Веско Топалов: Контактите ми с политиците са колкото за снимка, приятели нямам

По Великден Веселин Топалов за първи път доведе цялото си семейство в България. Той е тук по лични дела, а в. "Труд" не пропусна възможността да зададе няколко интересни въпроса на българския гросмайстор. В интервю за изданието русенецът разказва, че вече е отминало разочарованието му след провала в турнира на претендентите за световната титла в Русия и споделя своите възгледи за политиката.- От години живеете в чужбина и наблюдавате България отстрани - как ви се струва?- Държавата ни е малка и много неща не зависят от нас. По-важно е какво се случва на макрониво в Европа и света. Дори правителствата у нас да направят големи грешки, е по-важно какво става навън. Аз лично се чувствам не като турист тук, но има неща, които са по-добре. Вероятно хората не оценяват, че ще има метро до летището, че въобще има метро. Това е част от реалния прогрес. Но проблемът с безработицата и ниските заплати си остава. Това обаче го има и в Испания. Тук е по-зле от там, но не е нещо много различно. Всяка страна си има нейните проблеми - вижте Италия, Гърция…. Само в северните страни е по-стабилно.- Правите впечатление на политически ориентиран човек…- Чак толкова не съм. Но се интересувам, чета какво се случва, а и доста пътувам и наблюдавам. На думи обаче всеки знае, на дела е друго. Много хора смятат, че е лесно да се управлява каквото и да е. Говорят против политиците, но реално е е много сложно да се управлява. Вземете една фирма или спортна федерация - там са малко хора и е трудно, а какво остава за държава, макар и малка като нашата.- Имате ли близки контакти с политици, които иначе обичат да се снимат с вас?- За снимки контакти имам (смее се), но в смисъл на приятелство - нямам. Хората са разочаровани от последните 20 години като цяло от политиците и се чувстват измамени. Много останаха с комунистически пенсии, а живеят в капитализъм и обвиняват държавата.- А кого да обвиняват?- Няма кого, но все пак държавата не е един човек. Това са част от промените - за младите е по-добре, но за възрастните е зле. Възможностите за младите да се развиват и да растат са големи, могат да пътуват по света, имат много информация. Преди не беше така, трудно се изпъкваше. А вече има много успели българи и тук, и зад граница.- Вие безспорно сте такъв - в Испания ли се чувствате най-добре?- Навсякъде се чувствам добре. Иска ми се да прекарвам повече време тук, но жена ми не говори български, а и е скъпо удоволствие да се пътува често.- Привлича ли ви идеята да се занимавате с политика?- В никакъв случай. С политика трябва да се занимават хора, които имат образование и подготовка за това нещо - правна или икономическа. Аз освен да играя шахмат, друго не мога. Да, знам няколко езика, но това не е достатъчно. Само да кажеш: "Аз искам да съм политик", не е достатъчно. Политиците трябва да знаят реалните проблеми и ситуацията в страната, особено в провинцията.- Вие знаете ли каква е ситуацията?- Не ми харесва, че няма стабилност. Но това го има навсякъде, дори и в Испания. Вероятно и в другите страни ще се оплачат от безработица или от други проблеми.- Предстоят избори за европарламент. Ще гласувате ли?- Не, аз досега никога не съм гласувал, защото доскоро не се интересувах изобщо от политика. В Испания трябва да се пътува до Мадрид, а аз живея в Саламанка и това създава неудобство. А и много често се е случвало да съм на път или на турнири по същото време.- Какъв път в шахмата ви очаква?- Важно е какво ще се случи на изборите за президент на Международната федерация (ФИДЕ) през август. Тогава в зависимост от победителя би трябвало да се разбере каква  ще е системата и имам ли шансове да се класирам отново за турнира на претендентите, ако има такъв. Така че чакаме - не само аз, а и другите шахматисти. В десетката съм, но напред е много трудно да се върни, а назад - лесно. В Хантимансийск разликата между мен и втория в класирането не бе голяма. В следващия етап на борбата за титлата всички сме в графата "и други".- Какво очаквате в битката за президент на ФИДЕ?- Необходима е промяна с по-млади хора с идеи. Екипът на Гари Каспаров е по-добър и ако можех да гласувам, щях да ги подкрепя. Хората около Кирсан Илюмжинов са на около 60 години и искат така да живеят до 80 г. В Русия имаше сбирка на ръководството на ФИДЕ, която приличаше повече на клуб на пенсионера.- Явно не сте се отказали от титлата…- Аз и преди съм казвал, че това не е последният ми опит, а и Ананд показа, че възрастта не е проблем. При мен проблемът дойде не в подготовката, а после в  играта. Играх слабо, когато останах сам на дъската.- У себе си ли търсите вината?- Разбира се. Подготовката бе добра и насочена да съм в най-добрата форма на самото състезание. Но там нещо не се получи.- Изолирахте се от състезания след раждането на дъщеричката ви през август 2013-а и това сякаш се оказа грешен ход…- Това е вярно по принцип, но когато си често на състезание, играеш и леко повърхностно. На такъв турнир като този обаче нивото е високо и се предполагаше друга подготовка. В предишни години тази тактика ми се получаваше, но сега не се справих и с концентрацията.- Не ви ли е скучно да играете с едни и същи съперници?- Да, скучно е. Василий Иванчук например е по-артистичен, докато Ананд е е като робот. Някои шахматисти го приемат като работа на конвейер. Аз лично се стремя да оставя нещо в историята. Но това е професионалният спорт - трябва да държиш нивото високо и дълго време.- Освен политиката следите и професионалния спорт у нас - как го виждате?- Както навсякъде, така и у нас трябват две основни неща - база и пари. Важно е да се създадат условия децата да спортуват. Ако няма площадки край блока, те си стоят вкъщи пред компютъра. Не е задължително всяко дете да стане елитен спортист, но е добре да има спортна култура най-вече заради здравето си.- Вашето дете е малко, но имате ли визия за бъдещето?- Всеки родител се стреми да даде образование на детето си за професия с перспектива. Какви ще бъдат тези професии след 15 години е трудно да се прогнозира. Вижте колко бързо всичко се променя.- А как се развивате като татко Веселин?- Справям се, но все пак основно с детето се занимава жена ми. Лаура вече е на 8 месеца и е много сладка, като кукла е. Нали хората казват, че дъщерите се привързват повече към бащите. Чакам я да порасне и да се уверя лично…