Любо Минчев: Не съм учител, за да поставям оценки
Първото официално състезание вече е зад гърба на новия национален селекционер на баскетболистите Любомир Минчев. България постигна две победи в квалификациите за европейското първенство догодина, което не беше достатъчно за класиране. Отвсякъде обаче се чува, че отборът е променен, в защита е неузнаваем, а за краткото време под ръководството на новия треньор е придобил различен облик. Който познава Минчев, знае, че той едва ли ще се съгласи с ласкавите оценки. В неделния ден го намираме в залата на стадион "Българска армия", на тренировка на сина му Михаил с детския отбор на ЦСКА. Уговаряме се да се чуем отново в ранния следобед. "Само да видя старта на Формула 1 и съм на разположение", обещава Минчев. - Каква е вашата оценка за представянето на националния отбор в европейската квалификация - по скалата от 1 до 6? - Не съм учител, за да поставям оценки. Други хора трябва да ни оценяват. Представянето е противоречиво. От една страна, трябва да се има предвид силната група, в която играхме наравно с отборите на Украйна и Словения в домакинските мачове. От друга страна, не се класирахме и не мога да кажа, че оценката е положителна. - Класирането щеше ли да се равнява на чудо? - Като се имат предвид силата на противниците и всички проблеми, които ни съпътстваха от самото начало, класирането би било чудо - да. - В кой ешелон на европейския баскетбол се намира България в момента? - Определено сме на опашката. Говоря не само за мъжкия национален отбор, а за всички възрасти - в мъжкото и в женското направление. Причините са много. Работата, селекцията, общата среда, в която се намира целият български спорт, откакто се смени системата преди 26 г. Проблемът не е само в баскетбола Вече се вижда изоставане и във волейбола. За футбола е ясно. - Наличието на играч от класата на Александър Везенков какво дава на България? - Един баскетболист като него, който играе в отбор от най-високо европейско ниво като Барселона, увлича много деца след себе си и създава медиен интерес. След мачовете идваха хора и се снимаха с него. Чисто баскетболно той е много важен за националния отбор в момента. - Беше ли съгласувано с вас предварително, че той ще напусне националния отбор по-рано, ако отборът загуби шансове за класиране? - Предварително не знаех. За този проблем разбрах непосредствено след мача с Украйна в Ботевград. - Доволен ли сте от натурализираните играчи? - Те са чудесни хора, изключително позитивни и съвестни в работата си. В баскетболно отношение и двамата показаха, че имат необходимата класа да играят в националния отбор. За съжаление не могат да са едновременно на игрището. - Какво искахте да докажете на себе си, когато поехте националния отбор? - На себе си - нищо. - Защо го направихте тогава? - Странен въпрос. Смятам, че това е естествен стремеж на всеки треньор. - България традиционно няма високи играчи, защото повечето ръстови момчета се записват да тренират волейбол. Видя се обаче, че и гардовете не се прескачат. Има ли обяснение за това? - На национално ниво винаги сме имали проблем на тези две позиции. Тук обаче трябва да се каже, че някои баскетболисти просто отказаха - имам предвид близнаците Калоян и Деян Иванови, Николай Върбанов. На гардовата позиция се контузиха Станимир Маринов и Божидар Аврамов. Това също повлия до голяма степен. - Имате славата на строг треньор. Срещнахте ли проблеми в общуването с играчите?- Не съм имал проблеми. Строг съм само относно дисциплината в залата и извън нея. Ако приемем, че треньорът е строг, когато изисква повече, окей, нека да съм строг. - Ако видите някой да пуши, как ще реагирате? - То си е за тях. Зависи. Ако някой си го позволява в съблекалнята или в автобуса, няма да му се размине. Но в личния си живот всеки сам решава. - Няколко години поред имаше скандали около националния отбор - играчи псуваха треньорите, бягаха от лагери, за да ходят на дискотеки, хващаха ги пияни. Вие сблъскахте ли се с подобни проблеми? - Нямах никакви проблеми от такова естество. Дори благодарих на играчите след последния мач в Косово за тяхното старание и за отношението им към тренировъчния и състезателния процес. Смятам, че има положителна промяна в тяхното мислене и начин на живот. - Заради опърничавия ви характер и болезнената откровеност имате доста врагове във вашето съсловие. Усещате ли, когато змиите съскат в храстите? - Не деля хората на врагове и приятели, когато става въпрос за работа. А това, че някой не ме харесва, е в реда на нещата. Не може да съм симпатичен на всички. - В началото на месеца Георги Глушков беше преизбран за президент на федерацията по баскетбол. Това означава ли, че българският баскетбол се развива в правилната посока, или напротив - толкова са зле нещата, че е все едно кой кара влака? - Като цяло нито една от двете хипотези не е напълно вярна. Не всичко зависи от Глушков като президент. Най-важна е политиката за работата с младите. От години се вижда, че точно там изоставаме във всичко. Дали работим добре или не, се забелязва не толкова на местна почва, а когато момчетата стигнат до националните гарнитури и се срещнат с връстниците си от другите страни. - Вие сте треньор на Берое. Успяхте ли да проследите каква селекция направиха българските отбори за новия сезон и ще може ли някой да застраши хегемонията на Лукойл Академик? - Определено не съм следил задълбочено селекциите, имах други ангажименти. Фокусът на вниманието ми беше върху националния отбор. Тепърва ще започна да се занимавам с клубния си отбор. - Уморен ли сте след това дълго лято? - Не мога да кажа, че съм уморен, но определено този ритъм изтощава. Имам един-два дни да си почина. Няма време за повече. - За вас се знае, че живеете с баскетбола. През деня го работите, нощем гледате мачове, правите скаутинг. Как се отразява тази отдаденост на личния ви живот? - Единственият проблем е, че не съм през цялото време със семейството си. - Четете ли коментарите във форумите и социалните мрежи? - Отдавна имам профил във Фейсбук, но рядко влизам. Даже смятам да си го махна. Коментари съм се научил да не чета. Ако някой иска да ми каже нещо - да дойде и да ми го каже. - Предполагам сте гледали олимпийския турнир по баскетбол в Рио де Жанейро. Нещо впечатли ли ви? - По време на олимпиадата бяхме на подготовка с националния отбор и не успях да гледам много. От малкото, което видях, ми направиха впечатление скоростта и атлетизмът на играчите. Баскетболът върви към промяна. Връща се към своите основи - да можеш да играеш един на един.