Архитектите на пробивите в картела на ШЛ: Марота и Юве (част I)
Генномодифицираната Шампионска лига все повече извежда финансовия елит в каймака на едно състезание, което някога приковаваше вниманието на публиката с мъжко и относително равностойно съревнование. В последните осем години най-често 75% от полуфиналистите в турнира са представители на Топ 4 на клубовете с най-голям оборот. Все пак вътре в тази група на каймака се случва да се натрисат на трапезата и неканени гости, които благодарение на разумна стратегическа политика дори успяха в три случая да погалят купата с големите уши, макар в крайна сметка болезнено да я отстъпиха пред далеч превъзхождащи ги финансово съперници. Четвърти клуб пък две години поред печели Лига Европа и така по право ще има шанса да последва примера на останалите.
Кои са тези клубове и кои са архитектите зад големите им постижения? Ще ви ги представим на порции. Започваме с…
ДЖУЗЕПЕ МАРОТА И ЮВЕНТУС
Ювентус се завърна с гръм на първа линия в международната панорама на клубния футбол, при това с бюджет като за постна пица на Симеон Дянков. Щастието на торинския гранд обаче бе, че в лицето на Джузепе Марота разполагаше с пицар, който познава така добре пазара на продуктите, че да сглоби от трохички съкровище като от ресторанта на Гордън Рамзи в Лондон.
Футболисти като Клаудио Маркизио, Пол Погба, Андреа Пирло, Фернандо Йоренте, а това лято и Сами Кедира, не струваха и едно пукнато евро, а за 11-те титуляри и трите смени от финала на ШЛ с Барселона бяха дадени общо 118 млн. евро. Ако извадите от тях онези 54 милиона, платени за Джанлуиджи Буфон (единствения от 14-те отпреди идването на Марота), сами ще сметнете цената за връщането на изгубения престиж на Старата госпожа в още по-Стария континент.
Цените на някои от игралите в Берлин играчи са скандални: Карлос Тевес (8 млн.), Артуро Видал (10,2 млн.), Андреа Бардзали (265 хиляди). Да, за готвеното за бъдещо нападателно дуо бяха вложени доста пари (20 млн. за Алваро Мората и 32 млн. за Пауло Дибала), но с времето тази инвестиция може да изглежда гениална.
Бепе Марота хвана окото с работата си още в Сампдория от 2001 г., като до поемането на работата в Ювентус през май 2010-а бе успял още от първия си сезон да помогне за завръщането на генуезци в Серия А и впоследствие да ги утвърди в елита, включително да стигнат до 4-тото място в сезон 2009/10 и виза за ШЛ. Стори го, като сглоби великолепния нападателен тандем между отписания Антонио Касано и Джампаоло Пацини и нае за треньори последователно Валтер Мадзари и Луиджи Делнери, когото взе със себе си в Торино после. Също в Генуа започна и изключителното му партньорство с Фабио Паратичи, което продължава с успех и днес.
Показателно за майсторството на Марота на пазара е, че това лято Юве се раздели с трима фундаментални футболисти – Пирло, Видал и Тевес, като ги замени с Ернанес, Кедира и Дибала за общо почти същите пари. Атаката, след напускането и на Йоренте, пък бе подсилена с Марио Манджукич и Симоне Дзадза за общо 37 млн. евро, а също и слабият пункт на левия бек с идването на Алекс Сандро. Бразилецът от Порто наистина струваше доста пари (26 млн. евро), но с оглед на класата му си заслужава и най-сетне Стефан Лихтщайнер ще има равностоен колега на другия фланг на защитата. Марио Льомина пък е възможен лидер на халфовата линия в предстоящата ера пост-Погба.Единственият минус в лятната селекция бе неуспехът в довеждането на класна „десетка”, а сполука в офанзивата към изтървания Юлиан Дракслер щеше да ознаменува поредния прозорец шедьовър на Марота. Все пак с нетен баланс от 55 млн. евро, напълно разумен с оглед на приходите от последния поход в ШЛ, генералният директор почти изпълни задачата си преизгради един печеливш отбор.
Да, новото начало е трудно с две загуби на старта в Серия А – най-лошо потегляне за кой да е италиански шампион от 74 години насам и първо с две от две загуби за Юве в историята, но това е повече от нормално с оглед на преструктурирането на отбора с новите лица след загубата на заминалите асове.
Можете да се обзаложите, че човекът, който обори скептиците с назначенията на Антонио Конте и Масимилиано Алегри за треньори, който така донесе четири поредни скудета и финал в ШЛ, който го стори с нетен трансферен баланс от 37,5 млн. евро на година, ще е сторил предостатъчно, че машината да тръгне по стария си път. И то съвсем скоро.ОЧАКВАЙТЕ ЧАСТ II – МИХАЕЛ ЦОРК И БОРУСИЯ (ДОРТМУНД)