Александър Станков: "А" окръжна група ще е пагубна за любимия ми ЦСКА
- Споменахте за бюджета. Колко е нормално да е той в местната “Б” група?
- Отборите, които влязоха в елита имаха бюджет над 10 милиона долара. Тази година бюджетите ще скочат още. Вече не се търсят само застаряващи звезди, а такива, които са в златна футболна възраст, и шефовете на големите китайски клубове са готови да извадят големи пари за големите играчи от Европа и Южна Америка. За треньори също се назначават вече само световноизвестни имена. Радомир Антич не можа да изкара целия сезон с Дзянсу, но отборът влезе във Висшата лига. Същият този тим счупи трансферния рекорд тази зима, като плати 28 милиона евро на Челси за бразилеца Рамиреш. - Твърди, се че сегашният трансферен бум в Китай се дължи на редица данъчни облекчения от страна на властите... - Държавата и президентът на Китай обичат спорта и най-вече футбола и гледат да помагат на собствениците на отборите, колкото може повече. Освен това инвестициите в самите китайски клубове са огромни и вече могат да се съпоставят с тези от най-големите европейски първенства. - Какво е качеството на футбола в Китай? - За няколко години пред очите ми китайското първенство се разви страшно бързо. Разликата между елитната и “Б” група не е толкова голяма, правят я по-класните чужденци. Спомням си, че още при пристигането ми в предишния отбор Аербин вкараха 150 души в затвора заради черно тото и уговаряне на мачове. Включително ръководители в техния съюз, съдии, футболни деятели. Всички те са с ефективни тежки присъди без право на обжалване. Така в Китай вече никой не може и да си помисли да манипулира мачове. Играят се много оспорвани двубои и нивото на футбола непрекъснато расте. На практика е невъзможно да се уреди мач. Има си официална букмейкърска къща, но на футболисти и треньори е забранено да участват. Плюс това залозите се контролират много строго от държавата. - Това ли е една от рецептите футболът в една държава да се развива? - Определено, но не само. Трябват и богати собственици, и развиване на детско-юношеските школи. С децата се работи по европейски образец, много от талантливите отиват и тренират в най-елитните на Стария континент. Доскоро проблем в Китай бе училището, което е целодневно. Започнаха да строят спортни интернати, където децата могат хем да учат, хем да тренират. - Какъв е интересът от страна на феновете към футбола? - Стадионите все още не се пълнят навсякъде, като изключвам мегаполисите Пекин, Шанхай и Гуанджоу. В Китай са много популярни и другите отборни спортове като волейбол и баскетбол, където също има много инвестиции. В тениса също се опитват да пробият. Нивото на китайските футболисти непрекъснаторасте. Те попиват всичко от известните имена, с които играят или пък са тренирали. Убеден съм, че съвсем скоро Китай ще има и силен национален отбор. Това обаче няма да е никак лесно, защото местните се чувстват много уверени, когато сред тях има опитни чужденци, но когато останат без тях, нещата се променят. Ако натурализират двама-трима класни чужденци, китайският национален отбор ще дръпне по-бързо. - Колко е заплатата на един чужденец - футболист в “средна ръка” отбор? - Най-добрите вземат по 2-3 милиона долара на година. Средното ниво се подписва за не по-малко от 35 000 долара на месец. - С какво най-трудно се свиква в китайския шампионат? - Големите китайски градове приличат на мегаполиси като Ню Йорк и Токио. Културата, нравите и начинът на мислене на хората са различни. Не всеки може да се адаптира. Разстоянията, знаете, са огромни, но и климатът е различен. На север е абсурд да тренираш и да играеш мачове в по-студените месеци. Всички отиват да тренират на юг. Организират се лагери, в които се събират по 6-7 китайскиотбора и тренират заедно. Следващия кръг пък летяхме например на север и трябваше да се съобразяваме с температури от 5-6 градуса. За там е нормално за мач да се лети със самолет 4-5 часа, което също много изморява. Освен това няма последователност на работата в клубовете. В момента, в който си мислиш, че кариерата ти върви нагоре и си направил много неща, може да бъдеш уволнен като треньор и сменен от местен човек, без да има някаква логика. Собствениците на китайските клубове са много богати хора и за тях няма незаменими хора. - Значи е трудно да се задържи задълго един треньор от чужбина в Китай? - Ако остане един и същи треньор в продължение на 2-3 сезона, ще е невероятен успех. Не може да си представите какъв интерес имаше в продължение на половин година към Фелипе Сколари, но след това местните охладняват независимо от резултатите. - Трудно ли е на един български треньор в отбор от чужбина? - На мнение съм, че всеки, който има амбиции в професията, трябва да опита да работи зад граница, защото това е мерило за качествата му. В чужбина всичко зависи от собствените ти качества. Затова и съм толкова доловен от това, което постигнах в Китай, защото знам, че съм го направил само с работата си. - Докато в България не е така... - Дори и да имаш желание да работиш “по правилата”, някой път се отпускаш, защото знаеш, че винаги може да разчиташ и на външна помощ - на влияние от страна на президентите, пари, съдии. Колкото и да си добър треньор, свикнеш ли на тези неща, почваш да се заблуждаваш и да губиш реална представа за собствените си качества. - Вярно ли е, че през лятото китайски бизнесмени са проявявали интерес към ЦСКА? - Бих казал, че имаше реална възможност тези китайски инвеститори да купят любимия ми клуб. Свързаха се с мен и аз, разбира се, ги посъветвах да купят ЦСКА, като им казах, че това е най-успелият български клуб и с най-голямата фенска маса заедно с Левски. Хората дори проучиха детайлно нещата,но като разбраха, че на практика клубът ЦСКА дори не притежава и емблемата си, оставяме настранадълговете, които все още не се знае колко са, се отказаха. После разговаряха за контролния пакет на Куинс Парк Рейнджърс, а в крайна сметка закупиха акции на Тенерифе. Просто не можех да им предложа нищо освен името - ЦСКА, и дълговете. ЦСКА не притежава нищо, няма собственост, нито стадион, земя. Опитах се да помогна, защото обичам ЦСКА, но за съжаление до сделка не се стигна. - Каква е рецептата за ЦСКА? - Много е тежка ситуацията. Непрекъснато коментираме с приятели и хора, свързани с клуба, вариантите за бъдещето. Адмирирам усилията на Гриша Ганчев да спаси клуба. Много лесно се изказват по медии различни хора, че е най-добре да се оздрави клубът. Обаче никой не казва как ще стане това или пък се ангажира да докара в ЦСКА инвеститори. Като няма друга алтернатива като припознаване на ЦСКА с обединяване с друг клуб, нека така да стане. Всичко е въпрос на настройка. Няма да е нито първият такъв случай, нито последният. Всеки, който обича ЦСКА, би трябвало да го припознае дори и под друга форма. Пагубно за ЦСКА ще е, ако отиде в “А” окръжна група. - Много от младежките национали, водени от вас, сега са водещите ни футболисти. Спомняте ли си този злощастен бараж с Белгия, при който в последния момент България не се класира за европейските финали в Холандия? - Никога няма да го забравя. На “Българска армия” ми изгониха двама футболисти в реванша, а съдията даде пресилена и пребита за всеки случай дузпа. После гледах европейското първенство, което бе с осем отбора, и смея да твърдя, че много от тях ги превъзхождахме и можехме да направим нещо голямо, да се класираме сред първите пет и да играем на олимпиада. В този мач през 2006-а титуляри бяха Николай Михайлов, Петър Занев, Станислав Манолев, Иво Иванов, Ивелин Попов и Цветан Генков. Георги Луканов, "24 часа"