"Американската мечта" на Райко Дундалов

Днешният герой на "Американската мечта" е двуметров младеж от Благоевград. Райко Дундалов е роден на 20 януари 1993 година, a кариерата му в България преминава най-вече в редиците на Балкан от Ботевград. 201-сантиметровото крило се е подвизавал още във вече несъществуващия тим на Овергаз, както и в Чавдар (Троян) и Академик от родния си Благоевград. В момента 21-годишният благоевградчанин е част от баскетболния отбор на Университета Линдънууд, който се състезава във втора колежанска дивизия. Това не бива да ви заблуждава, тъй като и там нивото е изключително високо, сравнено със стандартите на играта у нас.Това е втори престой за Райко отвъд океана. През 2010 година той изкарва един период в гимназия в един от култовите баскетболни градове в Щатите - Бостън. Поради независещи от него причини обаче се завръща в родината, но не се предава и продължава да преследва мечтата си - да играе колежански баскетбол. В крайна сметка това се случва и през сезон 2013/2014 той дебютира с екипа на "лъвовете" от Линдънууд. Ето и какво разказа самият баскетболист за това как е стигнал до сегашния си тим, както и за мечтите си и разликите между европейския и американския баскетбол.ЗАМИНАВАНЕТО ЗА КОЛЕЖАЗаминаването ми за САЩ определено не бе толкова лесном колкото си мислех, че ще бъдее. Правех видео записи на всичките ми мачове в България, също така запазвах и статистиките от тях. В продължение на две години се свързвах с треньори от различни университети в САЩ. Сигурно съм се свързал с над 10 училища. В крайна сметка най-добро предложение получих от сегашния ми университет Линдънууд, което беше пълна стипендия, включваща всички разходи за престоя ми там. След като бях ходил на посещение в края на 2012 година, разбрах че това е университета за мен. А и също така за решението ми повлия и факта, че първата ми братовчедка и чичо ми са доста близо до този университет, а винаги е добре да имаш близки хора до теб. ОПИТ В ГИМНАЗИЯТАПрез 2010 година играх в гимназия в САЩ - Уилбрахъм енд Монсън Академи в Бостън, щата Масачузетс. Прекарах там един семестър, всичко беше много добре, също така и напреднах много за тези 6 месеца, но в края на годината разбрах, че в този щат няма пълни стипендии на гимназиално ниво. Сумата беше доста голяма и прецених да се върна в България и след като завърша средно образование да се завърна в САЩ на колежанско ниво. Това беше моята мечта и с много труд смея да кажа, че я осъществих. ПЪРВИТЕ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ КОЛЕЖАКогато за първи път бях в Линдънууд  много добро впечатление ми направи кампуса. Университета е като един малък град, в който можеш да намериш всичко което ти трябва. Нещо, което до момента бях гледал само по американските филми. Линдънууд е университет във втора дивизия от колежанското първенство, но е част от най-силната конференция в Америка - MIAA. Другото нещо което ме впечатли в този университет беше старши треньора - Брад Содербърг (б.а. Содербърг е водил Саут Дакота Стейт, Уисконсин-Медисън и Сейнт Луис в Дивизия 1). След като разбрах, че досега е бил треньор само на големи университети от първа дивизия, нямаше как да не се съглася да стана част от този отбор. Той има безценен опит и знае какво трябва да направим, за да играем на най-високо ниво. Целият треньорски щаб ме посрещна много добре, помогнаха ми за всяко едно нещо, от което имах нужда в началото. Ако трябва да съм честен, очаквах като единствен чужденец в отбора, съотборниците ми да не ме приемат много добре, или поне в началото. Но се случи точно обратното, в рамките на две седмици станахме като едно голямо семейство и можех да разчитам на тях ако имах нужда от помощ за адаптирането ми, също както и в баскетбола и в училище. Наистина останах много приятно изненадан от отношението към мен от всички, които по някакъв начин бяха свързани с баскетболния отбор. Също така мисля, че и опитът ми от гимназията в Бостън ми помогна много за по-бързото ми адаптиране. РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЕВРОПА И САЩСпоред мен в американския баскетбол се разчита главно на физика и скорост. Играе се е на много по-високо темпо, и въпреки че в колежа имаме 35 секунди за нападение, рядко се използват докрай. В повечето случаи атаките са стрелби в началните секунди и след това бързи атаки, на това се набляга. Докато в европейския баскетбол се набляга на индивидуалните умения на играчите и на тактиката на треньорите. Не се обръща толкова внимание на физиката на играчите и в Европа отборите се стараят да играят бързо, но моето мнение е, че без по-голямо наблягане върху физиката на играчите, просто няма как да стигнем американците скоро. На мен лично и двата стила ми допадат. Малко по трудно се преминава от европейския към американския, но няма нищо невъзможно, стига да имаш желание. ПЪРВИ СТЪПКИ В БАСКЕТБОЛАВ България започнах да тренирам баскетбол когато бях в трети клас. По училищата ходеха треньори и предлагаха на по-високите момчета да се запишат да тренират баскетбо. Така стана и с мен. Отидох един следобед в залата и се запалих много по баскетбола. МЕЧТИТЕЕдната ми мечта беше да играя в колежанското първенство в САЩ, тя вече се сбъдна. Друга моя мечта е след време да играя баскетбол на много високо ниво, а защо не и НБА. Има още доста време до завършването ми и е малко трудно да кажа какво ще правя след това, но определено ми се иска да продължа с баскетбола. Надявам се да нямам сериозни контузии и когато дойде времето след 3 години, да имам възможността да продължа на високо ниво.През изминалата година Линдънууд завършва с 11 победи и 19 загуби, а нашенецът играе в общо 23 мача. С оглед на факта, че за първа година е в състава, получава скромните 9.9 минути средно на мач. В тях той записва по 2.9 точки и 1.8 борби, реалзиирайки 45% от стрелбите си."Американската мечта" на Самуел Франсис"Американската мечта" на Бисера Пешкова"Американската мечта" на Васил Михайлов"Американската мечта" на Георги Димитров"Американската мечта" на Георги Фунтаров