Йодегор: 15-годишният топталант на футбола

Той е само на 15, а светът като че вече е в краката му.

Миналия месец Мартин Йодегор стана най-младият футболист в историята на националния отбор на Норвегия в контрола с ОАЕ, а в понеделник вечерта срещу България стана и най-младият участник въобще в евроквалификационен мач само на 15 години и 300 дни, като предизвика огромен медиен интерес и жадното внимание на европейските грандове. Толкова голям е фокусът върху халфа, че цели 35 скаути на топ отбори, включително Ливърпул и Манчестър Юнайтед, го гледаха наскоро в мач за младежи до 21 години.

“В началото интересът към Мартин бе нещо леко сюрреално, но е странно на какви неща можеш да свикнеш – казва баща му Ханс Ерик пред CNN. – Почти всеки топ европейски клуб се свърза с нас.”

Дебютът като национал не е единственият рекорд на Йодегор тази година. През април той стана най-младият играч в историята на Типелигаен, дебютирайки за Стрьомсгодсет в мач от елитния ешалон срещу Олесюн. Това бе последвано от превръщането му в най-младия голмайстор в норвежката лига след четвъртия гол за победата 4:1 над Сарпсборг.

Бившият норвежки национал Мортен Гамст Педерсен описа потенциала на Йодегор като “невероятен”, докато треньорът Рони Деила, дал дебют на тийнейджъра в Стрьомсгодсет срещу Селтик, казва, че той “може да стане най-добрият в света”.

Бащата на Йодегор, бивш играч на Стрьомсгодсет и Сандефьор, си спомня момента, в който осъзнал, че синът му може и да притежава нужните качества за професионален футболист.

“От много ранна възраст го видях, че “има усета”, но си спомням много добре точно кога разбрах, че ще е доста добър. Още играех, а Мартин трябва да е бил на не повече от осем години. Бях на терена, бягайки на интервали. Той, както винаги, беше с мен. Когато свърших, исках да се прибера у дома, ала не можахме да го сторим, докато той не отправи още 50 удара към вратата. Тогава разбрах, че има и талант за трениране, който е най-важният талант.”

“Доста добър” вероятно не е достатъчно справедливо определение за качествата на Йодегор, при положение че е сравняван с Лионел Меси или, по-близко скандинавски, с легендарния датчанин Михаел Лаудруп, играл за Ювентус, Барселона и Реал Мадрид.

“Сигурен съм, че можете да го сравняване с мнозина, но аз не обичам да го правя – споделя Ханс Ерик. – Тези играчи са и са били толкова добри, а Мартин е на старта на своята кариера.”

Бившият изпълнителен директор на Монако Тор-Кристиан Карлсен, който е норвежец и е следил отблизо напредъка на Йодегор, е поклонник: “Той очевидно е в ранните стадии на своето развитие, ала разбирането му за играта е много впечатляващо. Играе на приливи, тъй че може и да не го забележите в рамките на пет минути, но се движи добре и умее да тръгва на дрибъл през хора.”

МЛАД, НАДАРЕН И ТАЛАНТЛИВ

Книги като “Изключителните” на Малкъм Гладуел, “Талантът е надценен” на Джеф Колвин и “Кодът на таланта” на Даниел Койл изследват идеята, че за да се специализираш в дадено умение, трябва да го практикуваш 10 000 часа. Очевидното в чудното развитие на Йодегор е, че успехът му е подпомогнат от специализиран тренировъчен режим и от жаждата му да се учи и да отработва.

“Бях регионален треньор за най-добрите момчета в тази област и забелязах колко много тренират отборно и индивидуално – казва Ханс Ерик. – Мартин тренира повече от двойно на онези момчета, поне по 20 часа седмично.”

И не е само това колко тренира, а и какъв тип тренировки прави, като всичко е съсредоточено около топката. “Момчетата обожаваха, когато се шегувах с другите отбори, които загряват с тичане вместо с топката – допълва бащата. – Винаги съм казвал, че те може би е трябвало да се занимават с лека атлетика.”

Ханс Ерик вярва, че Мартин е успял да се справи с изискванията на професионалния футбол и с дебюта като национал на толкова ранна възраст заради свършената работа по развиване на поемането на топката и “бързите крака”.

“Именно скоростта в играта прави разликата в приспособяването към различните нива – казва таткото. – Ние сме свикнали на толкова много часове работа по първото и второто му докосване с цел избягването от пресата на съперника. Работихме много по воденето на топката близо до краката, за да може бързо да сменя посоката, така че дори да е физически по-слаб от другите да не могат да го хванат, защото все им се измъква.”

СЕМЕЙНА ЛИНИЯ

Вече 40-годишен, Ханс Ерик признава, че като играч е бил “бегач с голямо сърце и няколко гола на сметката”. Та дали талантът на Мартин не идва от майка му Лене?

“Тя игра хандбал и бе спринтьорка – разказва бащата, преди да се пошегува: - Казва ни, че е била фантастична, макар никой от нас, или въобще някой, да я е виждал.”

Докато професионалната кариера на Ерик му е дала предимства в напътствието на напредъка на Мартин, той признава, че му е създала и трудности в отношенията “баща – син” с чедото му.

“Винаги съм се плашел да не го фаворизирам. Постоянно сменяхме капитана на отбора, ала той все не получаваше лентата. Очакванията към него бяха големи, затова понякога го овиквах. Дори един ден друг родител дойде при мен да ми направи забележка, че съм твърде суров към Мартин. После с Мартин се съгласихме, че винаги трябва да получава бележките си по играта, когато сме сами в колата след мач. Това бе добро решение.

Винаги, и още е така, сме говорели ужасно много за футбол. Естественото му разбиране за играта го прави много умен футболист. Откакто навърши 10 годинки, можех да обсъждам футбол с него като с възрастен.”

ДА ОСТАНЕ ИЛИ ДА СИ ТРЪГНЕ?

Ханс Ерик, който досега избягва да ползва съветите на агенти за кариерата на сина си, признава, че “нивото на норвежката лига не е високо като на много други европейски.” Тъй че какво следва за вундеркинда от пристанищния град Драмен, който вече е бил гост на Манчестър Юнайтед, Байерн (Мюнхен), Щутгарт и Борусия (Дортмунд)?

Карлсен смята, че преминаване в страна като Холандия би било от полза за 15-годишния момък: “Ако отиде в други страни, там може да отнемат нещо от играта му, като му казват да се отървава от топката. В Холандия не са толкова вманиачени по резултатите.”

Каквато и да е следващата стъпка на Йодегор, баща му настоява, че решението няма да бъде взето въз основа на парите: “В крайна сметка всичко се свежда до развитие. Нищо друго не е от значение. Алергичен съм към момчета, които се задоволяват с това да влязат в клубна академия или да си спечелят договор за първия отбор, защото те не са постигнали нищо.

И покрай цялата истерия и чупене на рекорди, бащата на Йодегор настоява, че образованието на сина му няма да бъде забравено: “Той, разбира се, все още ще ходи на училище. Не мисля, че е добре за който и да е младеж само да играе футбол и Плейстейшън. Трябва да работиш също и с мозъка си и да се развиваш като личност.”

Джон Синът, CNN