„Паузите” за международни мачове вече са вредни
В началото на следващия месец предстои третата пауза за международни мачове този футболен сезон. Т.е. за трети път в рамките на 13 седмици целият клубен футбол затваря за на практика две седмици, за да могат малки държави като Малта да получат възможност да играят на стадиони като „Уембли” и за да рискуват сериозна контузия играчи, получаващи цяло състояние от клубовете, докато не играят за тях.
Как бе позволено на ФИФА постепенно да вмъкне тези огромни прекъсвания на сезона, които са омразни на огромното мнозинство фенове, поставящи във футболен план клуба пред страната си? Тези прекъсвания станаха толкова чести, че повече не могат да бъдат описвани като „паузи”, а като просто подновяване на международния календар.
Световната централа не може да го оправдае дори с тезата, че всичко се дължи на квалификационния процес за големите турнири, тъй като са добавяни често и приятелски мачове, например този между Англия и Испания идния месец. Това значи, че до средата на ноември повечето играчи на топ нивото ще трябва да са вместили допълнителни пет мача към вече и без това претоварения график с двубои за първенството, купата и евротурнирите.
Следователно по Рождество Христово те ще са още по-изцедени, отколкото би трябвало да бъдат, и в остра нужда от зимна ваканция. Която е единствената пауза по време на сезона, даваща на феновете в Англия онова, което истински копнеят да гледат – клубен футбол.
С толкова много заложени на карта пари не може да закъснее дълго едно общо настояване на големите европейски клубове международният футбол да бъде изтласкан през лятото. С въвеждане на скъсени квалификационни цикли в тези месеци и само една до две паузи през есента, зимата или пролетта.
Това би направило играчите по-подготвени физически и психически, би подобрило качеството на международните турнири, ерго би направило феновете по-щастливи. Също и би показало на злощастните типове от ФИФА, че вече не те поръчват музиката.
Какво има да не му харесваш на това?
Браян Рийд, „Мирър”