Захвърлянето на тики-така и контраконтри: тактически преглед на 2014 година (част II)

Пеп – враг на тики-така, а контраатаките се спират с... контраконтри? Във втората част на традиционния преглед на тенденциите във футболната тактика за изтичащата 2014 година, готвен от анализатора Джонатан Уилсън за вестник “Гардиън”, се отговаря на тези философски въпроси.

СТРАННОТО ИЗГНАНИЕ НА ТИКИ-ТАКА

Дори Джосеп Гуардиола вече не желае да бъде свързван с тики-така. “Мразя всичките тези подавания заради самите подавания, цялото това тики-така – каза той пред Марти Перарнау за книгата “Пеп конфиденциално”, публикувана през октомври. – Пълен боклук и без каквато и да е цел. Трябва да си подаваш топката с ясно намерение, с цел да стигнеш до противниковата врата. Не става въпрос за подавания заради самите подавания.

Не вярвайте какво хората говорят. Барса не игра тики-така! Пълна измислица! Не вярвайте и на дума от това! Във всички отборни спортове тайната е да създадеш числено преимущество от едната страна на терена, за да принудиш съперника да преустрои своята защита. Пренасищаш от едната страна и го издърпваш така, че да остави другата си страна отслабена. И когато сме свършили всичко това, нападаме и вкарваме от другата страна.

Ето защо трябва да подаваш топката, но само ако е с ясно намерение: единствено и само за да създадеш числено преимущество срещу съперника, да го придърпаш и после да го праснеш неочаквано. Ето каква трябва да бъде нашата игра. Нищо общо с тики-така.”

Проблемът е повече терминологичен отколкото нещо друго. Терминът “тики-така” бе създаден от Хавиер Клементе като обидно определение за онова, което той виждаше като ненужно търсене на красиви пасове от Барселона срещу по-грубите качества на неговия Атлетик Билбао. Именно това усещане Гуардиола отхвърля. Ако обаче не използваме този термин за начина на игра на Пептим, ще остане нуждата от дума за описание на неговата философия на радикално притежание на топката и радикален висок пресинг, пренесена впоследствие и в Байерн (Мюнхен).

След крушението на баварците срещу контраатакуващия Реал Мадрид в полуфинала на ШЛ през април (последвало загубата на Барселона от контраатакуващия Байерн предния сезон) се наредиха куп критици, надпреварващи се да обявят смъртта на тики-така. Тези призиви получиха ехо след отпадането на Испания в груповата фаза на Мондиала в Бразилия – сякаш с остаряването на един отбор и неговата философия изпада в забвение.

При все това Гуардиола все още залага на този стил, наричайте го както искате, в Байерн – премоделиран и преразгледан, тъй като Пеп винаги се развива, винаги натиска границите на възможното, винаги трансформира играчите си в името на оптималното тактическо предимство. Именно това го прави тъй запленяващ треньор, това го прави открит за обвинения в преусложняване на играта и това му донесе четири шампионски титли, две купи в ШЛ, три на страните и три световни клубни за само пет години. При преднината в светлинни години на Байерн в Бундеслигата неизбежно ще дойде и петата титла през май, което е странен вид смърт.

КОНТРИ И КОНТРАКОНТРИ

Това говори за стойността на контраатакуващия футбол, при все че контраатакуването е основоположно също за пресирай-и-владей топката стила, доскоро наричан тики-така. Статистиката на УЕФА по темата е красноречива: контрите са донесли 23% от головете от игра миналия сезон в ШЛ, но това е спад от 27% от сезон 2012/13, което пък е спад от 40% през 2005/06. Контраатаките стават по-малоценни като атакуващ инструмент, най-вече заради възхода на т.нар. гегенпресинг (gegenpressing) – стратегия за пресиране, насочена съсредоточено към контрирането на контраатаката.

Според Алберт Капейяс, сега помощник-треньор на Брьондби и някога част от щаба на Гуардиола в Барселона, в Барса играчът, който е загубил топката, моментално търси връщането й в притежание, подкрепян от двама или трима съотборници на няколко метра зад него. Причината за това е не само, че атаките се спират най-добре преди началото си, а че съперникът е най-уязвим в първите мигове след връщането на притежанието на топката: може да е извън равновесие, вероятно току-що ще е направил рязък разход на енергия, а съсредоточеността му ще се е изместила от игрището към топката, което значи, че за кратко няма да е наясно с вариантите си за пас.

Гуардиола пренесе това в Байерн, ала тази теория бе вече установена в Бундеслигата, където за дълго Борусия (Дортмунд) бе пионерът в гегенпресинга и където той вероятно се практикува на най-високо ниво в сравнение с целия останал свят (не е съвпадение, че терминът е немскоезичен). Изкуството всъщност се крие в позиционирането: футболистите трябва да са достатъчно близо едни до други, за да могат да пресират в синхрон като колектив, но и достатъчно далеч, за да може при връщането на топката да не създават сгъстено пространство за вариантите за пас. Те трябва също така да знаят точно кога да спрат пресинга и кога да се върнат назад в реактивна дефанзивна структура.

НОВИТЕ ГАЛАКТИКОС

В този смисъл Гуардиола представлява теорията – винаги измислящ нови форми и формули в търсенето си на абсолюта, а Анчелоти е прагматикът – поема ръководството на големи играчи и прави така, че те да печелят мачове.

Джонатан Уилсън, “Гардиън”