Признай си, Рафа!
„Да, Ваша чест. Признавам си: дефанзивен съм. Не, по катеначото не съм, това е прекалено. Но дефанзивен – да. Искам да потвърдя себе си без комплекси: винаги съм бил скромен и ученолюбив тип. И много амбициозен, разбира се. От онези, които се отдават изцяло и благодарение на влагането си постигат много трудни за постигане резултати. Никога не съм минавал границите, никога не съм бил готин или философ. Във футбола също. Познавайки своите възможности, съумях да ги надскоча с усърдие, вяра и труд. Много труд. Възхищавам се на красивата игра и искам отборите ми да играят добре. Но човек не може да върви срещу природата си, срещу съществото си. Трябва да сме честни към себе си. Да, спечелил съм много трофеи, и то свръх трудни: двете титли с Валенсия в Примера и купата в Шампионската лига с Ливърпул например. Но съм несигурен тип. Никога в живота никой нищо не е подарявал. Тъй че ако нещата вървят добре, предпочитам защитата, защото победата ме ентусиазира, а загубата ми отнема самочувствие; и мисля, че същото се случва и с привържениците. Аз съм дефанзивен по отношение на живота, Ваша чест, защото светът е едно сложно място. Никога не знаеш какво може да ти се случи.”
Сега когато обаче се завърна в лелеяния си дом, е роб на ситуацията. И на един парадокс. Отвън Рафа видя своя Мадрид да печели само една от последните шест възможни титли в Примера, макар да разчиташе на самия Кристиано Роналдо – човека с по над гол средно на мач. Видя Мануел Пелегрини да губи титла с 96 точки. Видя Жозе Моуриньо да печели само една от три възможни титли – без блестяща игра, но постигайки мечтата на мадридистите, бленували спортното убийство на Барселона и машината Пепптим. Видя Карло Анчелоти да изгуби две титли, уважавайки напълно исканията на запленения от суперзвездите Флорентино Перес.
От Неапол Рафа виждаше как за Мадрид на Карло бе невъзможно да намери нужния баланс за спечелване на турнир от 38 кръга, играейки с трио ВВС плюс Хамес Родригес. И анализираше това, а сега прилага на практика достигнатите идеи. Анчелоти изхвърли Каземиро. Не му даде нито една възможност. Рафа обаче обожава Каземиро. „Защото слуша”, обясни го по радиото. Не, Рафа, обожаваш го, защото защитава и осигурява баланс. А на „Висенте Калдерон” в дербито с Атлетико Мадрид беше вторият най-добър от „белите” след героя Кейлор Навас.
Рафа трябва да излезе да се защити. Защото тук в Испания се говори много за това да се играе добре, устите се пълнят с дворцови концепции, ала мадридистът иска единствено да печели. Флорентино на първо място. После вече може да се дебатира върху пестеливостта на терена, но на трапезата всичко ще е по-сладко с една шампионска титла в джоба.Рафа го знае, но няма смелостта да го каже на глас. Страхува се, че ако го направи, ще предаде мадридистите, и накрая се пъхва в една кожа, която не е неговата. Веднъж щом се изясни това объркване, веднъж щом триумфира искреността, всичко ще е по-добре. И за него, и за Реал Мадрид.
Филипо Ричи, „Ел Мундо”