Илия Груев: Преследвам последователно целите си, дано се спасим
Между две тренировки на Дуисбург и интервю за "Кикер" единственият български наставник във Втора Бундеслига Илия Груев намира време и за "Тема Спорт". Човекът, който влиза в съблекалнята на "зебрите" през 2000 година, без да знае и дума на немски език, днес мисли и говори като германец. И това не се дължи само на получения наскоро паспорт.
- Г-н Груев, ще има ли български треньорски сблъсък във Втора Бундеслига наесен? Павел Дочев е само на победа от промоция с Ерцгебирге (Ауе)?
- Бих се радвал много и за него, и за мен, защото това не се е случвало досега в историята. Ще бъда доволен и горд, защото ще се види, че българските треньори са ценени високо в Германия.- Когато поехте отбора през ноември, Дуисбург изоставаше много, но сега сте доста по-близо до спасението. Колко точки са ви нужни в оставащите три кръга, за да оцелеете по вашите сметки?
- Когато дойдох, Дуисбург имаше 6 точки от 13 мача, дистанцията от отборите пред нас бе 9-10 точки, а сега я намалихме на 3 до баражите и на 4 до спасението. Когато поех отбора, журналистите определиха задачата пред мен като "мисията невъзможна". Постепенно обаче се стабилизирахме. В последните пет кръга събрахме 10 точки - по този показател сме на 4-о място във Втора Бундеслига в периода. На правилния път сме. Програмата е тежка - в петък е дербито с Фортуна (Дюселдорф), после гостуваме на Зандхаузен и накрая приемаме РБ Лайпциг. Другите отбори, които са застрашени - Падерборн, ФШФ Франкфурт, Мюнхен 1860 и Фортуна, играят помежду си и ще губят точки. Евентуално с 6 точки ще отидем на бараж, дори може да се надяваме директно да се спасим. Най-важен е първият мач с Дюселдорф, който трябва да спечелим на всяка цена.- В предишното домакинство надвихте Мюнхен 1860, воден от Бено Мьолман. Сега се изправяте срещу друга местна легенда - Фридхелм Функел. Победата в Нюрнберг ли ви донесе увереност, или най-накрая успяхте да наложите идеите си в тима?
- И двете. Най-много ме радва, че момчетата израснаха като футболисти, хора и личности и изградихме страхотен колектив. Показват най-доброто от себе си. Дори тези, които не играят често, се стараят. Това ме прави горд. Преживяхме много перипетии, но те калиха хаpактepa ни. Ние сме от малкото отбори в долната половина на таблицата, които успяват да обръщат негативни резултати. Сторихме го четири пъти досега - в Дюселдорф губехме, но взехме точка за 1:1, срещу ФШФ Франкфурт - от 0:2 и 1:3 стигнахме до 3:3, сега обърнахме Унион (Берлин) и Мюнхен 1860 до 2:1 вкъщи. Тези неща ни костваха много енергия и усилия, но когато успееш в такива мачове, дори да си последен в класирането, ти идва самочувствие, че ще можеш да се справиш с всеки. Що се отнася до колегите, имам респект и към Бено Мьолман, и към Фридхелм Функел, защото те са доказани треньори, работили са дълги години в Бундеслигата и са много уважавани тук.- Нямахте средства за зимни трансфери, но от двата, които направихте - на халфа Барис Йозбек (от Кайзериспор) и нападателя Томане (от Витория Гимараиш), като че ли случихте само с първия. В атака ли са най-големите ви проблеми, вкарали сте едва 27 гола за 31 кръга?
- Напоследък се стабилизирахме в атака. Вкарахме три гола във Франкфурт на ФШФ, а и в домакинските мачове бележим вече по два гола, което е добър атестат за атакуващите ни футболисти. Факт е обаче, че нямаме изявен голмайстор. При нас е така - последните 17 гола са дело на 14 футболисти и имаме девет гола на резерви. По този показател сме първи в лигата. С Барис Йозбек случихме, защото той познава Втора лига от престоя си в Унион, преди да отиде в Кайзери, по-рано е играл в Галатасарай. Момчето говори езика, роден и израснал е в Германия. При Томане ситуацията е друга - идва от елитна лига, а проблемът е, че не говори друг език освен португалски и трудно се адаптира към условията тук. Иначе класата я има. Момчето се старае, учи езика, има характер и се опитва да ни помогне. Да не забравяме и отсъствието на Виктор Обиня, в много мачове това си каза думата. Все пак нигериецът е класа - играл е в отбори като Интер, Уест Хам, Малага, Локомотив (Москва), шампион на Италия.- Публиката отново пълни стадиона на Дуисбург, 30 000 билета за мача в петък бяха разпродадени за часове. Очевидно хората оценяват какво сторихте за тези месеци. Чисто емоционално в Дуисбург ли се чувствате най-добре досега в кариерата си?
