Станилия Стаменова: Боксът ми помогна да спечеля третата си европейска титла
Най-добрата ни кануистка в последните години Станилия Стаменова спечели 3-ата си европейска титла в спринта на 200 м на европейското първенство в Рачице (Чех). Софиянката обаче гледа на успеха си като крачка към по-голямата си цел – първи златен медал от световно първенство. Тя е убедена, че с помощта на новия си треньор Николай Бухалов това е постижима мечта. Специално за „7 дни спорт” обаче Станилия разкри, че въпреки увереността в силите си и наставника, буквално е треперила преди старта на Евро 2015, но след това всичко си е дошло на мястото. Стаменова издаде още какви са мечтите й извън спорта, за какво не й стига времето и как се тренира под ръководството на легенда като Бухалов.
- Спечели трета поредна европейска титла. С какво тази е по-различна от предишните?
- Може би с тежестта си, с повишените очаквания на хората. Определено натежава желанието и стремежът да защитиш титлата си от предната година. Освен това самото първенство беше необичайно рано, а в същото време зимата и ниските температури се проточиха доста време и подготовката ми малко позакъсня и се усложни. Нямах никакво време за правене на скорост и скоростна издръжливост, защото не можеш да развиваш тези качества, когато си навлечен с няколко ката дрехи.- Къде протече подготовката ти?
- В Пловдив най-вече. Имах и един лагер на Белмекен през януари и това беше. Нямахме лагер в чужбина на топло. Другите отбори обаче направиха такива сборове, но пък това не им помогна срещу мен. Иначе гледах във Фейсбук как основната ми конкурентка на световното - канадката Лорънс Венсан-Лапоант тренира във Флорида, рускините са в Португалия, унгарките – в Абу Даби, а аз греба на канала в Пловдив под снега и мръзна.- Как те приемат конкурентките ти след поредната титла.
- Имат вече респект от мен. В някои виждам и страхопочитание, а други дори ми казаха след финала, че бия с голяма преднина и ми стискат палци аз да спечеля световната титла, побеждавайки канадката.- Как се чувстваше преди европейското? С какво настроение замина?
- Бях ужасно притеснена. Винаги преди първия старт за сезона се чувствам така, защото аз не тренирам в група, нямам човек до себе си, с който да се сравнявам, нямам конкуренция. Тренирам сама и се осланям на чувството си и на стремежа да бия сама себе си, собствените си резултати. Понякога правя някоя и друга тренировка с младежите от кануто, които са горе-долу на моите скорости, и това е всичко.- Няма ли други момичета?
- Някои клубове вече са започнали да обръщат внимание на тази дисциплина, която вече е и олимпийска. В Пловдив има 2-3 момичета, в Асеновград също. Аз се радвам на тази тенденция, защото те ще могат да използват името и успехите ми, за да вървят напред и да се развиват.- Кой ти беше най-трудният момент около европейското?
- Подготовката винаги е тежка и трудна. За щастие тази година се разминах без контузии, което се дължи на страхотния ми треньор Николай Бухалов, но предишните сезони травмите много ме мъчеха. Единственото ми по-голяма притеснение обаче беше това, че европейското е първото ми състезание. Буквално треперех, докато стигнах до старта. Самата гонка ми мина като насън и чак след финала си отдъхнах.- Случва ли се Николай Бухалов да тренира с теб, да ти бъде спаринг?
- С Бухалов до момента не сме се състезавали, но той вече направи няколко тренировки на вода. Качва се в лодката и гребем заедно, когато имам възстановително занимание или разпускам. Винаги е уникално преживяване за мен да го видя как гребе, защото той има страхотен усет към водата и возенето на лодката, нещо, което е много рядко в света. Иначе непрекъснато тренира с мен – заедно карахме писалки на Белмекен, във фитнеса се редуваме по уредите и си правим състезания по набиране.- Кой побеждава на уредите?
- В някои упражнения той, в други – аз. Много съм добра на набирания, но на лежанката Ники е безспорен №1.- Колко вдигаш от лежанка?
