Иде горещ летен сблъсък: Бенитес срещу управата на Нюкасъл

Миналата сряда шефът на скаутското звено на Нюкасъл Юнайтед – Греъм Кар, напусна. И не бе огромна изненада предвид това, че бе широко известно, че мениджърът Рафаел Бенитес бе поискал неговото уволнение след осигуряването на завръщането обратно в Премиър Лийг към края на миналия сезон. В същото време обаче случаят остави усещане за значимост.

Той бе значим, защото отне почти един месец да се случи, което изглежда трудно за обяснение… или поне щеше да е трудно за обяснение в добре и плавно ръководен клуб. Всичко навежда на мисълта, че отстраняването на човек, който докара куп играчи от френската Лига 1 и си спечели преувеличена репутация, когато малцина от тях моментално се оказаха добри попълнения, не е подкрепено консенсусно в клуба и че мениджърът е изправен пред сблъсък с вътрешна опозиция.

Дали Кар е свършил добра работа, или не, е въпрос на дебатиране. Има доказателства и за двата аргумента. Той доведе Йоан Кабай, Папис Сисе и покойния Шейк Тиоте, но в същото време е отговорен и за Анри Севе, Флориан Товен и Еманюел Ривиер. Но дори и когато имаше куп играчи, които не се приспособиха напълно, например Муса Сисоко, Нюкасъл направи голяма печалба от тях. В този смисъл бившият шеф на скаутите бе напълно в тон с философията на собственика Майк Ашли да се купува евтино и да се продава скъпо, без много тревоги по отношение на градеж на отбори или постоянство.

Но не компетентността на Кар тук е същината на въпроса. Бенитес иска контрол и това важи за всеки клуб, в който досега е бил. Дори и когато спечели втората си титла за три години в Примера и Купата на УЕФА той бе във война със своя директор Хесус Гарсия Питарч. „Исках диван, а ми донесоха нощна лампа”, каза пословично мениджърът, след като му доведоха халфа Фабиан Канобиа, когато той искаше защитник.

А Бенитес си е много по политиката: не е имало пост, който да е заемал, без накрая да е влизал в сблъсък с директорите. Той обича тактическите машинации извън терена, колкото и вътре в него. До този момент поне това в голяма степен носи само позитиви за „свраките”. Ашли си остава силно недолюбван от феновете, които обаче в един глас застават зад мениджъра в опита му да отнеме от властта от директори, които не се радват на публичното доверие.

Миналия сезон почти цялата власт бе притежание на испанеца. Ашли отчаяно се нуждаеше от това отборът да спечели промоция в Премиър Лийг, за да получи парче от тлъстия пай от парите от телевизионните права и в същото време да вдигне стойността на клуба при евентуална продажба. Бенитес, след като избра да остане след изпадането от елита, бе не просто най-добрият вариант за постигането на целта, а и онзи тип опитна и успешна фигура, която можеше отново да обедини фенове и клуб.

Тази позиция обаче може и да се е променила. Нюкасъл отново е в Премиър Лийг, кризата приключи. Както разбра Крис Хютън на свой гръб, не е задължително благодарността на Ашли към върнал тима в елита мениджър да е дълготрайна. Испанецът, разбира се, е популярен сред феновете до степента на месия и неговото уволнение би предизвикало огромни катаклизми.

Нищо не подсказва, че собственикът дори обмисля подобен ход към момента, ала в миналото той е доказвал, че може да взема неочаквани саморазрушителни решения, и това би трябвало да служи на мениджъра като предупреждение докъде може да стига с политиканстването.

И все пак Бенитес има причина да бъде обезсърчен. Преследването на централния защитник на Ейбар Флориан Льожьон изглежда като да е стигнало до задънена улица, а колебанието на клуба струваше вземането под наем на младия нападател на Челси Тами Ейбрахам, който отиде в Суонзи. Всичко това при положение че един мениджър на отбор от Чемпиъншип бе казал само преди две седмици, че няма смисъл да се бута за услугите на звездата на английския младежки национален отбор, защото неговото преминаване на „Сейнт Джеймсис Парк” е „сигурно”.

А и Нюкасъл трябва да внимава в картинката. Вярно е, че Бенитес има тенденция да заплашва с хвърляне на оставка, когато не се играе по неговата свирка, ала цялата поука от историята с лъжливото овчарче е тази, че в крайна сметка се появява вълк и поразията се случва. В клуба не могат да си позволят да свалят гарда, а испанецът даде ясно да се разбере, че съставът се нуждае от значително подсилване преди изтощителните изпитания на дългата кампания в Премиър Лийг.

При все че позицията на клуба днес е по-силна поради завръщането в елитния ешалон, по-силна е и тази на мениджъра. Тих, пренапрегнат и интровертен, Бенитес вероятно никога не е получавал заслуженото уважение предвид спечелените европейски трофеи в три различни клуба, двете титли с Валенсия срещу Барселона и Реал Мадрид и довеждането на Ливърпул на ръба от бленуваната титла, за която тогава там нямаха никакво реално право да мечтаят предвид бюджета си спрямо Челси на Абрамович и може би най-силния Манчестър Юнайтед в историята. Промоцията със „свраките” помогна да бъдат заглушени онези, които се чудеха дали престоят му в Наполи не подсказва, че губи уменията си.

Тъй че и Нюкасъл трябва да подходи крайно внимателно. И точно това прави ситуацията в клуба толкова деликатна и толкова запленяваща. Политиканстването обещава да е тотално, а и двете страни имат своите силни козове, които да изиграят.

Джонатан Уилсън, CNN Sports Illustrated