Една китара, две души, океан от музика и футбол...
За феновете на бразилския футбол Сократес е име, което не се нуждае от представяне. Виртуозен плеймейкър, капитан на „Селесао“, лекар, актьор, певец, композитор, писател, политически активист и лидер на движението „Демокрация Коринтиана“. Уникална личност, вдъхновяваща милиони не само в рамките на родината му Бразилия, но и далеч извън пределите на най-футболната нация. Повече от три години след смъртта на Доктора, сбогувал се на 57-годишна възраст със света в началото на декември 2011, мисълта и споменът за него продължават да изпълват със светлина и блясък дните на най-близките му хора. Един от тях е Буено – певец и композитор от Рибейрао Прето, щата Сао Пауло. Градът, в който дебютира като професионален футболист Сократес; градът, в който завършва мечтаното си образование по медицина; градът, в който пише музика и „проповядва“ свобода; градът, в който днес почиват тленните останки на Маграо (б.а.: от португалски – „Мършавия“). Усмихнат и откровен, с китара в ръка, Буено открехва вратата към своя дом и някои от най-съкровените си мигове с емблематичния бразилски виртуоз.
- Г-н Буено, минали са много години от първата Ви среща със Сократес, но все пак помните ли как се запознахте с него?
- Да, разбира се. Пеех в един бар тук, в Рибейрао Прето, който вече не съществува. Казваше се "Понто Шик". Една обикновена за останалите гости вечер се оказа напълно необикновена за мен. Сред гостите се оказа, че е Сократес със своята съпруга. Бях силно впечатлен от факта, че моят идол, когото съм гледал толкова пъти на стадиона, сега е тук, и то заради мен. Лично ме помоли да изпълня "Ешпельош" (б.а.: „огледала“) на Жоао Ногейрош, а по-късно вечерта дори ми поиска номера. Щял да ми се обади, така каза, за да посвирим и попеем заедно. Не повярвах изобщо (смее се). Казах го и на жена ми по-късно в колата. Само че още на следващия ден той ми се обади с поканата да го придружа на едно събитие. И така започна нашето приятелство.- И това се случва…?
- Преди повече от 20 години.- Изненада ли Ви той с нещо?
- Вижте, когато започнете някакъв вид връзка с вашия идол, с човека, когото сте гледали по телевизията и стадионите, е напълно нормално да се чувствате по-странно в началото. Очаквах, че ще бъде по-студен и дистанциран. Сократес обаче се оказа невероятна личност. Впоследствие много често прекарвахме следобедите си заедно в бара, където говорихме основно за музика и поезия. След всеки един разговор с него се прибирах вкъщи по-обогатен. Той бе гений, невероятен човек. Горд съм, че имах възможността да го познавам и да бъда толкова дълго време близо до него. Той бе и все още е моят най-добър приятел.- По-рано ми казахте, че заедно сте писали текстове и композирали музика. Това наистина ли е вярно?
- Истина е. Един ден Сократес дойде и ми даде написано на салфетка стихотворение. Хареса ми много и реших, че ще бъде хубаво, ако напиша музика към него. Така и стана. В мига, в който бях готов, изтичах с китарата до болницата, където работеше по това време, за да му покажа какво се получи. "Много е красиво!" - зарадва се той и макар че нямаше никакъв опит, се вдъхнови да напише текстове за някои от моите инструментали. Случвало се е да стоим в даден бар, да си говорим спокойно, докато пием бира, и в един момент да му дойде вдъхновението – взима картончето, на което сервитьорът отбелязва броя изпити бири, и започва да пише текст. В крайна сметка създадохме над 60 песни заедно…- Видно е от думите Ви, че тук говорим не само за футболен гений. Усещахте ли страх у него, предвид факта, че бе политически активист и лидер на движението "Демокрация Коринтиана"?
- Не, Сократес не се страхуваше от нищо и никого. Но честно казано, ние не сме дискутирали кой знае колко темата за политиката. Аз подкрепях това, което правеше, но само дотам. Той имаше огромното желание да промени статуквото, да помага на хората, да реализира идеите си. Никой обаче не искаше да си има работа с толкова умен, честен и ентусиазиран човек.- Помните ли последния път, когато се видяхте?
- Сократес много често ми гостуваше у дома. Помня, бяхме вкъщи, а аз бях приготвил нещо по-странно за хапване, което той в началото отказа да опита. Впоследствие обаче страшно много му хареса. След известно време ми се обади да ми каже, че ще ми гостува, и ме помоли да му приготвя малко от новото му любимо ястие. За съжаление, тогава някъде състоянието му се влоши рязко и така и не успя да дойде вкъщи… Всъщност последният път, в който го видях, преди да почине, бе по телевизията.- След толкова дълго и вълнуващо приятелство с личност като Сократес не може да не пазите някой наистина интересен спомен?
- Всеки един миг с него е вълнуваща история. Той бе необикновен човек. Тук, в Рибейрао Прето, бе напълно нормално да го видиш да се разхожда по улицата, да вечеря и пие бира в някой бар, да си говори с приятели и обикновени минувачи. Когато обаче отивахме в Сао Пауло, бе истинска лудница. Дори и след като спря да играе футбол, хората продължиха да го боготворят. Помня, веднъж Сократес бе свидетел в полза на наш общ приятел по едно дело. След края на процеса получавам обаждане от него: "Трябваш ми! Идвай бързо с китарата си в бара!" Първоначално му отказах, тъй като имах работа, но той бе много настоятелен. В крайна сметка отидох и заварих много хора в компанията. Впечатление ми направиха господин и госпожа в официално облекло. Когато Сократес излезе за малко, попитах един от мъжете в компанията кои са тези хора. "Това са адвокатите от процеса" - отговори ми той. Не можех да повярвам. Врагове в залата, те стояха един до друг на масата, обединени от своя общ любимец.- Три години след неговата смърт мислите ли често за него?
- O, разбира се. Постоянно се моля за него. Много ми липсва...