Златната година на Мадрид е вдъхновена от Саки
Препълнената с трофеи 2014 година на Реал Мадрид се дължи до голяма степен на Карло Анчелоти и най-вече на формацията 4-4-2, приложена в три победни финала и обусловила хода от 22 поредни победи във всички състезания. Докато тя бива използвана също и от испанци, португалци и южноамериканци, принципите й идват от родната за Анчелоти Италия.
Докато си припомня една незабравима 2014 г., вероятно на чаша червено вино и купа от любимите си тортелини, Карло Анчелоти може да заключи, че неговият тактически цикъл е описал пълен кръг. През 1995 г., когато пое първата си работа като треньор в тима от Серия Б Реджана, спокойният италианец заложи на любимата си схема 4-4-2 и постигна промоция в елита. Близо 20 години по-късно системата се завърна.
И сега, както тогава, тя се оказа успешна. Миналия сезон 4-3-3 с право се сочеше като фактор, издигнал Реал Мадрид на европейския връх, ала в трудните мачове Анчелоти се уповаваше на 4-4-2. Примерите включват финала за Купата на краля с Барселона на “Местайя” и великия в Шампионската лига срещу Атлетико Мадрид в Лисабон, където бе използван хибрид от двете системи. Както и самият Анчелоти, този хибрид бе победителят в големите двубои.
Редовната лятна чистка на Флорентино Перес донесе нова гатанка, ала Анчелоти отново я реши. Процесът започна с 4-3-3, превърнато в 4-4-2, което треньорът обясни така в края на септември: “Най-добрата съществуваща защитна система е 4-4-2. С 4-3-3 нямаме нужния баланс и е по-трудно да пресираме високо. Намерението ни е да се защитаваме с 4-4-2 и да нападаме с 4-3-3.”
Постепенно системата се разви към по-постоянно 4-4-2. И след като Мадрид оглавява Ла Лига, спечели и шестте си мача в групата в ШЛ, разходи се по пътя към световната клубна купа в Мароко и междувременно нареди 22 победи преди поражението от Валенсия, този ход може спокойно да бъде определен като успешен.
Към ден днешен рецептата не е тайна. “Белите” се защитават с прибрано навътре 4-4-2, като Тони Кроос и Лука Модрич са дълбоко в халфовата линия, заобиколени от двама измежду Хамес Родригес, Иско и Гарет Бейл. Малко по-напред Кристиано Роналдо и Карим Бензема чакат отнемане на топката от съперника или се движат свободно по целия фронт на атаката при постепенни нападения. Португалецът клони по-наляво, а Бейл нахлува мощно отдясно, което в определени моменти напомня на 4-3-3.
Защитната структура напомня на гранитното 4-4-2 на Атлетико. Досущ като Анчелоти, Диего Симеоне използва двама динамични централни полузащитници с отличен усет за заемане на позиция. Отстрани са поставени трудолюбиви плеймейкъри (Бейл е възможното изключение от това правило), способни да играят и в централните зони. Четворката футболисти се държат близко едни до други, елиминирайки пространствата между линиите и принуждавайки съперниците да местят топката към фланговете.
Макар обаче приликите да са видими, най-фундаменталните конструкционни блокове на тима на Анчелоти са с италиански произход. През 1987-ма, той е взет като 28-годишен полузащитник в Милан, въпреки че коленете му са крехки. Новият треньор на “и росонери” Ариго Саки го прави кондуктор на халфовата линия в своето 4-4-2. Анчелоти остава пет години в този превърнал се в легенда отбор, печелейки веднъж титлата в Серия А и дважди Купата на европейските шампиони.
Принципите на Саки са революционни, което е добре документирано. Той отхвърля либерото и традиционното персонално пазене в отбрана за сметка на две дефанзивни линии от по четирима, пазещи зоново. Непрестанно отработва колективното позициониране и изисква разстоянието между защитата и атаката да бъде сведено до едва 25 метра, за да бъдат лишени съперниците от пространство за игра. Трофеите идват, а с тях и последователите сред другите отбори.
В центъра на всичко това стои Анчелоти. Скоро след напускането на Саки, поел националния тим на Италия през 1991 г., халфът се оттегля и става помощник на своя учител в “скуадра адзура”, като така получава допълнителни вътрешни знания за системата. Когато е нает от Реджана, залагането на 4-4-2 е естественият ход на събитията. “В моя опит това бе единственият начин да се играе футбол”, сподели Анчелоти пред “Файненшъл Таймс” през януари миналата година.Едно небезизвестно решение скоро променя вижданията му за тактиката. След промоцията с Реджана отива в Парма и получава възможност да купи Роберто Баджо. Има един проблем: Баджо иска да играе зад нападателя, докато в системата на Анчелоти подобна роля не съществува. Трансферът се проваля и Баджо отива в Болоня, където вкарва 22 гола за един сезон. Угризенията атакуват Анчелоти, а урокът е ясен: приспособявай тактиката към играчите, а не играчите към тактиката.
Приспособимостта оттогава се превръща в специалитета на наставника. Заедно с ведрия му характер и усета за дипломация, тя най-добре обяснява популярността му сред амбициозни клубни шефове като Силвио Берлускони, Роман Абрамович и Флорентино Перес. Неговият тактически каталог неизменно се разширява: от пословичното коледно дърво в Милан (4-3-2-1) към 4-3-3 в Челси и добре изпитаното 4-4-2.
Колко дълго Анчелоти ще задържи 4-4-2 в Реал Мадрид тепърва предстои да се види, но предвид моментната форма на отбора и вероятната липса на януарски попълнения промяна преди лятото изглежда невероятна. След това всичко ще зависи от поведението на Перес на трансферния пазар.
При всяко положение, поне засега, Анчелоти може да посрещне новата година с характерното си спокойствие и с ясното съзнание, че клубът стои здраво на върха благодарение на една система, която познава по-добре от всички останали.
Торе Хаугстад, insidespanishfootball.com