ФИФА: Революции...

Световното първенство през 2026 година с 48 участници, 16 групи от по три отбора, дузпи след 90-ата минута при равенство в предварителната група… Ако можехме да прескочим с машина на времето 10 години напред, може би щеше да ни заболи главата. Хубаво е революциите във футбола да имат някаква мярка. Може би съм закостенял, консервативен или както искате го наречете, но предпочитам 32 пред 48 участници на мондиал. Повече отбори и нещата ще се размият. Поне така смятам. На европейското през тази година се получи така. За по-малките е добре, разбира се, защото получават шанс за класиране. Видяхме интересни състави, които дебютираха на голям форум или се завърнаха след дълго отсъствие (уви, България не се дореди), но къде поставяте Евро 2016 като качество на мачовете? Можете ли да наредите Евро 2016 пред европейските шампионати от последните три десетилетия? Това с дузпите след редовното време в груповата фаза вече би било крайно спорно решение. Твърди се, че по този начин от ФИФА искали да премахнат възможността за договорки между съперниците. Дава се за пример срещата между Аржентина и Румъния на Мондиале'90. Кратко уточнение: последен мач от група "Б" на световното в Италия, преди който аржентинците и румънците са с по победа и загуба, а головата им разлика е +1. Изчислено е, че при хикс отборът на Марадона и този на Лакатуш и Хаджи ще прескочат вкупум на осминафиналите за сметка на СССР. Така и става - бърза голова престрелка след почивката, разхождане и 1:1. Целта оправдава средствата, както е рекъл Макиавели. Друг е въпросът, че по същото време в Бари "Сборная" бие с 4:0 Камерун (воден от съветски наставник) в много съмнителен мач. Имало е и други случаи на грозни равенства. Помните ли последните минути на Италия - Мексико от Мондиал 2002? Хубаво, но ако в групите задължително отборите си бият дузпи след равенство, за да се излъчи победител, това ще накара още повече по-слабите да излизат с паркиран автобус пред вратата срещу силните. Ще играят с реми в джоба, както казваха спортните коментатори едно време. Излизаш срещу фаворита, рушиш и блъскаш 90 минути, пък на дузпите, за които си се готвил няколко дни, може да биеш. По принцип дузпите не са точно лотария, както гласи клишето - имаш директен двубой с топката между атакуващ футболист и вратар, психика и техническо майсторство срещу вратарския усет и късмет. Но все пак е някак тъпо да даваш шанс на някой да запише победа, само защото се е защитавал 90 минути. Във фазата на елиминациите е вече друго. Там дузпите са си сладък десерт и задължителен ритуал след 120-ата минута. Световните и европейските първенства са като последна стряха за романтичния повей от онези времена, в които футболът не бе единствено бизнес. Защото в Шампионската лига няма как Челси да отпадне от шампиона на Исландия. Там властват парите и целта е една - богатите да стават все по-богати. А и има реванши до финала. Англия - Исландия на национално ниво обаче е друга бира. Дано ФИФА не развали тотално нещата!