Суби си отива в blaze of glory, Барса също няма друг ход

Когато нямах още десет години и малко след като бях видял по телевизията очилати чичковци с бомбъри да рутят с чукове Берлинската стена, а други малко по-освободени духовно чичковци да изпразват калашниците си в подредените до друга, по-приказна стена Николае и Елена Чаушеску, се сдобих с първия си радиокасетофон в живота. На него, след години на принудително задълбочено запознаване с каналите на БНР, успях да чуя и първото англоезично радио в живота си – VOA Europe. Най-въртяната песен в този вълнуващ откривателски период за хлапето у мен бе на Бон Джоуви. Казваше се Blaze of glory.

В България превеждаха заглавието масово като “Блясъкът на славата”, но с детския си инстинкт и още неотработения си английски усещах, че има нещо по-дълбоко и конкретно. Когато пораснах, понаучих езика и се запознах със съдържанието на двата сполучливи уестърна “Млади стрелци” (ей, хора, гледайте повече уестърни, особено старите!), разбрах смисъла на заглавието: да не се дадеш без бой, да изстреляш и последния си куршум по посока на заобиколилите те отвсякъде и превъзхождащи те числено врагове, докато не проснат, евентуално, надупченото ти безжизнено тяло на земята.

Blaze of glory веднага нахлу в мислите ми, когато прочетох думите на Андони Субисарета спрямо президента на Барселона Джосеп Бартомеу, комуто прехвърли по-голямата част от вината за наложеното трансферно ембарго на клуба. Грехове като вицепрезидент от времето на Сандро Росел и т.н.

Суби, последният оцелял от епохата на Пептим, бе изправен до стената като семейство Чаушеску, но избра да действа като Били Хлапето или някой от героите на Тоширо Мифуне (нов киносъвет: гледайте и повече самурайски филми, особено старите!). Последва престрелка от мащабите на грандиозната финална сцена на “Дивата орда”, а пробитите от куршумите дупки в стените на “Камп Ноу” осветлиха всички натрупали се с времето вътрешни проблеми, довели до мрачния си настоящ апотеоз.

Бартомеу тепърва ще дава пресконференция в сряда, но отсега е ясно по кои пунктове ще стреля по Суби: нерешените проблеми с централната защита на отбора; продажбите на Тиаго Алкантара и Сеск Фабрегас; изпускането на Виктор Валдес; неуспешното решение на задачата да се намери заместник на Джосеп Гуардиола; осветляването на действителната трансферна сума за Неймар и, разбира се, трансферното ембарго.

Нека бъда ясен: Субисарета имаше немалко гафове и със сигурност няма да остане в историята на клуба като най-добрия му футболен директор (или технически секретар, както преди се именуваше функцията). Бартомеу обаче преди, като част от екипа на Росел, и до онзи ден, вече като президент, намираше Суби за добър, когато трябваше за 12 часа да бъде убеден Тито Виланова да замени Пеп. Намираше го за добър, когато трябваше някой да споделя товара от срамната раздяла с Ерик Абидал. Намираше го за добър, когато от името на Росел изнесе целите светкавични преговори за докарването на Тата Мартино.

Днес обаче е друго. Да сте забелязали, че взетото решение за уволнението на Субисарета от поста футболен директор на клуба бе подписано еднолично от Бартомеу, а не от управителния съвет? Това ако не говори за пълно разделение в ръководството на клуба...

А това пълно разделение се пренася вирусно и надолу по пирамидата. Футболният отбор на Барса е пълен хаос: никой не знае какъв стил налага Луис Енрике във вече месеците си работа; никой не знае по какъв критерий се избират титулярите; никой не знае как да се атакува; никой играч не намира напътствие на пейката, когато насочи поглед натам при блокаж; никой не знае кой е шефът.

Остава и впечатлението, че вече целият колектив е престанал да вярва в своя лидер на терена. Преди пътят бе предначертан и всичко се въртеше около Лионел Меси, а днес към аржентинеца се отнасят като към ветеран в края на кариерата му. Меси пък изпитва все по-неприкрито желание да хване за гърлото своя треньор. Същата жажда е споделяна и от други от водещите играчи на тима начело с Неймар и Ракитич (мъчеше също Франческо Тоти и Даниеле Де Роси спрямо Луис Енрике в общите им дни в Рома) и вече започналият пожар е на път да стане невъзможен за спиране. Особено сега, когато липсва фигурата на медиатор.

Всички в Кан Барса търсят отговорите и виновниците, само че ги търсят все извън себе си и се чудят само кому да преразтоварят тежестта. Така обаче копането надолу само ще продължи. Опортюнисти в управата, неориентирани хора на пейката, капризни асове на отбора – това е най-сигурната рецепта за срив.

Футболният директор си отиде заедно с помощника си легенда (Пуйол). Президентът вече няма щитове и също е близо до напускане, като е възможно да свика нови избори съвсем скоро, може би още на пресконференцията си в сряда. Треньорът губи почва под краката си и може да си тръгне дори още в неделя при поражение от Атлетико. Асът на отбора изглежда като пред хвърляне на кърпата.

Е, може ли да бъде по-черна изрисуваната картина? При цялото изкушение от потъването в мрака обаче не бива да се губи и реална перспектива: дори в това си предапокалиптично състояние “блаугранас” са на една точка (максимум четири) зад един от най-силните тимове на Реал Мадрид в историята с предстоящо домакинство срещу вечния съперник, както и в борбата в Шампионската лига и за Купата на краля.