото имах много проблеми, защото не знаех и една дума. Благодарение на Матей и на Радо навлязох по-бързо в езика и се адаптирах по-лесно към средата.Радо държи в отбора да се говори само на италиански дори когато разговаряме само ние, българите.
- Какво правите в свободното си време?
- Предимно си почивам. Шампионатът в Италия е много натоварен, но все пак, когато имаме малко време, излизаме някъде на вечеря.- Какъв подарък си направихте с първата заплата, която получихте в Тренто?
- Спомням си много добре, че си купих нов телефон. Реших, че трябва да си подаря нещо, и го направих.- Къде живеете в Тренто?
- В апартамент. Нашият президент има цял етаж в сградата и там сме настанени половината отбор. Доволни сме.- С какво се храните, за да имате толкова много енергия?
- Това зависи от моментното състояние. Някои си позволяват повече неща, други се ограничават. Позволявам си много храни, богати на протеини. Не си позволявам сладки неща и газирани напитки. Захарта изобщо не присъства в менюто ми. То си зависи и от съответния човек. Има такива, които ядат всичко, но не им личи.- Липсва ли ви родното Ресилово?
- В някои моменти ми липсва страшно много. Откъснах се от семейството си много рано - на 14 години. Те обаче ме подкрепят и от разстояние.- Кой ви запали по волейбола?
- Като малък исках да тренирам баскетбол. Един ден се обадиха по телефона, че някакви хора са дошли в родното ми село да ме гледат. Баба ми не беше разбрала и първоначално каза, че искат да ме вземат в София да тренирам баскетбол. Оказа се, че става дума за волейбол. И не за София, а за Дупница. Първият ми треньор бе Христо Райчев. В началото не бях много запален, но баща ми ме натискаше, защото не искаше да ме гледа как бездействам вкъщи.- Започнахте в Марек, нали?
- Да, в Марек.- А баскетболът защо ви харесваше повече?
- Защото в училище играехме много. Струваше ми се по-динамичен и по-интересен спорт.- За какво мечтаете?
- Да постигна нещо голямо с националния отбор. Надявам се това да стане скоро, защото отборът ни разполага с потенциал. Искам да стигна всички върхове във волейбола, включително и да спечеля олимпийска титла.- Имате ли приятелка?
- Да, тя също е волейболистка, Кремена Каменова се казва и играе в Локомотив (Баку) и в националния отбор на България. Заради професионалните ни ангажименти обаче имаме много малко време. Когато се видим, сме много щастливи заедно.Ивайло ПампуловСнимка: ИВАН БЪЧВАРОВ, SPORTAL.BG