- Наистина е така. Хубавото е, че изобщо стигнахме до тази ситуация и успяхме да върнем хората по трибуните. Стадионът ни е за 31 500 зрители, сега за дербито ще е пълен, ще има 3-4 хил. от Дюселдорф. От една страна, това красноречиво говори за нашата работа, а от друга - Дуисбург е традиционен клуб, с голяма фенска маса. Самият аз се чувствам тук като у дома си. Това е нож с две остриета, защото влагаш страст и емоции. Така е по-трудно, отколкото, ако гледаш на работата строго професионално. Аз обаче се идентифицирам напълно с клуба, с феновете, с отбора. За мен това е важно.- Наскоро поканихте да говори пред отбора клубната легенда Михаел Тьонис, който е успял да пребори рака. Каква беше идеята Ви?
- Често в медийното пространство се говори за натиск, за напрежение, за стрес. Срещнах момчетата с тази легенда на Дуисбург, която им разказва какво е преживял - как е фалирал, как е пушил по 80 цигари на ден и се е разболял от рак, но в крайна сметка е стъпил отново на краката си. Това, през което е минал той - ето това е стрес, когато се бориш за живота си. Футболът е само една игра. Макар всеки мач да ни е важен, макар оцеляването на клуба да е важно. Исках играчите да разберат какво значи напрежение.- Дълги години работихте с различни треньори - Красимир Балъков, Лотар Матеус и Коста Руняич. Казваха, че сте мозъкът зад тактиката и сте много добър специалист по статичните положения. Не ви ли сърбяха ръцете по-рано да поемете сам някой отбор, или просто чакахте подходящата оферта?
- Аз се занимавам с удоволствие с треньорската професия с всичките ѝ позитиви и негативи. Като футболист нямаш такъв стрес. Като треньор е друго - носиш по-голяма отговорност и ти отделят повече медийно внимание. Винаги съм искал да бъда старши треньор, но това да се случи в подходящ момент и аз да съм напълно убеден, че съм подготвен за това. Работил съм с Балъков, Матеус и Руняич, но винаги съм бил коректен и лоялен към тях. Не съм си и помислял да им седна на мястото. Имал съм последователни цели и съм ги изпълнявал. Още преди две години получих предложение от Дуисбург, но тогава ситуацията бе съвсем друга. Взеха лиценза на отбора заради неправилно подадени документи, пратиха го в Трета лига. Нямахме играчи, нямаше време за подготовка. Затова не исках да рискувам всичко в такъв момент. Сега пак бе тежка ситуация, но аз съм убеден, че човек трябва да поеме рискове и да носи отговорност. Още повече за отбора, за който съм играл с гордост като футболист. Това бе най-правилният избор за мен.- Краси Балъков сбъдна мечтата си да води отбор в Бундеслигата, но остана само осем мача начело на Кайзерслаутерн. Не ви ли притеснява, че и за вас вратите могат да се затворят при евентуален неуспех?
- Човек винаги трябба да вярва в себе си. Аз бях с Краси тогава, но ситуацията бе друга. Поехме отбора 8 мача преди края на сезона, на 6 точки под чертата. Имахме договори и за Втора лига, което бе логичното следствие - да се види как ще работим във Втора лига и да гоним незабавно връщане в елита. Сега при мен е напълно различно. Трябва да се пробва. А дали вратите ще се отворят, или затворят, никога не се знае. Когато човек показва добра работа и тя се оценява, винаги се отварят врати.- В националния отбор предстои да бъде повикан един футболист от Щутгарт - Борис Ташчи. Имате ли представа за качествата му? Може ли да помогне на националния отбор?
- Не го познавам в детайли, не съм го гледал на живо. Чувам, че се развива добре и има перспективи. Щом е минал школовката в Германия, ако има нужните качества и характер, би помогнал на националния отбор. Стига да го прави с гордост и чест, защото само така се играе за националния отбор.- И накрая, по-вкусни ли са вурстчетата и бирата в последните две седмици, откакто имате и германско гражданство?
- (Смее се.) И когато получих паспорта, го казах: аз съм горд, че успях да дойда на 30 години в Германия. Тогава бе много трудно, имаше ограничения, България не бе в Европейския съюз, вадеха се визи. Никога не съм предполагал, че ще остана толкова дълго в тази страна, че да се чувствам сега у дома си. Цялата ми фамилия получи паспорти, това ме прави горд. Аз обаче винаги ще се гордея, че съм българин и такъв ще си остана, защото в България са ми корените, родителите, близките и приятелите. Иначе беше логично да направя тази стъпка.