Човекът, който счупи трансферния рекорд на Байерн

Не беше никаква тайна, че Корентен Толисо ще напусне Лион това лято, ала неговата дестинация накара всички да зяпнат невярващо със зейнали усти. Младият полузащитник бе преследван от Наполи в предходните трансферни прозорци и бе свързван също с Ювентус, но вместо да стане наследникът на Клаудио Маркизио и Сами Кедира в Торино, той отива в Байерн (Мюнхен) от 1 юли.

Президентът на баварския клуб Карл-Хайнц Румените каза, че „младият и интересен футболист” е „желанието на Карло Анчелоти за халфовата линия”. При наличието на Артуро Видал, Ариен Робен и Франк Рибери все в 30-те им години и при оттеглянето на Филип Лаам и Чаби Алонсо, Толисо изглежда добър залог за освежаването на кръвта на отбора в средната му линия. Сумата от 41,5 млн. евро го прави най-скъпият играч в историята на Бундеслигата, като Байерн е „виновникът” за петте водещи в класацията – другите са Хави Мартинес (40 млн.), Матс Хумелс (38 млн.), Марио Гьотце (37 млн.) и Видал (37 млн.).

Толисо влезе в академията на Лион 13-годишен преди десетилетие и докара на клуба си най-голямата трансферна сума и в неговата история. Показа признаци на таланта си като тийнейджър и изигра мачове за различните юношески и младежки нива на френския национален отбор, ала не блесна чак до края на квалификациите за Евро 2015 за ниво до-21.

„Петлите” не успяха да се класират за този турнир заради загуба в плейоф от станалия шампион впоследствие Швеция, но когато съставът се събра за квалификациите за Евро 2017, Толисо бе повишен. Постоянството в играта му в Лион му спечели капитанската лента в куп квалификационни мачове, макар че накрая тимът пак остана разочарован, този път завършвайки на точка зад Македония в своята група.

Толисо изигра първия си мач за Лион при победата с 4:0 над Ница през август 2013 г. и направи изумителен дебютен сезон в отбора под ръководството на Реми Гард, който го използваше като десен бек. Гард напусна в края на сезон 2013/14, като юздите пое Юбер Фурние, докато неговият помощник Брюно Женезио не бе повишен като старши треньор на Бъдни вечер 2015 година. Женезио премести Толисо в центъра на полузащитата редом до по-прозаичния и борбен Жордан Фери в система 1-4-4-2 с ромб.

Тимът на Фурние бе един от най-привлекателните за гледане в Лига 1 в единствения му пълен сезон начело и изтърва титлата едва в последните седмици на първенството. Александре Лаказет и Набил Фекир получиха лъвския пай от хвалебствията поради офанзивния си принос (Лаказет бе с 27 гола в 33 мача, а Фекир имаше 13 плюс 9 асистенции), но постоянният Толисо също бе с фундаментална роля тогава, вкарвайки 7 гола от полузащитата на едва 20 години.

Следващият сезон бе по-труден и за халфа, и за отбора му. Те удържаха 2-рото място в Лига 1, ала отпаднаха унизително в груповата фаза на Шампионската лига, класирайки се последни в група със Зенит, Хент и Валенсия. Толисо пропусна някои от мачовете с бедрена контузия, а и поради травми и наказания при централните защитници се наложи да бъде използван като по-ортодоксален дефанзивен халф в основата на система 1-4-1-2-3, което ограничи офанзивния му принос. Макар и добър във въздуха, на него му липсва нужната физическа мощ, за да е ефикасен като част от двойка дефанзивни пивоти или като играещ най-дълбоко в полузащитата.

Учудващо за много от феновете, Лион гласува нов вот на доверие на Женезио миналото лято и той продължи да експериментира с позицията на Толисо. Играл като десен бек крило, втори нападател и „десетка” (отделно и на по-нормалните си позиции в центъра), офанзивните показатели на футболиста се подобриха значително в течение на сезона и той вкара 14 гола във всички състезания.

Лион се наслади на по-добро представяне на континента, като Толисо изпъкна като заплаха от статични положения в Лига Европа, където остана на косъм от финала. Той дори получи капитанската лента, когато Максим Гоналон – друг продукт на клубната академия, бе наказан. Единствената черна точка за Толисо този сезон бе глупавият червен картон в края на двубоя със Сент Етиен, а червената бе дебютът за френския национален отбор срещу Испания на „Стад дьо Франс” през март.

От ранните си дни като колеблив десен бек, неспособен да измести Мехди Зефан в Лион, до превръщането в национален футболист – еволюцията на Толисо е впечатляваща и е още далеч от приключването си. До някаква степен е тъжно напускането му към Бундеслигата, но всички ние трябва да сме благодарни за времето, в което го гледахме в Лига 1 – не защото ще можем да разказваме истории на внуците си за това, а като поредното доказателство за забележително високото ниво на млади таланти, произведено от Франция в последните пет години.

Ерик Девин, „Гардиън”