Майкъл Фелпс: Това наистина е краят
Майкъл Фелпс е правил всичко в плуването, дори се е отказвал от него. Извън басейна обаче Куршума от Балтимор срещна доста трудности в опитите си да заживее нормален живот и скоро се върна във водата, където се чувства по-добре. 31-годишният плувец има невероятните 18 златни медала от олимпийски игри и иска да увеличи бройката им поне с още един, преди да се оттегли. Този път завинаги.
Единствените игри, на които останахте без световен рекорд, бяха тези в Сидни, когато бяхте едва на 15 години… - Помня, че точно там казах на треньора си Боб Боумън, че искам да променя историята на своя спорт, както направи Майкъл Джордан с баскетбола. Успях да направя много, но не изпълних всичките си мечти, които имах като дете.Как се чувствате отново на игрите, но вече на 31? - По-силен съм, отколкото в Лондон. И физически, и психически.Кое е състезанието, което в никакъв случай не искате да загубите? - 100 метра бътерфлай. В тази дисциплина наистина съм губил много рядко.Кое е нещото, което ви помага да продължавате, въпреки че вече сте спечелили толкова много? - Моята целеустременост. Искам в Рио да взема медал от всяко състезание, в което участвам. Ще хвърля най-доброто от себе си, защото това са последните ми игри. Не искам да свърша кариерата си със загуба, дори от по-млади плувци. Сред тях и аз започвам да се чувствам като дете.Преди време се забъркахте в скандал. Бяха ви снимали да пушите трева… - Ако бях от Ямайка, никой нямаше да обърне внимание на това. Във всеки случай научих много от този случай. Имам право да правя грешки и да си плащам за тях.Спечелихте 18-ия си златен медал на 4 август 2012 г. и след това се отказахте. Защо решихте да се върнете в плуването? - Понякога се чувствам като риба. Плуването е най-хубавото нещо, което съм правил в живота си до момента, в който станах баща. Бях си казал, че не искам да плувам, след като стана на 30. Но сега го правя за себе си, заради битката. Искам да видя как мога да се справя в толкова тежка конкуренция като сегашната.Лохте, Льо Клос, Чех, Хагино. Всички те са много опасни, но аз не съм човек, който ще се остави лесно да го победят.Пък и да загубя, какво толкова Аз просто обичам плуването и това пътуване до Рио за мен е като приключение. Може би нямаше да съм тук, ако не се бях върнал в плуването.Открихте ли вече щастието и извън водата? - С Никол и бебето сме в един от щастливите моменти в нашия живот. За мен е огромен късмет, че имам шанса да се състезавам пред очите на любимите си хора. Един ден децата ми ще разберат какво се е случвало, докато са били малки.Явно искате да завършите кариерата си по собствен начин. Но какво ще правите след това? - Ще се занимавам с млади плувци и като цяло със спорта. А един ден искам да науча сина си как да бъде шампион.За трети път ще сте на олимпийските игри заедно с Юсейн Болт. Може би знаете, че хората ви сравняват… - Може би това отново ще бъдат игрите на двама ни. Той със сигурност ще е супербърз. Аз ще се опитам да не изоставам от него. Но дори никой от нас да не направи нищо повече, всичко, което сме постигнали досега, ще остане в историята.Имате толкова много рекорди. Кой от тях бихте искали да подобрите за последно? - Всичките от 2009 г., но без онези костюми, които използвахме тогава.А няма ли след 4 години отново да решите да се завърнете? - Със сигурност не. Това наистина е краят. Тялото ми вече е прекалено изхабено.На кого ще оставите сцената след напускането си? Кейти Ледецки? - Кейти прави невероятни неща, а все още няма 20 години. Никога не съм виждал жена да плувапо този начин. Винаги сте твърдял, че благодарите на майка си Деби за закуските, които ви е давала, и на треньора Боумън, който е ваш ментор от дете. - Мама направи толкова жертви, за да отгледа три деца сама. Освен това тя ме научи на много неща и аз никога няма да забравя уроците й.
„Гадзета дело спорт“
Превод: "Тема Спарт"