- Тази година си направих лично постижение – 127,5 кг.- Преди интервюто ми сподели, че една от най-трудните ти тренировки е да се качиш от Белово до Белмекен с колело.
- Това не беше точно тренировка. Просто всяка година след сезона си намислям едно предизвикателство, което трябва да преодолея. Това с колелото беше след първата ми европейска титла през 2011 г. Тогава карах 6 часа без спиране, свалих 4 кг, но успях.- Спомена, че тази година си включила и бокса в тренировките ти.
- Боксът е моя любов още от малка и за мен е удоволствие да го практикувам и да го гледам. И сега бях пред телевизора за мача между Флойд Мейуедър и Мани Пакиао, но го гледах на запис, защото състезанието ми беше сутринта след мача и нямаше как да ставам толкова рано. В подготовките ми боксът помага доста. Развивам издръжливост чрез него, подобрява ми се бързината на реакцията. Така че тази година се готвих и с него. Националният отбор по бокс ми помогна тази година, след като ми позволиха да тренирам с тях на Белмекен. Правих спаринги с Александър Александров-Памперса и с други момчета. Дори ме навиваха да участвам на републиканското първенство, но отказах, защото целите ми този сезон са много високи и искам най-после да взема световната титла.- От какво още те лишава кану-каякът?
- Ами от много неща. Иска ми се да уча - да си завърша магистратурата в Националната спортна академия и дори да запиша докторантура. Имам желание да науча още няколко езика. Лишава ме още и от личен живот – за последните 2 месеца съм се прибрала в къщи за 3 дни, и то по празниците. Понякога си мисля, че пътят към успеха трябва да е красив, а всъщност е едно еднообразие, режим и тежки натоварвания. Вместо да отида на канала и да се зарадвам колко ми е красив офисът в работата, аз само мисля как да стигна до лодката и да започна тренировка. Ето такива неща пропускам.- Какво ти беше най-трудно да промениш, след като започна тренировки с Николай Бухалов?
- Абсолютно нищо не ме е затруднило. Той внесе едно спокойствие в работата ми и ние като характери също много си допадаме. С него се разбираме без думи, по телепатия. Той още не е казал какво иска да направя, а аз вече съм го свършила. Това улеснява страшно много работата ни.- Какво ти предстои от тук до световното първенство?
- На 23-24 май планираме да участвам на Световната купа в Дуисбург, където се надявам да видя повечето си конкурентки за световното, включително и канадката Лапоант. Досега следя резултатите й само чрез фейсбук, но искам да я видя и на живо. Няма да се стремя на всяка цена да спечеля там, не търсим титла, защото не искаме да разкриваме пълните ми способности пред съперничките. Така че каквото стане.- Не си ли мислила да смениш дисциплината, за да можеш да гребеш още на тази олимпиада в Рио де Жанейро?
- Няма как да стане за Рио. Единственият вариант е да сменя лодките и да вляза в каяк, където да се опитам да взема квота. Нещата обаче са прекалено различни – качествата ги имам, но лодките са различни, техниката също. Не е непостижимо, но за това трябва време. Другият вариант е да се пробвам за виза с бокса (смее се).- С Бухалов мислите ли за следващата олимпиада – през 2020 г. в Токио, когато твоята дисциплина вече ще е в програмата?
- Разбира се, това е целта ни. Той като олимпийски шампион знае пътя, минал е вече по него и знае как се стига до върха. Единственото, което ни разделя, е времето, но както минаха последните 4 г., така ще минат и следващите. Това не е чак толкова голям период от време, а и мисля, че имам още какво да развивам.- За какво мечтаеш извън спорта?
- Мечтата ми е да си построя една къщичка на село, някъде в района на Ихтиман, където имам роднини. Искам тя да е с голям и хубав двор и да я подаря на родителите ми, които там да изкарат следващите си години на спокойствие, да не са в забързания град. Остава ми още доста, за да го постигна, но не губя надежда. Може би, ако в следващите 2 години спечеля световните титли, ще съм по-близо до мечтата си."7 дни спорт"