-
Sportal.bg
-
Астън Вила
-
Ангел-(о)хранител променя съдбата на Стан
Ангел-(о)хранител променя съдбата на Стан
- 17 ное 2016 | 17:30
- 10070
Легендарният полузащитник на Селтик и Астън Вила Стилиян Петров се върна към първите си дни на Острова. Стан разказа за ужаса, който е трябвало да преживее в Глазгоу, преди да се увековечи като един от най-добрите футболисти в историята на “детелините”. В радио интервю за Греъм Хънтър Стенли си спомни за дните, в които е бил изключително близо до това да зареже всичко в Шотландия, да се откаже от възможността да бъде играч на носителя на КЕШ за 1967 година и да се върне обратно в България. Драматични мигове, които той по прекрасен начин описа преди десетина години в автобиографията си “Наричайте ме Стан”. Току-що прекосил Ламанша, роденият в Монтана талант не знае нито дума на английски, трудно комуникира с треньори и съотборници и още по-трудно може да се почувства сигурен, че Шотландия е точното място за него. Съдбата обаче му дава знак, че нищо не е толкова мрачно, колкото изглежда - дори и времето над Острова. Охранителят Брайън Уилсън вижда какви трудности изпитва Стенли, предлага му своята подкрепа и му помага да се изправи на крака. Резултатът седемнайсет години по-късно - едно голямо приятелство, четири титли на Шотландия, куп други трофеи, стотици мачове и видно място в историята и на Селтик, и на Астън Вила.“Случи се на една от първите ми тренировки със Селтик. Получих контузия, но понеже не знаех и думичка на английски, ми бе много трудно да обясня какъв проблем имам. Беше ми тежко. Страдах. Един от охранителите на стадиона - Брайън Уилсън, ме видя и ми предложи да ме закара у дома с колата си, вместо да поръчвам такси. Впоследствие това се превърна в рутина - отивах и се прибирах с него. Докато пътувахме заедно, направих и първите си опити да комуникирам на английски. Започнахме с най-простите неща. Брайън ме докосваше по ръката, рамото, коляното и крака, произнасяше думата, а аз я записвах в движение. Този ритуал се повтаряше всеки ден. Започнах да гледам филми на английски и малко по малко да запомням определени важни фрази”, връща се назад в годините бившият капитан на националния отбор на България.“Спомням си, веднъж решихме да хапнем заедно с моя нов приятел. По това време той имаше ван за бургери и жена му се занимаваше с бизнеса. Когато отидохме при вана, Браян ми каза: “Сега ще те науча на нещо, което ще ти бъде много интересно” Това, което се случи, е, че започнах да следя внимателно всеки един клиент - какво и как си поръчва. Скоро аз самият можех сам да си взема храна, като дори бях способен да помоля за допълнително кетчуп или майонеза. Така постепенно започнах да говоря английски. През цялото време се учех така, защото нямаше как да ходя на уроци. Още тогава обаче осъзнах, че трябва да знам езика, за да се впиша в колектива, да мога да водя разговори със съотборниците и да бъда част от съблекалнята. Бях убеден, че ако не положа усилия, ако не демонстрирам желание, много скоро щяха да ме изритат от клуба. Помня, че някои от по-старите футболисти като Хенрик Ларсон и Пол Ламбърт ме поздравяваха и насърчаваха за усилията, които полагах”, допълва още големият Стан.