Как Бербатов "изяде" мястото на Тевес в Манчестър Юнайтед - разказът на Фъргюсън
Как Бербатов "изяде" мястото на Тевес в Манчестър Юнайтед - разказът на Фъргюсън
6 май 2014 | 18:22
40016
0
Преди седмица ви представихме част от автобиографията на легендарния мениджър на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън, в която шотландският специалист разказва за причините довели до раздялата му с неговата най-скъпа покупка Димитър Бербатов. Двамата големи характери тръгнаха по различни пътища, след като Фърги остави Бербатов извън групата за финала на Шампионската лига срещу Барселона. През 2008 година обаче мениджърът се раздели с 30.75 милиона паунда, за да вземе голмайстора на "Олд Трафорд" от Тотнъм. Какви са качествата на българина, които са впечатлили най-много Фъргюсън и са го накарали да се раздели с най-голямата сума в кариерата си, за да го има в своя тим. И как идването на Митко в състава на "червените дяволи" на практика е "изяло" мястото на друг голям талант като Карлос Тевес може да прочетете днес. Както е известно, станалата най-продавана книга в Англия за миналата година вече е и на българския пазар и може да бъде закупена на специални цени във Vivasport.bgЕто разказът на сър Алекс:На финала в Шампионската лига през 2008 г. в Москва той игра и се разписа при дузпите след игровото време. В самия мач аз извадих Рууни и оставих Тевес на терена, защото той се справяше по-добре от Уейн. Това, което породи съмнения у мен относно него, беше, че през втория му сезон при нас купих Димитър Бербатов и акцентът падаше върху Бербатов и Рууни като партньори в атака. Като гледах Димитър в Тотнъм, усещах, че той може да направи разлика при нас, защото притежаваше хладнокръвие и поглед върху играта, каквито липсваха в групата на нашите нападатели. Той притежаваше уменията на Кантона или Теди Шерингам: не беше бърз като светкавица, но можеше да вдигне поглед и да даде креативен пас. Реших, че може да ни издигне на ново ниво и да разшири многообразието на таланти в тима. Така идването на Бербатов отреди на Тевес по-скоро ролята на резерва. Но към декември през неговия втори сезон започнахме да усещаме, че не се справя особено добре. Причината според мен се криеше в това, че той е от такава порода, която има нужда да играе непрекъснато. Ако не тренираш интензивно, а Тевес не го правеше, трябва да играеш редовно. През онази зима Дейвид Гил ме попита: "Какво искаш да направиш?“ Чувствах, че трябваше да изчакаме по- късен етап на сезона, за да вземем решение. „Искат отговор сега“, заяви Дейвид. Аз отвърнах: "Просто им кажи, че се опитвам да му осигуря повече мачове, за да можем да го оценим правилно, тъй като Бербатов играе доста“. Тевес повлия на изхода на много срещи през втората половина на сезон 2008–2009, особено срещу Шпорите у дома, когато те водеха с 2:0, и аз го изпратих да раздвижи нещата. Той тичаше след всяка топка. Хвърли се с огромен ентусиазъм за каузата и беше в основата на обрата до 5:2. Неговото влияние промени хода на събитията. В Шампионската лига през 2009 г. се изправихме срещу Арсенал на полуфиналите. Заложих на трима в предни позиции – Роналдо, Рууни и Парк. Това беше избраната от мен група за финала и очевидно Тевес бе неприятно изненадан. Оплескахме нещата във финала срещу Барселона в Рим. Избрахме лош хотел. Стана пълна бъркотия. Трябва да си признаем вината за лошата организация. Както и да е, пуснах Тевес на полувремето и имах тънкото усещане, че той играеше за себе си. Според това, което успях да сглобя, вече беше взел решение още преди да се присъедини към Сити. След мача в Рим ми каза: "Никога не си имал особено силно желание да ме привлечеш за постоянно“. Аз обясних, че е трябвало да видя как вървят мачовете от сезона и че той със сигурност не е участвал в достатъчно срещи, за да бъда сигурен. Дейвид се съгласи с исканата сума от двайсет и пет милиона паунда за него, но от това, което разбрах, все едно че е говорил на стената. Това ни накара да мислим, че той вече е бил избрал да се премести в другия край на града.Автобиографията на сър Алекс Фъргюсън може да закупите тук: С твърди корици тук!С меки корици тук!