Интервюто с Буфон: Кристиано заслужава “Златната топка”
Вратарският пост изисква по естествен път определена степен на самотност. Избирайки го, футболистът знае, че се подписва под статут на антигерой, тъй като грешките се забелязват много повече от успешните намеси. По тази причина той ще трябва да стори два пъти повече неща в сравнение с полеви играч, за да спечели индивидуално признание.
Всичко това Джанлуиджи Буфон го знае по-добре от всекиго другиго. Италианецът, вече 36-годишен, е спечелил всичко в своята кариера, включително световната купа от Мондиал 2006. Смятан е от мнозинството за един от най-добрите вратари в историята. При все това, никога не е избиран за най-добър играч нито в света, нито на Европа.
Всъщност, само един вратар досега е печелил “Златната топка” – Лев Яшин през 1963 година. Буфон бе близо. През 2006-а бе 2-ри в престижната класация след сънародника си Фабио Канаваро. Затова може да се заключи, че присъствието на германеца Мануел Нойер сред финалистите за “Златна топка 2014”, редом до обичайните Лионел Меси и Кристиано Роналдо, е рядко събитие.
“В наши дни, за да спечели този приз, един вратар трябва да направи нещо наистина изключително”, заявява футболистът с най-много мачове в историята на “скуадра адзура” в интервю за FIFA.com.
- Когато Ви се спомене за “Златната топка”, какви асоциации предизвиква това у Вас?
- Това е крайно значима награда за нас, играчите, тъй като е най-голямото признание, световно признание, най-символизиращото успеха ти. Това е най-висшата цел в този спорт, защото ти дава гордостта да знаеш, че името ти ще остане записано завинаги във футболните анали.
- През 2006 г. завършихте 2-ри след Канаваро в анкетата. От какво значение бе резултатът за Вас?
- Добре се знае, че в спортен план никой не си спомня за завършилия втори. Аз лично получих повод за гордост, тъй като това бе плодът на много жертви и на велики победи с голям колектив. В крайна сметка обаче, ако не спечелите, 2-рото място не е особено важно. В онзи случай “Златната топка” отиде при онзи, който я заслужаваше – Фабио.
- Единствената “Златна топка” за вратар е за Яшин от далечната 1963 година. Защо е толкова трудно за един вратар да я спечели?
- Не просто е трудно, а нещо повече – нужни са исторически ситуации и моменти, за да си победител в анкетата. Яшин неоспоримо е бил изключителен, грандиозен вратар, ала фактът, че е бил от страна, за която не се е знаело много, също му е помогнал. В онези времена е имало футболисти, за които се е знаело основно от приказки и за които е имало редки възможности да ги гледаш в игра. Мисля, че мистерията допринася за митовете, които ги обграждат. При все това е ясно, че за да спечелиш “Златната топка”, трябва да притежаваш нещо специално, което да те постави над множеството. Мисля, че в наши дни вратар трябва да стори нещо наистина изключително, за да вземе приза. Често наградата е отивала не при най-добрия за годината, а при онзи, който има най-много трофеи през годината и е с голям принос за тях. Следователно, за да вземеш “Златната топка” като вратар, ще трябва да си световен шампион, след като си помогнал на отбора си да спечели четири пъти поред след дузпи в турнира и да си спасявал всяка една от тях (б.и. – засмива се). Тогава ще си задължен да му я дадеш. Без да влизам по-надълбоко, оставам си убеден, че даден вратар трябва да е истински изключителен, за да вземе наградата.
- Ако Вие определяхте победителя, на какви критерии бихте се спрели във вземането на решение?
- Когато се говори за най-добрия футболист, според мен е важно да си направил особено убедителен сезон. Бих взел под внимание обаче също така неговата история, траектория и постоянство. Ако на въпросния играч твърде често се гледа като на феномен, бих разгледал дали е отговорил на реномето си. “Златната топка” се печели по заслуги.
- Кой, според Вас, ще спечели тази година?
- Вероятно Кристиано Роналдо. Дори да не бе спечелил Шампионската лига, наградата следва да отиде при него, тъй като е най-добрият към момента, а и вече две години успява да поддържа едно напълно умопомрачително ниво на представяне. Заслужава признание за това. Въпреки всичко, когато е на своите 100% Лионел Меси е най-добрият от всички. Просто е неземно да го гледаш. Между двамата няма такава голяма разлика и следователно, когато нивото на единия леко спадне, се говори повече за другия. Тази година Роналдо бе с изключително решаваща роля, невероятно професионално се представяше. Манталитетът му го отделя от всички останали. Поставя си доста високи цели и ги постига. В крайна сметка трябва да наградиш хората, които го заслужават, сиреч онези, които са стигнали най-далеч благодарение на труда и саможертвата си.
- Канаваро беше последният италиански носител на “Златната топка”. Кой Ваш сънародник, действащ футболист, би могъл евентуално да го наследи?
- Не съм в състояние да кажа дали към ден днешен в някоя част на Италия има някой млад феномен, способен един ден да спечели приза. Сигурно е обаче, че няма нито един италианец, способен да спечели “Златна топка 2014”, тъй като бяхме разочароващи на световните финали, а в клубовете си не постигнахме големи цели. Затова не бива да чакаме големи неща.
- Освен като капитан, тежи ли Ви това, че никой от сънародниците Ви не е кандидат?
Фактът, че никой италианец не е кандидат, трябва да ни даде ясна сметка за историческото преобръщане, което изживява нашият футбол. Техническото и индивидуалното ниво на нашите играчи е в упадък. Същевременно не бива да ни убягва истината, че футболът, както и животът по-общо, е поредица от цикли. Във футбола историята на дадена страна е от голямо значение. Италия винаги се е славела с умението да съчетава техника с тактическа дисциплина. Трябва да се върнем към тези основи. Убеден съм, че оттам насетне, лека-полека, ще започнем отново да напредваме.