Генков: Силно вярвах, че Левски ще влезе в групите на Лига Европа
Тимът на Левски прекъсна серията си от три поредни мача без победа в „А“ група след 2:0 при гостуването си на Любимец. Автор на първото попадение бе Цветан Генков. Централният нападател за първи път излезе с екипа с номер 9. Деветката е легендарна за този клуб, като двама от най-любимите футболисти на синята агитка – Георги Аспарухов и Георги Иванов, са я носели. Генков казва, че „не номерът на гърба играе, а футболистът“ и че не му тежи синята фланелка, а фактът, че Левски не е на върха в класирането. Новата звезда на „Герена“ даде специално интервю за предаването „Резултат“ на Bulgaria ON AIR.
- Неведнъж се говореше за твой трансфер в Левски, защо се случи точно този сезон?
- Ръководството на Левски ме искаше от доста време. Реално ме потърсиха преди една година, но тогава бях обвързан с Висла (Краков). Всичко в Полша беше нормално към този момент и затова не предприех промени. Избрах Левски, защото е клуб с традиции и амбиции. За мен е най-големият клуб в България, с най-много фенове и затова приех това предизвикателство. Исках да съм част от този отбор.- Като изключим краткия престой, в който беше преотстъпен на Локомотив (София) от Динамо (Москва), близо шест години игра в чужбина. Защо реши да се върнеш в българското първенство?
- Вече ми стана много време навън. Върнах се, защото това ми е родината. Тук са всичките ми приятели. Тук е моето семейство, за което бих дал всичко. Искам да ги радвам и те да ме радват. Ако не беше офертата от Левски, може би нямаше да се върна. А това е едно ново предизвикателство за мен, пред което наистина искам да се изправя.- По време на престоя ти във Висла се чуваха много противоречиви неща за представянето ти. От възхвали до доста критики. Ти как оценяваш времето прекарано там?
- Не съжалявам за престоя си там, защото този клуб ми даде много. Започнах много добре, станах шампион. След това имаше приливи и отливи, както се случва във всеки спорт и на всеки спортист. Сменихме треньори, смени се ръководството на отбора… Но е нормално да има спадове и в моята игра.- До колко определящо за твоето решение да подпишеш с Левски бе участието в турнира Лига Европа. Разочарован ли си от ранното отпадане?
- Може би това беше първото нещо, заради което се захванах с Левски. Исках да игра в евротурнирите. Силно вярвах, че Левски ще влезе в групите. Но така се случи… Аз лично много съжалявам! Мисля че и другите в отбора съжаляват. Това наистина е шамар за нас.- Как си обясняваш лошия старт на отбора от началото на сезона?
- Аз съм част от този лош старт. Аз съм футболист, а не специалист, за да критикувам сега. Може би трябва да имаме малко повече късмет, да имаме малко повече желание за победа, да се борим за успеха. Иначе отборите не ни превъзхождат с нищо!- Въпреки че не беше част от състава на Левски, който изпусна титлата и купата през миналия сезон, мислиш ли, че тегне някакво бреме върху отбора поради тази причина?
- Може би. Може и да има някаква психологическа обремененост от това. Не е никак приятно да загубиш купа и титла в рамките на един месец. На всички им е болно - и на момчетата, и на феновете. Съжалявам и аз, но се надявам да превъзмогнем това и да започнем да побеждаваме, и да трупаме точки, които са много важни за нас.- Мотивира ли те допълнително привличането на Димитър Макриев в Левски?
- Хубаво е да има конкуренция. Радвам се, че Митко е част от отбора вече. Може би той ще ми бъде не само конкурент, но и партньор в атака. Надявам се с общи усилия да вдигнем този клуб, защото мястото му не е там, където се намира сега.- Защо не биеш дузпи в Левски?
- Треньорът преценява това.- Тежи ли екипа на Левски?
- Лично на мен ми тежи това, че Левски не може да побеждава, и че сме в долната част на таблицата. Екипът не ми тежи!- Не си в списъка на Любослав Пенев за предстоящите световни квалификации срещу Италия и Малта, имаш ли амбиции да се върнеш в националния отбор.
- На момчетата и на Любослав Пенев им желая успех. Надявам се да победят! Аз си гледам на първо място Левски, а ако получа по-натам повиквателна, ще помагам с каквото мога.