Напускащият Челси Лампард е истински футболен гигант

Франк Лампард бе в хотела на националния отбор на Англия в Манчестър заедно със съотборниците си в Челси Джон Тери, Джо Коул и Уейн Бридж, когато срещна за първи път Жозе Моуриньо. Това бе през 2004 година, когато албионците се готвеха за европейското първенство в Португалия, а Моуриньо току-що бе станал победител в Шампионската лига с Порто.

Специалния убеди Лампард и останалите от онзи тим на “сините”, че ще ги превърне в победители след дълги години на неуспехи за малко под ръководството на Клаудио Раниери. Със сигурност полузащитникът, който обяви напускането си на Челси след 13-годишна служба, не остави празно място във витрината си с трофеи.

Той спечели три титли в Премиър Лийг, Шампионската лига, Лига Европа, четири Купи на Англия и две Купи на лигата с Челси, откак дойде от Уест Хам за 11 млн. паунда през 2001 година. Най-голямото му угризение е, че нямаше възможността да се сбогува с 40-те хиляди фена, които го боготворят на “Стамфорд Бридж”.

Лампард счупи рекорда за отбелязани голове на клуба на великия Боби Тамблинг, когато заби 202-рия и 203-тия си гол за “сините” срещу Астън Вила през май 2011 година. Напуска с общ брой 211 попадения, ставайки топреализатор на тима четири пъти и печелейки наградата за играч на годината трижди.

Апетитът на Лампард към играта си остава непокътнат. Краката може и да са уморени след 15 години на топниво, ала той иска да продължи активната си кариера и след световното първенство.

Предстоящият турнир в Бразилия ще бъде последното му “ура” с екипа на Англия и той вероятно ще се оттегли от международния футбол след отпадането на отбора. Кариерата му обаче ще продължи. Вицекапитанът на националния тим навършва 36 години на 20 юни. Дошло е времето за нещо ново.

Помислете си за любовната афера на Алесандро Дел Пиеро с Ювентус, Старата госпожа от Торино, или за емоционалната връзка на Паоло Малдини с Милан. Лампард си е заслужил мястото във фолклора на Челси.

Той си спечели почитатели заради отдадеността си към спорта и умението си да вкарва толкова много голове, понякога под почти непоносимо напрежение. През 2008 година, само дни след смъртта на майка си Пат, вкара решаваща дузпа в полуфинала на Шампионската лига срещу Ливърпул на Рафаел Бенитес.

Няколко седмици след това, когато Авраам Грант изведе отбора на московския стадион “Лужники” във финала, заби изравнителния гол за “сините” срещу Манчестър Юнайтед. Този път обаче взе от медалите за загубилите след злощастно поражение при дузпите.

О’Брайън не само не бе осъзнал, че това е годишната от смъртта на майката на халфа, а освен това рожбите му Луна и Исла прекарваха по три вечери седмично в дома на баща си в Найтсбридж. Те са до голяма степен в мислите му, когато претегля на везните възможността да се премести в Ню Йорк.

Моуриньо искаше Лампард да остане и го окуражаваше да започне треньорски курсове. В първия си сезон в Челси той отиде при играча си след една тренировка, за да му каже, че ще стане най-добрият полузащитник в света. Лампард разкри в своята автобиография, че това го е издигнало на още по-големи висини. Тогава той стоя рамо до рамо до Андреа Пирло, Стивън Джерард, Чави и Андрес Иниеста.

Той остана верен на “сините”, когато Моуриньо се опита да го вземе при себе си в Интер през 2009 година. Мислеше сериозно за трансфер, ала избра да остане на “Стамфорд Бридж” и да изпълни всичките си амбиции с клуба при нов договор с изумителните 150 000 паунда седмична заплата.

Следващата година, под ръководството на временния треньор Бенитес, Челси спечели Лига Европа с победа над Бенфика на “Амстердам Арена”. Това бе последният спечелен трофей с лондончани за Лампард, ала неговото наследство ще продължава да живее. На 35 години той е истински футболен великан.

Нийл Аштън, “Дейли Мейл”