Най-добрата ни футболистка, Силвия Радойска: Заради Стоичков нося №8
Коя е тя?
Силвия Радойска бе избрана за най-добра българска футболистка за 2015 година. Тя е родена на 12 декември 1985 г. Със своите 12 шампионски титли на страната състезателката на НСА е абсолютна рекордьорка. 9 пъти е носител на националната купа, 12 пъти участник в Шампионска лига. От дълги години е капитан на националния отбор за жени, за който има 150 мача и 58 гола. На клубно ниво е отбелязала над 90 попадения. Освен това работи като треньор на националните отбори за девойки до 17 и до 19 г.
- Силвия, честита награда! Какво е чувството да си първата футболистка щ1 в историята на българския женски футбол?- За мен е изключителна чест да получа този приз. Честно казано, не бях толкова изненадана. Занимавам се от 12 години с женски футбол. През годините съм вземала доста награди, но никога на толкова официална церемония. Смятам, че съм заслужила отличието с труда си и благодаря на тези, които са гласували за мен. Радвам се, че най накрая оцениха и женския футбол. Естествено, това е колективен спорт и наградата не е само плод на моя труд, а на целия ми отбор.
- Смяташ ли, че женският футбол набира популярност у нас?- Силно се надявам да бъде така. Сега покрай церемонията се разшумя за женския футбол. Дано да се отрази положително. Трябва да се знае, че у нас такъв спорт има, но никой не му обръща внимание. Както в клубното първенство, така и при девойките в националните отбори има качествени момичета. Те обаче не получават признание, както момчетата на тяхната възраст. При жените всичко е на аматьорски начала. Благодаря на момичетата, които отделят време, за да тренират и да се занимават с футбол.- Кога започна да гониш топката?- Още от много малка. С момчетата се събирахме на игрището пред блока. Мачовете не започваха без мен. Запалих се сама от уличния футбол. Много по-късно започнах да играя организирано. Може би съм наследила таланта от баща ми, който също е бил футболист. В началото той не ми разрешаваше да играя, тъй като това е травматичен спорт. Обясняваше ми, че футболът не е за жени. После обаче видя, че съм много запалена и продължавам да играя и ми намери отбор.
Футболист №1 Ивелин Попов с футболистка №1 Силвия Радойска
- Приятелките ти как гледаха на теб?- В детските години общувах предимно с момчетата. Заради футбола ми бяха по-близки. Имах и няколко приятелки, които не разбираха как може да тичам по топката.- На какъв пост играеш?- Играла съм няколко сезона като нападател от втора линия или като централен нападател. Но истинската ми позиция е на плеймейкър. Предпочитам да изработвам головете и да подавам, но понякога реализирам и сама. На терена съм нещо като Стилиян Петров или като Краси Балъков навремето.- Кой е твоят идол във футбола?- Безспорно това е Христо Стоичков. Заради него цял живот и аз играя с номер 8 на гърба си. Радвам се, че лично имах възможност да се запозная с него. Той е човекът, на когото се стремя да подражавам. Ицо всичко е спечелил, затова за 50-годишния му юбилей му пожелавам да бъде жив и здрав и да продължи да бъде световна марка.- Като капитан на националния ни отбор имаш ли обяснение защо не можем да постигнем никакви международни успехи, дори записваме разгромни загуби като тази 0:14 от Франция?- Много ми е болно за това. Наистина имахме много неприятни резултати, но трябва да кажем, че те се получиха от отбори, които са в Топ 4 на света. Разликата е много сериозна. При тях женският футбол е професионален, само с това се занимават. У нас изобщо не се обръща внимание на клубните отбори, които създават футболистки. Няма как да искаме силен национален отбор. Появяват се много малки момичета, което е радващо, но въпреки това нивото на държавното първенство пада. Отборът на НСА без особени усилия постига лесни победи, а това действа демотивиращо. Освен това недобрата физическа подготовка на българките е основната причина за онези разгромни загуби. Получавахме повечето голове след 60-ата минута, когато вече нямаме сили. Сега БФС е спечелил проекти за развитие на женския футбол и вярвам, че ще се случат положителни неща. Треньорите също трябва да бъдат лицензирани, да се обучават.- Какво е да играеш в испанската Примера дивисион?- Бях един сезон в отбора на "Спортинг" (Уелва). Направих добро представяне, но избрах да се върна тук, за да уча за треньор. Прецених, че така бих развила по-добре бъдещото си. В Испания нивото е много високо, женският футбол е на почит. Играла съм срещу отбори като "Атлетико" (М), които са сред най-добрите в света. Там футболът за жени не е табу, както е в много държави, включително и нашата. Материалната база е изключително добра, води се всекидневен тренировъчен процес. Фенка съм на "Барселона" най-вече заради Лео Меси, който за мен е най-големият талант във футбола.- Какво си казахте с Футболист №1 Ивелин Попов?- Видяхме се за малко след церемонията. За мен като цяло беше чест да присъствам и да бъда сред най-добрите, какъвто е Ивелин Попов. Харесвам го като футболист, направил е доста за националния отбор. Пожелахме си успех и занапред. - Гледаш ли мъжки футбол?- Така се получи, че мъжката "А" група по брой на отборите намаля почти колкото женския шампионат. Преди години много се интересувах от мачовете в българското първенство. Симпатизирам на ЦСКА, но вече не гледам. Надявам се нещата да се подобрят като цяло за мъжкия футбол, защото има какво да се желае. Нивото не е добро. Радвам се за "Лудогорец", които пробиха в Шампионската лига преди две години и са един светъл лъч.- Твоят женски отбор НСА може ли да победи мъжки отбор?- Ако говорим за професионални футболисти, трудно, защото ще ни превъзхождат чисто физически. Но иначе в техниката не отстъпваме по нищо на мъжете. В приятелските мачове, които играем за удоволствие, винаги ги побеждаваме.- Вярно ли е, че женският футбол е пълен с лесбийки?- Да, говори се доста за тези неща. Това не може да бъде скрито. Видимо е, че има такива момичета. Като цяло смятам, че напоследък това се попромени. В момента има много омъжени футболистки, много привлекателни и женствени момичета, които се обличат типично по женски.- Има ли мъж до Футболистка №1?- Да, има мъж, когото обичам. Все още не знам дали той е човекът, за когото ще се омъжа. И аз се надявам един ден да се радвам на свое бебче. Силвия от дълги години е капитан на националния отборДобромир ДОБРЕВ, "България Днес"