Осъдиха Министерски съвет заради Бистришките тигри на Бойко

Журналист спечели дело срещу Министерски съвет за отказан достъп до информация за използването на "Авиоотряд 28" за транспортиране на футболни отбори. Софийският административен съд отмени мълчаливия отказ за достъп до информацията за полетите, които е заявявал бившият премиер Бойко Борисов с правителствените самолети и хеликоптери. Темата как се използва „Авиоотряд 28” нашумя покрай изпълнените полети за транспортиране на Витоша (Бистрица) и други футболни отбори, но така и не бе осветена с документи.Припомняме, че скандалът с правителствения "Еърбъс", който доставил „Бистришките тигри" на Бойко Борисов във Варна за приятелска среща на стадион "Тича", гръмна през миналата година. Със същия полет на „Авиоотряд 28" пристигнали и съперниците им от футболен клуб "Чавдар" Етрополе. Тогава Борисов не отрече и каза: "Да, пътували са. С писмо от футболния съюз сме си платили, както всички футболни клубове плащат, когато пътуват с него. Не виждам нищо лошо. Аз съм го давал поне 20 пъти да пътуват други отбори и не знам кое е тенденциозното в това". По фактура отборът на Етрополе е платил около 20 хил. лв. "За "Левски" защо не питате? За "ЦСКА" защо не питате? Какъв по-различен отбор са "Бистрица"? Те не са ли момчета, какви са?", запита тогава премиерът. Той каза още: „И до ден-днешен се чудим какво да ги правим и затова ги даваме да се возят, който ги поиска, иначе трябва да пратим пилотите да летят с други компании, за да наберат часове". По-късно от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" официално признаха, че „Авиоотряд 28" няма лиценз за търговска дейност и по тази причина той не може да вози футболни отбори, а само да изпълнява специални полети.Още след първия скандал репортерът на bTV Новините Константин Караджов поиска достъп до заявките, които Борисов е писал за ползване на правителствения "Авиоотряд 28". Това стана през август 2012 г. След първия мълчалив отказ следва и второ писмено заявление на 23 ноември 2012 г. В него се иска съдържанието на изпратените до „Авиоотряд 28” писмени заявки за полети от Министър-председателя и службите, отговарящи за протокола в МС за периода от 01.01.2010 г. до 15.08.2012 г., а също така и административната преписка със становищата по първото искане. Както и при първия случай ръководителят на звеното за връзки с обществеността в Министерския съвет Николай Боев е бил длъжен, но не се е произнесъл в законния 14-дневен срок.Мълчаливият отказ беше обжалван от Караджов. По време на делото единственото обяснение, дадено от юристите на Министерския съвет, е, че информацията трябва да се предостави не от кабинета, а от „Авиоотряд 28".Съдът е приел този довод на МС за изцяло неоснователен, тъй като ако не е разполагал с исканата информация, е бил длъжен да препрати заявлението по служебен път до авиоотряда и да уведоми заявителя. Още повече, че заявките за полети очевидно се пазят в изходящата поща на Министерския съвет.Според състава на съда исканата информация не е насочена срещу националната сигурност, обществения ред в държавата или народното здраве и морала, както и не засяга чужди права и законно защитени интереси на трети лица. Т.е. не може да се ограничава конституционното право на всеки гражданин да получава и разпространява информация от държавните органи.Решението на съдия Десислава Корнезова подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд. "Решението на правителството дали да обжалва или не ще покаже всъщност дали служебният кабинет ще продължи упорития отказ на предишната власт, още повече че мотивите на съда са категорични и те едва ли ще претърпят промени пред ВАС", коментира адвокат Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация"."Едно обжалване би имало значение само на тупкане на топката и забавяне на реалното даване на информация. Не е без значение, че то би влязло в разрез с декларираната политика на прозрачност и гражданско участие", добави юристът.Според решението на САС Министерският съвет е длъжен в 14 дневен срок от влизане на съдебното решение в сила да се произнесе по искането за достъп до информация.Юристи припомнят, че длъжностно лице, което не изпълни подобно предписание на съда, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв. Според същия закон заради това, че без уважителна причина не се е произнесъл в срок по заявлението, служителят, отговорен за достъпа до информация, вече би трябвало да е наказан с глоба от 50 до 100 лв. от своя пряк началник - министър-председателя."Чрез процесуалното си бездействие и неизпълнение на законово определените си задължения, ответната страна освен, че е нарушила ЗДОИ недопустимо е накърнила конституционното право на жалбоподателя, включително и по начин, че е препятствала възможността неорганичен брой български граждани да си съставят собствено мнение относно дейността на задължения по закона субект. Не без правно значение е и фактът, че първото заявление на оспорващата страна е било подадено на 15.08.2012г., като до 07.01.2013 г. липсва произнасяне, поради което няма законно основание по см. на чл. 37 ал.1 т.3 ЗДОИ за постановяване на отказ.", е записала съдията в мотивите си.