Мъри: В Левски направиха и невъзможното, за да не съм начело на тима
Вчера колегите от “Топспорт” публикуваха първата част от интервюто със Станимир Стоилов, в което Мъри говори основно за ролята на новия собственик на Левски. Днес предлагаме и останалата част от разговора със старши треньора на Астана. Ето какво каза специалистът за възможността да се върне на "Герена", каква е причината да не го направи досега, както и какви щяха да са възможностите пред него, ако беше представител на по-развита държава.
- На 99,9 % е сигурно, че Наско Сираков се завръща в ролята на шеф в клуба. Възможен ли е отново тандем Сираков-Стоилов на „Герена“?
- Аз се чух със Сираков, но не мога да потвърдя, че той ще се върне в Левски. Първо трябва да го поканят, след което той да се съгласи да работи на „Герена“. Колкото до мен – аз в момента имам ангажимент към Астана. А и аз досега три пъти съм канен в Левски, но все нещо не можеше. В първия случай условията, които поставих, и които смятам, че са правилните за развитието и успехите на клуба, не се харесаха на ръководството. И държа да уточня, че въобще не става дума за условия от финансово естество, защото не това е най-важното за мен, когато става дума за Левски. Макар че и такова мнение са наслагва – че, видите ли, Мъри искал много пари, затова не идвал в Левски. При втория случай Цветан Василев не ме пусна от Ботев, а в третия ръководителите направиха всичко възможно да хванат пътя за летището, за да докарат Пепе Мурсия само и само да не съм аз. Тогава твърдяха, че много искали да ме вземат, но нямали време, за да чакат, нищо че те знаеха, че в деня, в който тръгнаха да търсят треньор, аз ставах свободен...- За две години в Казахстан направи отбор, който не бе вкарвал гол в евротурнирите, в такъв, който във втора поредна година ще играе в групи – в първия случай на Шампионска лега, сега в тези на Лига Европа. На голяма почит си в Астана, наричат те „Big Boss”. Вярваше ли, че това може да се случи?
- Разбира се, че не. Ако ми бяха дали възможност да напиша на едно листче на какво се надявам, когато отидох в Астана, щях да съм доволен на някоя титличка, купичка, а Лига Европа щеше да е някакъв невероятен бонус и успех. Но ето че нещата се получиха, заслужихме си мястото сред най-добрите отбори в Европа с много работа.- А как се получиха? Покрай теб следя мачовете на Астана, но не ми прави впечатление отборът да разполага с някакви индивидуалности...
- С късмет. Голям късметлия съм, не съм никакъв треньор (смее се). Където и да съм отишъл, винаги съм се стремял да постигам резултатите и целите, за които ме наемат. В Астана ги преизпълнихме. В Левски беше същото. Навсякъде, където съм бил, съм гледал с голяма отговорност на това, което върша, и най-важното – винаги съм изпълнявал поставените ми задачи. В Ботев искаха участие в евротурнирите, получиха го, играхме и финал за Купата на България. В Литекс беше същото – играхме в Европа, спечелихме и Купата на България. В Анортозис, когато отидох в средата на шампионата в Кипър, отборът беше във втората половина на таблицата, в края на годината завършихме в Топ 3 и се класирахме за евротурнирите. Това е моят начин на работа.- Смяташ ли, че ако не беше с български паспорт, а в някоя от т.нар. "бели държави", щеше да водиш отбор от топ първенствата?
- Мислил съм по този въпрос. Вероятно щях да имам тази възможност, не казвам, че щеше да е така, но със сигурност шансът щеше да е по-голям. Истината е, че българските треньори не се котират, защото и самите ние така сме си го направили. Самата ни държава също не е на особено голяма почит в Европейския съюз, което дава отражение и в други области – в това число и във футбола. На първо време обаче българските треньори трябва сами да ценят професията и авторитета си, а не да го сриват. Както правят Херо и Стойчо в Казахстан. Те вършат отлична работа и затова са високо ценени и уважавани тук. В тази страна хората гледат с голям респект и уважение на успелите хора. Колкото повече такива примери, толкова по-добре за българските треньори.Иван Тепавичаров, "Топспорт"